— Мислиш ли, че Фалън ще изпрати човек?
— Щом съм казал, че ми трябва бодигард, значи съм имал сериозно основание за това. И Фалън го знае.
Зак погледна кашона на масичката. Рейна проследи погледа му.
— Май е време да го отворим.
Зак потисна вината, която бушуваше в него. Не искаше да я подлага на това, но трябваше да го направят.
— Мисля, че да.
45.
Рейна отвори кашона и огледа оскъдното му съдържание. Имаше три книги с поезия, четки, бои, една снимка в рамка, тоалетни принадлежности и други лични дреболии.
— Дотук с надеждите за тайно съобщение — каза Рейна.
— Няма плик. Нито лист хартия. Дори лист от бележник.
Тя извади снимката и я погледна. Очите й се напълниха със сълзи. На снимката бяха четиримата — тя, Гордън, Андрю и Вела. Бяха в стаята на Вела в „Сейнт Деймиънс“. Пред тях се виждаше торта със свещички.
— Опитахме се да я изведем от болницата за рождения й ден. — Рейна остави снимката на масата. — Но тя отказа. Чувстваше се в безопасност там.
Зак седна напред и погледна снимката.
— Изглежда спокойна.
— Благодарение на доктор Огилви и факта, че гласовете най-после бяха замлъкнали.
Той внимателно извади снимката от рамката. После я обърна да огледа задната й страна. Рейна също я погледна. Беше празна.
— Ако леля Вела е искала да намеря съобщението й — каза тя, — съмнявам се, че би го скрила на място, където няма да погледна.
— Просто хрумване. — Той пъхна снимката обратно в рамката.
Рейна взе едно от томчетата поезия и прелисти страниците. Не изпадна никакъв лист.
— Това няма да ни доведе доникъде — каза Рейна. — Ако е имало бележка, сигурно са я изхвърлили на боклука.
Тя остави книгата на масичката и бръкна в кашона за следващото томче стихове.
Веднага щом пръстите й го докоснаха, мощен енергетичен заряд порази сетивата й. Рейна инстинктивно си пое дъх и пусна книгата обратно в кашона. Но не го направи достатъчно бързо. Гласът в главата й бе като ехо на гласа на Вела, тих и отчаян.
Рейна потисна странното ехо, идващо от отвъдното, и сви ръце в скута си. Втренчи се в книгата, сякаш беше кобра. Нечии малки остри нокти се забиха през плата на панталона в бедрото й. Робин и Батман бяха неспокойни, доловили обзелото я напрежение.
— Добре ли си? — попита Зак.
— Да. — Не можеше да откъсне очи от томчето поезия. — Тази книга. Тя е била разстроена, когато я е докосвала. Изплашена.
— За себе си?
— Не. За мен.
Батман побутна с глава ръката й, настоявайки за внимание. Рейна се поколеба, после видимо се отпусна и започна да го гали отново. Котаракът се изпъна доволен в скута й.
Зак взе книгата и погледна заглавието й. „Зимно пътуване“.
— Това беше любимата й книга. На мен лично тези стихове ми действат депресиращо, но тя намираше успокоение в тях.
Чертите на лицето му се изопнаха. Рейна разбра, че той долавя същата енергия, която я бе накарала да изпусне книгата.
— Наистина е била изплашена. За теб.
Той отвори книгата. Вела не беше направила опит да скрие посланието си. То беше написано на празната страница след корицата. В книгата беше пъхната и една пожълтяла визитна картичка.
— Била е паникьосана, но е знаела какво прави — каза той. — Написала ти е писмо в тази книга, защото е била сигурна, че ще се озове в твоите ръце. Бележка на лист болнична хартия би могла да попадне в боклука, но не и в личните й вещи.
Зак остави книгата, отворена на първата страница, върху масата. Взе визитката и я обърна. Семплият черен шрифт беше избледнял, но името на фирмата все още се четеше. Имаше телефонен номер, надраскан в долната част на визитката.
— Това е визитка на „Джоунс и Джоунс“ — каза Рейна. — Сигурно Уайлдър Джоунс й я е дал. Не мога да повярвам, че я е пазила през всичките тези години.
Рейна се наведе напред, без да докосва книгата, и прочете посланието на Вела.
Моя скъпа Рейна,
Умирам и мисля, че си в ужасна опасност. Един мъж, който се представи като Паркър, дойде да ме види днес. Каза ми, че е намерил бележките на Джъдсън и е изучавал работата му. Каза, че може да ме излекува. Но аз знам, че ме излъга. Скоро и той ще осъзнае, че съм го излъгала. Сякаш бих поверила тайните си на някакъв непознат.
Колкото и да е странно, лекарството, което той ми даде, ми осигури за пръв път от години проблясък на бистър разум. Но усещам как бие сърцето ми. Нещо не е наред. Трябва да напиша това бързо.
Страхувам се за теб, Рейна. Когато открие, че съм го излъгала, Паркър ще тръгне след теб. Ти не можеш да му дадеш отговорите, които търси, защото никога не съм ти казвала цялата истина. Но той може и да не повярва на това.
Сега вече няма друга възможност. Трябва да се свържеш с „Джоунс и Джоунс“. Агенцията ще те защити. Това, разбира се, си има цена. Човек винаги плаща определена цена, когато си има работа с „Джоунс и Джоунс“. Те ще поискат същото, което и Паркър. Дай им го, Рейна. Животът ти е по-ценен. Това, което те искат, е скрито зад маската на Уайлдър Джоунс. Просто си спомни рождения си ден.
Вината за всичко, което се случи тогава, преди толкова много години, е изцяло на баща ти и моя. Ти си невинна, Рейна. „Джоунс и Джоунс“ ще го разберат.
Обичам те. Моля те, кажи на Гордън и Андрю, че ги обичам. Дължа ви много повече, отколкото някога съм могла да ви дам.
Подписът на Вела едва се разчиташе.
Рейна не можеше повече да сдържа сълзите си. Тя пусна Батман и Робин от скута си, изправи се рязко и закуцука към стаята си. Щом се озова в нея, затвори вратата, отпусна се на леглото и даде воля на бурята от мъка и вина.
Не чу вратата да се отваря, но след малко Зак стоеше до нея и се опитваше да я прегърне. Това й стигаше. Не можеше да устои на утехата, която той й предлагаше, затова притисна лице в гърдите му и заплака. Той не направи опит да я успокои. Просто я прегръщаше, докато бурята отмине.
Когато всичко най-после свърши, тя се чувстваше напълно изцедена. Отпусна глава на рамото му.
— Аз бях във Вегас — прошепна тя. — Когато тя е умирала сама тук, в Ориана, аз играех Блек Джек във Вегас.
— Затова ли е всичко? — попита тихо Зак. — Чувстваш се виновна, защото си била в казиното?
— Може би ако бях тук, в Ориана…
— Не. — Една-единствена, категорична дума. Той я отдалечи леко от себе си. — Ти не си се забавлявала във Вегас. Правила си го, за да можеш да платиш нейния престой в болницата.
— Да, но…
— Присъствието ти тук не би променило нещата. Тя е позволила на Куин да й даде лекарството. Давала
