— Зак!
Той се раздвижи и се претърколи с нея в стаята. Втора серия изстрели отекна в къщата. От вратата се разхвърчаха трески.
Усещането за леден огън се разсея. Знаеше, че Зак бе успял да потисне сетивата си.
Залегнал по корем, той се подаде през вратата и стреля два пъти.
— Не мога да го видя оттук — каза той тихо. — Трябва да го изчакам да се качи горе.
Последва дълга пауза. Гласът на Спайсър, неестествено писклив, отекна по стълбището.
— Има само един начин да се убие вещица — извика той от кухнята.
Рейна погледна Зак. Забеляза червеното петно върху ризата му и тръгна към него. Той й направи знак да отиде до прозореца.
— Ще излезем оттам.
— Ранен си. Трябва да спрем кървенето.
— Не сега. Има по-важни неща.
— Какво говориш?
После усети остър мирис на бензин.
— Мили боже — прошепна тя. — Той смята да изгори къщата заедно с нас. Както е правил и преди.
— Тръгвай! — заповяда Зак и се изправи на крака.
Тя се хвана за ръба на нощното шкафче и се надигна предпазливо. Благодарение на адреналина успя да преодолее болката в глезена. По някакъв начин чантата й се бе озовала в спалнята заедно с нея. Сега лежеше на пода. Стар колкото света женски инстинкт я накара да я вдигне.
Забеляза снимката, пъхната в един от ъглите на рамкирана картина, и се закова на място. Отиде до нея, дръпна я и я пъхна в джоба си. После протегна ръка и откачи картината със зловещо усмихнатата маска. В нишата на стената имаше малък сейф.
Зак вече беше отворил прозореца. Студеният въздух нахлу в стаята.
— Какво правиш, по дяволите! Ела тук!
— Ей сега.
Сейфът беше стар модел. Рейна набра рождената си дата.
— Остави това — извика Зак и прехвърли аварийната въжена стълба през рамката на прозореца. — Каквото и да е, не струва колкото живота ти.
Но тя вече беше отворила вратичката на сейфа. Единственият предмет в него бе малко, подвързано с кожа томче. Рейна го прибра в чантата си.
Чу се свистящ звук откъм стълбището.
— Гори, вещице — изпищя Спайсър. Безбройните противопожарни аларми на Вела се задействаха и засвириха.
Рейна хукна към прозореца. Зак буквално я изтика навън. Рейна стъпи на първото стъпало на стълбата и погледна надолу. Стълбата се тресеше и трепереше, но щеше да издържи.
Зак я последва бързо.
Рейна стъпи на земята и се дръпна настрана.
— Насам. — Зак леко залитна, когато слезе от стълбата, и притисна ръка до гърдите си. Аленото петно растеше с всяка изминала секунда.
Добраха се със залитане до малката барака, където някога бяха държали дървата за огрев. Вела складираше там градинарските си инструменти. Рейна стисна зъби заради болката в глезена, но знаеше, че Зак го боли много повече. Щом той се крепеше на крака, тя също трябваше да издържи.
Минаха зад ъгъла на бараката и спряха. Рейна видя пламъците и черния дим, който се издигаше към небето. Пожарът вече бушуваше като огромен динозавър, който внезапно бе оживял и поглъщаше всичко наоколо.
— Седни — нареди му Рейна. — Преди да си паднал.
Зак се покори неохотно и се отпусна на земята, после извади телефона си. Взрян в горящата къща, все още с пистолет в ръка, той се обади на 911.
Рейна бръкна под якето му и издърпа пропитата с кръв риза. Дясната страна на гърдите му бе превърната в кървава пихтия. Не можеше да се определи къде точно е раната. Рейна събра кураж и плъзна пръсти по гърдите му, докато напипа разкъсаните краища на дупката от куршума. Зак рязко си пое дъх.
Тя свали дългия шал и го уви плътно около ребрата му. Когато свърши, и двамата бяха покрити с кръв.
Къщата вече гореше цялата. Огънят я поглъщаше с ужасяваща бързина. Ако не бяха аварийните стълби на горния етаж, поставени заради фобията на Вела…
Не, помисли си Рейна. Не мисли за това. Благодаря ти, лельо Вела.
— Спайсър трябва да си е тръгнал — прошепна тя.
Зак поклати глава веднъж, без да отделя поглед от къщата.
— Не мисля. Не може да си тръгне така. Той трябва да е сигурен.
— Той е луд.
— О, да.
Няколко секунди по-късно Рейна отново чу гласа на Спайсър.
— Умри, вещице. Умри, както умря тя.
— Всеки момент ще забележи стълбата — каза тихо Зак. — Сега ще превърти.
Пронизителният писък на Спайсър надвика грохота на огъня.
— Не можеш да избягаш — извика Спайсър. — Трябва да изгориш. Това е единственият начин.
— Той видя бараката — каза Зак. — Идва насам.
В далечината вече се чуваха сирени. Спайсър не им обръщаше никакво внимание.
— Демонът винаги побеждава — извика той. — Демонът е по-силен от теб, вещице.
Зак се надигна бавно, притиснал гръб до стената на бараката.
— Хвърли пистолета, Спайсър — извика той. — Ченгетата идват насам. Всичко свърши.
В отговор Спайсър изстреля серия от куршуми, после настъпи пауза. Рейна не разбираше много от оръжия, но знаеше, че от време на време трябва да се презареждат.
Зак се подаде иззад ъгъла на бараката и стреля веднъж.
Дъг Спайсър беше още жив, когато Уейн Лангдън и един от заместниците му спряха пред къщата. После се появи пожарна кола, последна дойде линейката.
Рейна не изчака медиците да се занимават с Дъг. Скочи и размаха ръце да привлече вниманието им.
— Първо се погрижете за него — посочи тя Зак. — Той е добрият.
57.
Два часа по-късно Рейна седеше в чакалнята на болницата в Шелбивил. Уейн Лангдън беше до нея.
Очакваха новини за Зак. Цяла вечност го държаха в спешното отделение. Един лекар се появи за кратко и съобщи, че раната не е толкова страшна, колкото изглежда. Той поясни, че куршумът е минал само през кожа и тъкан и не е засегнал никакви органи.
— Много шевове, няколко дни антибиотик и ще се оправи. Господин Джоунс ще си остане с един интересен белег, но без трайни увреждания.
Лесно му е на него, помисли си Рейна. Беше сигурна, че никога няма да забрави мига, в който куршумът улучи Зак. Ужасът, който изпита, когато осъзна, че е прострелян, щеше да изплува отново и отново в кошмарите й като призрачните гласове.
Имаше нова превръзка на глезена и чифт патерици.
— Получихме пълно признание от Спайсър, преди да го вкарат в операционната — съобщи й Лангдън. — Не можахме да го накараме да млъкне, честно казано. Не спираше да бръщолеви, че трябвало да изгори вещиците.
— Аха. — Рейна се засуети с патериците. Трябваше да свикне с тях.
