Брадли посегна към телефона си.
— Ще накарам някой да се свърже с фирмата за коли под наем.
Зак се усмихна леко.
— Какво? — попита Брадли смръщен.
— Рейна ми каза, че си добър детектив — каза Зак. Остро усещане проряза паранормалните му сетива.
Адреналинът рукна във вените му.
Зак скочи на крака и преди да е взел съзнателно решение, вече беше при вратата.
— Какво става? — извика Брадли след него. — Къде отиваш?
— Рейна. В беда е. Прати някой в магазина й. Веднага.
Телефонът му иззвъня. Той го извади от джоба си, докато тичаше към колата.
Едно позвъняване. На екрана се изписа номерът на Калвин. После звъненето спря.
51.
Отровният дим се разсейваше, но маските продължаваха да я измъчват и костюмите танцуваха под звуците на музика, която само призрачните танцьори чуваха. Стаята се въртеше около Рейна. Стомахът й се преобръщаше. Не биваше да й прилошава точно сега. Трябваше да излезе оттук, преди Касиди и Ники да решат, че е безопасно да влязат в стаята. Задната врата беше единственият й шанс.
Тя напредваше бавно, като се стараеше да се движи безшумно по покрития с мокет под. След секунди щеше да докосне лъскавата дръжка на вратата, която бе нейно спасение. Изпод вратата влизаше свеж въздух. Трябваше само да скочи на крака, да отвори вратата и да изтича навън.
Друг странен шум заглуши пищящите в главата й гласове. Някой блъскаше по предната врата и настояваше да го пуснат.
— Това е продавачката — каза Касиди от другата страна на червената завеса.
— Тя ни вижда — повиши глас Ники. — Сигурно си мисли, че вратата е била заключена случайно. Ако не й отворим, ще реши, че нещо не е наред.
— Пусни я да влезе. Ще трябва да се отървем от нея. Другите двама не ни видяха, но тази ще ни опише на Джоунс и ченгетата.
— Ти каза, че няма да има стрелба.
— Да, казах, че няма да има стрелба. Но има и други оръжия. Нося в себе си един специален продукт. Двойна доза от него ще й бъде предостатъчна.
Те щяха да убият Пандора само защото се бе озовала на местопрестъплението. Ярост завладя Рейна. Рейна чу външната врата да се отваря.
— Хей, благодаря — каза Пандора. — Кой е заключил вратата? Къде е шефката ми? А големият мъжага, който стоеше на онзи стол?
— Във вътрешната стая са — отвърна Касиди. — Ей сега ще дойдат.
Рейна пое последна глътка от свежия въздух край вратата, скочи на крака и побягна през дима към алената завеса.
Адреналинът почти измести болката, която прониза навехнатия й глезен.
Рязко дръпна завесата настрана. Пандора тъкмо прекрачваше прага на магазина. Тя държеше кутиите с пица с двете си ръце. Касиди и Ники стояха от двете страни на вратата, готови да се нахвърлят върху нея в мига, в който се затвори зад гърба й.
— Бягай, Пандора! — извика Рейна и се втурна към вратата. — Те ще те убият. Извикай полиция. Бягай, по дяволите!
Пандора се поколеба, зяпнала от изненада и объркване. Касиди се хвърли към нея.
— Бягай! — извика Рейна отново, влагайки целия си авторитет в тази едничка дума.
Пандора изпусна кутиите с пица, завъртя се и побягна право към средата на улицата. Засвириха клаксони и гуми. Шофьори започнаха да крещят. Някъде в далечината се чу сирена.
— Остави я — каза Касиди на Ники. — Трябва да се махаме оттук. Задната врата. Помогни ми с тази кучка.
— Кучката сигурно съм аз — каза Рейна и удостои Касиди с адаптирана версия на своята специална усмивка.
Рейна не спря. Подтиквана от отчаянието и гнева, тя продължи безразсъдния си бяг към вратата. Планът, доколкото имаше такъв, се състоеше в това да си проправи със сила път между тях и да се измъкне навън.
Но навехнатият й глезен поддаде точно в мига, когато стигна до тях. Тя загуби равновесие и полетя настрани, повличайки Ники.
Сблъсъкът събори и двете на пода. Рейна трескаво се опитваше да се освободи.
— Дръж я, по дяволите! — извика Касиди.
Рейна зърна някакъв сребрист предмет с форма на химикалка, който беше насочен към врата й. Но нервната Ники изпадна в паника.
— Това е лудост — изпищя тя. — Ченгетата ще пристигнат всеки момент. Прави каквото искаш, аз изчезвам оттук. — Тя се освободи от Рейна, изправи се и изчезна през входната врата.
Рейна се претърколи встрани от Касиди и сграбчи краката на най-близкия манекен, облечен в балетна пачка. Манекенът се залюля и се стовари между нея и Касиди, която беше принудена да отскочи назад.
— Върви по дяволите! — изръмжа Касиди с безсилна ярост.
Рейна отново се претърколи. Този път улови краката на елегантната Мария Антоанета и я блъсна с всичка сила.
— Яж пасти или умри! — извика тя на Касиди.
Касиди едва не се спъна в дългите фусти. Тя изведнъж си даде сметка за суматохата пред магазина. Поколеба се за частица от секундата, после очевидно стигна до разумното заключение, че ситуацията не отива на добре.
Завъртя се, хукна към червената кадифена завеса, дръпна я и изчезна в задната стая.
Рейна лежеше на пода и се опитваше да си поеме дъх. Чу как се отвори задната врата, после се разнесе шум от някакво боричкане.
— Не! — пищеше Касиди. — Пусни ме, копеле проклето!
— Ако си й направила нещо, вече си мъртва — процеди Зак. Тонът му беше леден.
— Пази се от химикалката й — извика Рейна.
Последва шумно тупване.
Зак се появи в стаята, стиснал в ръка елегантна химикалка в черно и златисто.
— И аз си имам химикалка — каза той, преди да я прибере в джоба на коженото яке.
Брадли нахлу през предната врата на магазина с пистолет в ръка. Следваха го двама униформени полицаи. Единият водеше Ники, окована с белезници.
Брадли погледна Рейна.
— Добре ли си?
— Да. — Тя седна предпазливо. — Добре съм. — Реши да не обръща внимание на глезена си.
— Кътлър е в задната стая — посочи Зак с палец през рамото си.
Брадли хукна към другото помещение, единият от полицаите тръгна подире му.
Зак обгърна раменете на Рейна. Лицето му бе много напрегнато.
— Инжектира ли ти нещо?
— Не. — Рейна поклати глава. — Канеше се да го направи, но не успя. Само съм дрогирана.
Той я притегли към себе си и я прегърна толкова силно, че едва не я задуши.
— Този неин химикал е много опасен — каза тя, заровила лице в ризата му. — Касиди каза, че две дози ще довършат Пандора.
— Взех химикалката й, а Брадли ще я претърси за други оръжия.
— А димът в задното помещение?
— Още се усеща, но не толкова силно, че да ми повлияе.
— Калвин и Джоан как са?
