— Не само. Това ще бъде ясно послание до ръководната йерархия на „Нощни сенки“, че Обществото също умее някои неща. Освен това откриването на антидота ще отслаби влиянието на „Нощни сенки“ върху хората от по-ниските нива. Може да настрои някои от тях срещу организацията. А малко вътрешна информация няма да ни се отрази зле.
— Не се бях замисляла за това. — Тя обви ръце около коленете си. — Приеми истината, Джоунс. Ти си роден да бъдеш лидер на Обществото в това поколение.
Той не отговори. Вместо това Рейна усети как енергията запулсира помежду им. Сетивата й реагираха веднага.
Зак се изправи, изгаси лампите, свали хавлията си и се пъхна в леглото.
54.
Джон Стилуел Наш беше в съблекалнята в клуба, когато телефонът му иззвъня. Той закопча последното копче на ризата си и погледна номера, изписан на дисплея. Веднага го разпозна. Предстоеше му да научи резултатите от операцията в Ориана. Усети прилив на адреналин.
Не бързаше да вдигне телефона, колебаейки се дали иска да чуе добри новини или не. Добрите новини означаваха, че Джанюари е успяла и следователно ще укрепи позициите си в организацията. Добрите новини означаваха, че тя се е превърнала в още по-сериозна заплаха за него. Добрите новини означаваха, че той трябва да потърси начин да се освободи от нея. А това нямаше да бъде лесно.
От друга страна, добрите новини означаваха, че той първи ще се сдобие с информацията от Талънтайър. А това щеше да му осигури невероятна власт.
— Операцията в Ориана се провали — каза гласът от другата страна на линията. — И двамата ни агенти са заловени от полицията. Предявени са им криминални обвинения.
Наш конвулсивно стисна телефона. Кучката се беше провалила.
— Какво се знае за агентите ни? — попита той с леден тон.
— Състоянието им бързо се влошава. Малко вероятно е да останат живи повече от няколко дни.
Изведнъж го заля облекчение, направо се разтрепери. Седна на пейката и се насили да диша бавно. Кучката щеше да бъде мъртва съвсем скоро. И това беше най-важното.
Въпреки огромното си желание да получи информацията, която Лорънс Куин му беше обещал да изтръгне от Вела Талънтайър, той не можеше да не си даде сметка, че Касиди Кътлър става все по-опасна. Страхът, който го ядеше отвътре през последните няколко седмици, започна полека да отстъпва.
— Какво става с информацията от Талънтайър? — попита той, прикривайки с огромно усилие на волята всяка своя емоция. — Съществува ли, или Куин се е заблуждавал?
Последва кратко мълчание, после гласът отсреща заговори отново:
— Нямаме резултат. „Джоунс и Джоунс“ все още имат свой човек в Ориана и трябва да приемем, че ако информацията съществува, тя рано или късно ще се озове в ръцете на Обществото.
Въздухът в стаята внезапно придоби кървавочервен оттенък. Наш скочи на крака, сграбчи една обувка и я запрати към шкафа.
— Какъв е този шум? — попита смутено човекът отсреща.
— Нищо — каза той, като възвърна спокойния си тон. — Една обувка падна от шкафчето ми.
— Някой друг слуша ли този разговор? — В студения глас се долови уплаха.
— Разбира се, че не. Даваш си сметка какво означава това, нали? Ако информацията от Талънтайър попадне в ръцете на Обществото и ако Куин е бил прав за потенциала на тази информация, може да имаме сериозен проблем.
— Да — каза гласът.
Започна да се поти. Това не беше малка пречка или дребен неуспех.
— Ще поддържаме връзка — каза той.
Наш затвори и остана неподвижен, опитвайки да овладее яростта и паниката. Всичко щеше да бъде наред. Касиди Кътлър се беше борила със зъби и нокти да обере лаврите за проекта в Ориана. Така й се падаше. Той щеше да се погрижи Кътлър да понесе цялата отговорност за провала. За щастие бе анализирал рисковете предварително и се бе дистанцирал от проекта. Възнамеряваше да изчака, докато успехът бъде гарантиран, и едва тогава да претендира за заслугите.
Беше му се разминало за съвсем малко. В цялата каша имаше едно хубаво нещо. Поне се беше отървал от онази зловеща кучка.
55.
Рейна подложи глава под горещия душ, предвкусвайки простото удоволствие да закуси със Зак, когато студен полъх я предупреди, че не е сама в банята.
— Усещам чуждо присъствие наоколо — заяви тя с пресилено драматичен глас. — Невидимо същество е влязло. Говори, ти невидимо същество.
— Права си — каза Зак от другата страна на завесата на душа. — Ще приема магистърския пост.
Изведнъж й стана адски студено под горещия душ. Пое дъх с усилие и обърна лице към водата, за да отмие напиращите сълзи. Знаеше, че това ще се случи, напомни си. Така трябваше да стане. Така беше редно. Обществото се нуждаеше от него. Тя щеше да изживее настоящето възможно най-пълноценно, без да мисли за бъдещето. Една тайна връзка със Зак можеше да продължи дълго време. Месеци. Години.
Кого заблуждаваше? Рано или късно той щеше да се ожени и това щеше да бъде краят на връзката им.
— Радвам се — успя да промълви. — Ти ще бъдеш страхотен Магистър.
Зак дръпна завесата настрана. Беше обул панталона си. Рейна се смути от собствената си голота.
— А сега искам да знам какво ще правим с нас двамата.
Тя машинално придърпа хавлиената кърпа към гърдите си, докато се опитваше да осмисли въпроса му.
— Не разбирам — каза накрая.
— Вчера следобед, когато животът ти беше в опасност, аз усетих нещо. Вечерта, когато аз бях нападнат, ти усети нещо.
— Странно, нали?
— Между нас има изключително силна психическа връзка. Не знам за теб, но аз никога не съм изпитвал подобно нещо. С никого.
Тя примигна.
— Дори и с Джена?
— С Джена изобщо. А ти?
— С никого.
— Е, какво ще правим в такъв случай? — попита той.
Рейна трябваше да помисли, да се вземе в ръце, но не можеше да го направи, докато стоеше гола пред него.
— Не може ли да говорим за това по-късно? — попита тя, без да храни особена надежда. — Може би докато закусваме?
— Това, което се случва с нас, е много важно — каза тихо той. — Мисля, че го знаеш не по-зле от мен. Прекалено дълбоко е. Усещам го до мозъка на костите си.
— О, Зак.
— И при теб ли е така? Дълбоко чувство за връзка?
Той не се отказваше.
Рейна измъкна завесата от ръката му и я дръпна обратно, за да скрие голото си тяло. После подаде само главата си и го погледна строго.
— Знаеш какво изпитвам към теб — каза тя сърдито.
