— Не, не знам. Усещам привличането между нас и съм убеден, че ще останем свързани за цял живот. Но това е единственото, което знам със сигурност.
Тя избухна:
— По дяволите, влюбих се в теб още първата вечер в Шелбивил. Трябва да си разбрал това. Нали си огледален талант?
Той отново дръпна завесата, протегна ръка и издърпа Рейна изпод душа.
— Зак, ще се измокриш.
Той свали халата й от закачалката и я уви в него. После я прегърна силно.
— Това, че съм огледален талант, не ми дава всички отговори — каза той. Хвана лицето й в дланите си. — Това важи най-вече за личните неща. Проблемът с нюансите, нали помниш.
— Да — прошепна тя. — Помня.
— А в този случай е съвсем лично. Аз не просто започнах да се влюбвам в теб първата вечер в Шелбивил. Аз се влюбих до уши. Разбрах, че ти си жената за мен, в мига, в който отвори вратата на стаята си.
Тя го изгледа поразена.
— Наистина ли?
— Омъжи се за мен, Рейна.
Тя сякаш изпадна в безтегловност.
— Това не е възможно — извика тя.
— Защо не?
— Защото ти ще бъдеш следващият Магистър. Не можеш да се ожениш за дъщерята на човек, който е бил отхвърлен от Обществото. Знаеш това. Семейството ти и Съветът ще се ужасят, когато разберат за намеренията ти, да не говорим за „Джоунс и Джоунс“. Ти трябва да се грижиш за традициите. Единственият шанс за нас е да поддържаме тайна връзка. До момента, в който решиш да се ожениш…
Зак я застави да млъкне, като я избута до затворената врата и я целуна с властна настоятелност. Когато тя най-после спря да се съпротивлява и се отпусна в ръцете му, той вдигна глава.
— Има нещо, което явно не разбираш във връзка с поста на Магистъра — каза той дрезгаво.
Рейна преглътна трудно.
— Какво?
— Магистърът е шефът.
— И?
— И като шеф мога да правя каквото си поискам.
— Като съдя по това, което прочетох за баща си в досието на „Джоунс и Джоунс“, може би ще ти се наложи да пренапишеш цялата история.
Зак се усмихна бавно и самоуверено.
— Няма проблем.
Болка и отчаяние се надигаха в нея. Защо я измъчваше така?
— Ако се ожениш за мен, със сигурност ще имаш проблеми — настоя тя. — На мен също няма да ми е леко. Не искам да бъда заобиколена от хора, които ме гледат с подозрение. Може да се окаже по- мъчително, отколкото да внимаваш да не те помислят за луд.
— Имай ми доверие, скъпа.
— Зак, трябва да бъдеш реалист. Никой в Обществото, който познава миналото ми, няма да ме приеме. Завинаги съм дамгосана от постъпката на баща ми. Ако се ожениш за мен, Съветът може да отхвърли кандидатурата ти за Магистър.
— Остави на мен да се тревожа за това.
— Но ти искаш тази работа.
— Не повече, отколкото искам теб.
Рейна беше слисана.
— Би се отказал от поста заради мен?
— Без да се замисля.
— Зак.
Той се разсмя.
— Но ти сигурно ще се чувстваш виновна, ако го направя, така че няма да се откажа. Просто ще се погрижа да получа поста. Така е по-лесно.
— Ами агенцията за запознанства на „Аркейн“?
— Те ме свързаха с Джена, забрави ли? Нямам намерение да им давам втори шанс.
— Говориш сериозно, нали?
— След това, което преживях последната година, мога да те убедя, че бракът е едно от нещата, които приемам сериозно.
Рейна си пое дълбоко дъх, опитвайки да запази здравия си разум.
— Това се случва прекалено бързо. Познаваме се едва от няколко дни и през цялото време сме били в ситуация на силен стрес.
Зак я погледна преценяващо.
— Знаеш ли, ако беше израснала в Обществото, щеше да разбереш, че тази връзка помежду ни е много, много специална.
Тя вирна брадичката си.
— Както отбелязахме повече от веднъж, не съм израснала в Обществото. — Рейна разпери ръце. — Не знам какво правя тук. Нямам никаква идея.
— Знаеш, че искаш мен, нали?
Тя затвори очи с всичка сила.
— Да, искам теб. Повече, отколкото съм искала нещо друго в живота си.
— Това е достатъчно засега.
Зак смъкна ципа на панталона си. Тя го погледна изненадано.
— Какво правиш?
— Не мога да устоя, като знам, че си цялата мокра. Разгорещявам се.
Половин час по-късно, малко по-спокойна, Рейна отвори една кутия с котешка храна. Батман и Робин реагираха на звука така, както в миналото моряците са реагирали на корабните сирени. Дотичаха ентусиазирано в кухнята и спряха пред нея. Наблюдаваха с обожание как тя отваря кутията с храната им.
Рейна погледна пъстрите им муцунки. Изневиделица гласът на Вела отекна в съзнанието й.
Зак стоеше до плота и правеше кафе. Погледна я въпросително.
— Какво? — попита той.
— Мисля, че знам какво е имала предвид леля Вела, когато е написала да търся зад маската на Уайлдър Джоунс.
56.
Телефонът на Зак иззвъня, докато паркираше колата пред къщата в Шелбивил. Той изгаси двигателя и отговори на обаждането.
Рейна изчака, загледана в къщата през мокрото от дъжда стъкло на колата.
— Беше Мичъл — каза той, след като затвори.
— Досетих се. — Рейна се обърна към него. — Лоши новини ли?
— Поне за Касиди Кътлър и Ники Плъмър, да. И двете показват признаци на тежко психическо разстройство. Извикали са психиатър да ги прегледа. Не казах на Мичъл, но ако се съди по съдбата на разкритите от „Джоунс и Джоунс“ агенти на „Нощни сенки“, състоянието на двете жени вероятно ще се влошава прогресивно.
Рейна потрепери.
