силен. Ако стигне до нас, ще загазим.
— Ще изчакаме няколко минути да се разсее. Заключи предната врата и сложи табелка, че е затворено. Ще я изнесем отзад.
50.
— Тя те е натопила.
— Но в това няма никаква логика. — Брадли стигна до края на дневната, обърна се и закрачи в обратната посока. — Тя е Касиди Кътлър. Написала е четири книги. — Спря пред етажерката, измъкна копие от „Жестоки намерения“ и показа задната корица на Зак. — Снимката й я има на всяка от тях.
— Не казвам, че е откраднала самоличността на Касиди, макар и това да е възможно. Мисля, че е по- вероятно наистина да е Касиди Кътлър.
Брадли пъхна книгата обратно на етажерката.
— Защо, по дяволите, ще иска да нарани Рейна?
Зак подбираше думите си внимателно, за да се придържа възможно най-близо до истината.
— Според моята агенция тя е свързана с една тайна организация, която произвежда и разпространява екзотични наркотици.
Брадли се отпусна на един от столовете и присви очи. Знаеше доста за бизнеса с наркотици и свързаните с това престъпления.
— Добре, да приемем за момент, че си прав. Какво иска тя от Рейна?
— Бащата на Рейна е бил гениален химик.
— Да, знам, тя ми е казвала.
— Когато Рейна е била малка, Джъдсън Талънтайър е работел за клиент на моята фирма, една компания, която е изобретила и патентовала уникално психотропно вещество. — Зак премина с лекота към познатата версия, която служеше за прикритие на истината. — Компанията изоставила изследванията и наркотика, след като първоначалните тестове установили, че той е изключително опасен. Талънтайър подозирал, че формулата ще струва цяло състояние на черния пазар. Но по нея трябвало още доста да се поработи, тъй като имала сериозни странични ефекти. Той напуснал компанията и взел формулата със себе си. Продължил сам с експериментите.
— Рейна ми каза, че умрял, когато била още малка. Катастрофа.
— Точно така. Компанията, за която работел, провела разследване и заключила, че формулата е умряла заедно с него. Историята била смятана за приключена допреди няколко седмици, когато неочаквано се появил друг изследовател — Лорънс Куин. Клиентът отново се обадил на моята агенция. Ние установихме, че Куин се е занимавал с непозволени проучвания на същата формула, която Джъдсън Талънтайър откраднал. Проследихме Куин до Ориана.
— Така ли? И къде е той, по дяволите?
— Изчезнал е. Това, което открих дотук, ме кара да мисля, че е мъртъв. Предполагам, че е дошъл тук, за да говори с лелята на Рейна. Получил е нужната информация от нея и веднага след това е изчезнал.
Брадли придоби заинтригуван вид.
— Мислиш, че е бил убит от някой, който е искал получената от Вела Талънтайър информация за себе си?
— Да.
Брадли вдигна ръка.
— Да се върнем на Вела Талънтайър. Имаш ли някакво доказателство, че е била убита?
— Оставила е бележка на Рейна. Намерихме я снощи сред нещата й. Написана е вечерта, преди да умре. В нея пише, че същия ден е имала посетител, който й е инжектирал някакво лекарство. Тя разбрала, че умира, и решила да предупреди Рейна. Описанието на посетителя, което получихме от болницата, съвпада с описанието на Лорънс Куин.
— Какво е искал Куин от нея?
— Не знаем, но подозираме, че е нещо, свързано с формулата на наркотика, която Джъдсън Талънтайър е откраднал преди години.
Брадли изглеждаше замислен.
— Мислиш, че Куин е възнамерявал да използва разработките на Талънтайър и да се намести в бизнеса с наркотици?
— Да. Но, изглежда, не е получил от Вела Талънтайър онова, което търсел. В бележката си до Рейна Вела пише, че го е излъгала. Вероятно му е дала невярна информация.
— Но Куин е смятал, че Вела му е казала истината, и побързал да се отърве от нея. А после се е опитал да се справи с лошите. Но не е успял. Така ли?
— Да. Освен това съм сигурен, че Касиди Кътлър е от лошите. Ники Плъмър също.
— Още някой?
— Мисля, че ги е придружавал и един мъж, когато са се появили в града за първи път — каза Зак. — Този мъж се опита да ме убие на алеята зад джаз клуба, но после беше блъснат на кръстовището. Така и не стигна до болницата.
— Чух за това, когато се върнах от Шелбивил. Смятах да говоря с теб по този въпрос. Още не са идентифицирали жертвата. Казваш ми, че според теб Касиди го е убила?
— Да.
— Защо?
— Вероятно защото не успя да ме ликвидира.
Брадли погледна малкото шишенце с бистра течност в кофичката с лед на масата.
— И предполагаш, че тя е оставила това тук, за да ме натопи, така ли?
— Тя знае, че съм в града. Иска да ме насочи в погрешна посока. Ти си удобна мишена. Кътлър вече те използва, за да се добере до Рейна. Явно е решила, че може да те използва и за други цели.
Брадли сви устни скептично.
— Защо ще използва мен? Защо не отиде направо при Рейна?
— Помисли сам — каза Зак. — Рейна е много затворен човек. Нейният кръг от приятели е много ограничен. Не е лесно да се проникне в него.
Брадли се поколеба, после кимна.
— Разбирам какво имаш предвид. Но Рейна не е химик — изследовател. Леля й също. Освен това според теб Касиди и нейните хора вече имат този наркотик, за който говориш. Какво, по дяволите, са очаквали да научат от Вела Талънтайър? И какво искат от Рейна?
— Още не съм открил отговора на този въпрос. Това, което знам, е, че съществуват сериозни проблеми със сегашната модификация на наркотика. Някои хора са убедени, че Вела Талънтайър разполага с нещо изключително важно, свързано с проучванията на брат й, нещо, което би могло да им помогне да решат проблемите. И понеже тя е мъртва, същите хора си мислят, че информацията е преминала у Рейна.
Брадли пак се изправи и закрачи из стаята.
— Правиш ме на глупак, Джоунс.
— Не — каза Зак. — Глупаво би било да не повярваш на фактите, които са пред очите ти.
Брадли го погледна.
— Ако искаш да арестувам Касиди Кътлър и Ники Плъмър, ще трябва да ми дадеш някакви сериозни доказателства.
— Нямам такива — призна Зак. — Но можеш да започнеш от джипа й.
— Какво за него? Взела го е под наем.
Зак повдигна вежди.
— Същия джип ли е карала преди няколко дни?
— Не. Каза, че на предния не му работело отоплението. Наложило се да го смени.
— Подозирам, че изобщо не го е върнала на фирмата за коли под наем. Сигурно го е изоставила на паркинга на някой търговски център. Не е имала време за нещо по-изобретателно.
— Смяташ, че с него е блъснала мъжа, който те е нападнал?
— Да. Вероятно е изтрила отпечатъците си, но може и да е пропуснала нещо. Никога не се знае.
