— И нищо не може да се направи.
— Нищо. Абсолютно нищо. Но Мичъл ми каза нещо интересно. Преди да започне да затъва в лудостта, Ники Плъмър доста е поприказвала. Побесняла срещу Кътлър, защото се опитала да я натопи.
— За опита за отвличане?
— Не — каза Зак. — За убийствата, които описва в книгите си.
— Мили боже, Касиди е убила онези хора?
— И после е натопила други. Според Ники е станало така.
Рейна се вцепени от ужас.
— А хората, арестувани за онези ужасни убийства, са били невинни, така ли?
— Така твърди Ники. — Зак се усмихна леко. — Но благодарение на тромавата ни съдебна система никой от тези хора не е стигнал до електрическия стол. Можеш да си представиш как се чувства Мичъл.
— Има си хас. Ако Ники му е казала истината, това ще е случаят на десетилетието. Издигането му е гарантирано. Сигурно ще се появи книга за това, а може би и филм.
— Той каза, че Ники му е дала достатъчно материал, за да започне разследване. С малко късмет и дискретната помощ на „Джоунс и Джоунс“ след няколко месеца Мичъл ще се превърне в национален герой.
— Удивително. — През цялото пътуване от Ориана до Шелбивил Рейна се беше чувствала зле, но чутото я ободри значително. — Надявам се, че Ники не го е подвела.
— Мисля, че казва истината. — Зак свали предпазния колан и навлече якето си, за да скрие кобура на пистолета. — Не е имала никакъв мотив да говори за престъпления, в които е замесена.
— Вярно. — Рейна свали своя колан, грабна черния шлифер и отвори вратата. — Да видим сега дали съм права за маската на Уайлдър Джоунс.
Двамата изтичаха под ситния дъжд до входа на къщата. Беше по-студено от предното й идване в Ориана, помисли си Рейна. Дърветата зъзнеха в очакване на сняг.
Между подпорите на верандата още беше опъната жълта полицейска лента. Рейна спря на стъпалото и извади ключа.
— Сигурен ли си, че можем да влезем? — попита тя.
— Когато се обадих на Лангдън тази сутрин, той ми каза, че неговите хора са приключили. Нямаше нищо против да влезем в къщата.
Рейна отвори вратата. Малкото антре тънеше в сенки.
Зак се огледа любопитно.
— Къде долови лошите вибрации преди?
— В кухнята и мазето. Убиецът беше влязъл през задната врата.
Минаха покрай камината, в която никога не бе горял огън, и се качиха на втория етаж. Заради навехнатия глезен Рейна се подпираше на парапета. Тя потисна паранормалните си сетива, доколкото е възможно. Въпреки това би предпочела да не докосва парапета с гола ръка. Често използваните повърхности в къщата като парапетите и дръжките на вратите резонираха с мъчително ехо, породено от годините депресия, самота и отчаяние.
Зак постави ръка върху парапета и веднага я отдръпна.
— Разбирам защо не обичаш тази къща.
— Надявам се да я продам, но се страхувам, че може да се окаже невъзможно. За нещастие данъците не спират поради това, че собственикът е починал.
— Кажи на агента си да потърси клиент, който се интересува само от земята. Човек, който възнамерява да събори къщата и да построи нова по свой вкус.
— Добра идея.
— Няма да получиш много пари, но поне ще се отървеш от данъците.
— Засега и това ми стига.
Тя стигна до горната площадка и закуцука към спалнята на Вела. Вратата беше открехната. Рейна я бутна и влезе.
Малката стая беше най-мрачното помещение в цялата къща. Завесите бяха спуснати. Рейна се протегна да светне лампите, подготвяйки вътрешните си сетива за допира с ключа.
Ръката на Зак рязко стисна китката й и я спря. Тя се обърна към него стресната и понечи да отвори уста.
Той поклати глава и притисна пръст към устните й.
После и тя чу тихия шум долу. Някой беше отворил вратата на кухнята. Напрежението се засили. Сетивата й се изостриха максимално.
— Госпожице Талънтайър? — извика Дъг Спайсър. — Аз съм Дъг, от „Спайсър Пропъртис“. Къде сте?
Зак дръпна ръка от устата й. Рейна не осъзнаваше колко е напрегната, докато не усети облекчението. Напоследък ми се събра твърде много, помисли си тя.
— Мъжът от агенцията за недвижими имоти — обясни Рейна.
Пое въздух дълбоко, за да се успокои, и излезе на площадката. Стисна парапета и погледна надолу. Зак застана до нея. Дъг Спайсър стоеше в подножието на стълбата, опрял ръка на подпорната колона. С другата ръка стискаше куфарчето си.
— Здравей, Дъг — каза тя. — Просто дойдохме да вземем някои от нещата на леля ми.
Той й се усмихна широко.
— Видях главен инспектор Лангдън в кафенето тази сутрин. Той ми каза, че ще пристигнете днес с придружител. — Той насочи вниманието си към Зак. — Струва ми се, че не се познаваме. Дъг Спайсър.
— Зак Джоунс.
Дъг кимна и отново се обърна към Рейна:
— Дойдох да ви кажа, че получих оферта за къщата. Не е много впечатляваща, за съжаление, но при сегашните обстоятелства определено ви препоръчвам да я обмислите.
— Шегуваш ли се? Ще я приема, каквато и да е. За мен е такова облекчение да чуя, че някой иска да купи тази къща.
— Купувачът е от Сиатъл — продължи Дъг. — Търси си къща в планината, където да прекарва уикендите. Щях да ви пращам офертата по факса днес, но след като сте тук, можем направо да задвижим сделката.
— Ей сега ще сляза.
— Чудесно. Ще седнем тук, в кухнята. Ще приготвя документите.
Той стисна дръжката на куфарчето си, обърна се и тръгна бързо към кухнята.
— Изглежда, днес е щастливият ми ден — каза Рейна и тръгна надолу.
Зак стисна китката й и я спря.
— Чакай тук — каза той тихо.
Рейна го погледна изненадана. Той бързо мина край нея, слезе по стъпалата и докосна мястото на колоната, където бе подпрял ръката си Дъг.
Дръпна ръката си от дървото, обърна се и тръгна обратно нагоре, като прескачаше по две стъпала.
— О, по дяволите! — прошепна тя. — Май не е най-щастливият ми ден.
Той пак стисна китката й. С другата ръка извади пистолета.
— Спалнята — каза, прилепил устни до ухото й. — Бързо.
Стискайки зъби заради болката, която пронизваше глезена й, Рейна се стремеше да не изостава от Зак.
Почти бяха стигнали до вратата, когато глезенът я предаде. Тя загуби равновесие. Това, че Зак стискаше китката й, й попречи да се просне в цял ръст, но политна и падна на коляното си.
Погледна през рамо и видя Дъг Спайсър между перилата. Той беше в кухнята и се криеше зад вратата.
— Вещица! — изкрещя той и вдигна ръка.
Преди Рейна да осмисли сцената, Зак падна върху нея и изкара въздуха от дробовете й. Рейна долови някакво отсечено думкане и почувства как тялото на Зак потрепери.
Студен огън заля сетивата й. Инстинктивно усети, че споделя физическата реакция на Зак. Куршумът го бе уцелил.
