килера. Вътре имаше пералня и сушилня. Най-после го чу: острото бръмчене на миниатюрен хладилник, от тези, които се използват в офисите.
Хладилникът беше в ъгъла, включен в контакт на стената. Когато докосна дръжката му, ново видение изплува в съзнанието му, достатъчно силно, че да проникне през ръкавицата. Отвори вратата и видя малкото шишенце без етикет. Вътре имаше остатъци от бистра течност.
Брадли пъхна ключа в ключалката на входната врата. Влезе в антрето и погледна малкия бял панел на алармената система. Беше изключена. Това не беше добре. Той бе сигурен, че я е включил, преди да излезе от апартамента си. Проклетото нещо пак се беше повредило. Някой ден трябваше да намери време да я ремонтира.
Потупа няколко пъти панела с бутоните. Лампичките не светнаха. Посегна да го потупа още веднъж и в същия момент усети нечие присъствие зад себе си.
Обърна се и веднага посегна към пистолета под сакото си. Но Зак Джоунс вече държеше своя, насочен срещу него.
— Човек с твоята професия трябва да има по-добра охранителна система — каза Зак.
— Какво, по дяволите, търсиш тук?
Зак вдигна малко стъклено шишенце.
— Мисля, че трябва да си поговорим.
49.
Джоан Ескот паркира спортния си мерцедес на забраненото за паркиране място точно пред „Инкогнито“ минути преди да удари дванайсет часа и се втурна в магазина. Калвин я огледа оценяващо с инстинкта на ловец.
— Нов служител ли имаш? — попита тя, повдигайки вежди с нескрит интерес.
— Това е господин Харп — каза Рейна, преди Калвин да успее да реагира. — Той е дизайнер на костюми на свободна практика. Донесе ми някои скици.
Интересът на Джоан веднага замря.
— О, значи сигурно е гей.
Калвин й отправи лъчезарна усмивка. Рейна се прокашля.
— Калвин, това е Джоан Ескот, кмет на града.
Калвин кимна любезно.
— Ваша чест.
— В Ориана ли живеете? — попита Джоан ведро.
— Не, госпожо, не съм от града.
— Ясно. — След като се увери, че Калвин не е потенциален гласоподавател, Джоан се обърна към Рейна: — Разполагам само с петнайсет минути за пробата — съобщи тя, поглеждайки инкрустирания с диаманти часовник. — Имам среща със стилиста си в дванайсет и четирийсет и пет. Не смея да закъснявам. Роджър е избухлив, а трябва да изглеждам добре на благотворителната вечеря.
— Костюмът ви е готов — каза Рейна. Тя дръпна червената кадифена завеса. — Пробата няма да ви отнеме много време.
Джоан хвърли един последен поглед на Калвин, после пусна с въздишка слънчевите си очила в голямата дамска чанта и последва Рейна.
Калвин стана от стола привидно небрежно и тръгна след тях. Опря гръб на стената до завесата, скръстил ръце.
Рейна донесе костюма на Клеопатра иззад една дълга редица костюми и го извади от найлоновия плик.
— Повдигнахме подгъва с още пет сантиметра и стеснихме бюстието — съобщи тя.
Джоан гледаше готовата рокля със задоволство.
— Изглежда фантастично!
Тя бръкна в чантата си. Рейна предположи, че Джоан ще извади друг чифт очила, но вместо това в ръката й се появи млечнобяло бурканче.
Калвин се раздвижи толкова бързо, че Рейна дори не осъзна, че е минал зад завесата, докато не видя, че стиска китката на Джоан.
Но Джоан, спокойна и невъзмутима, вече беше изпуснала бурканчето. То се разби на пода. Блъвна бял пушек и започна да изпълва стаята.
Ръчна граната, помисли си Рейна. Ще умрем.
Тя инстинктивно се хвърли на пода зад една редица закачалки в очакване на неизбежната експлозия и летящи парчета метал. Знаеше, че няма къде да се скрие.
Но не последва експлозия. Не се разлетяха метални късове. Само хладен бял дим. Изпълваше стаята с познат билков аромат.
Джоан се взираше изумено в дима.
— Какво става? — попита тя.
После се строполи на пода в безсъзнание.
Река от гласове се надигнаха от тресавището на кошмарите в главата на Рейна. Познатите писъци на ярост, агония, паника връхлетяха сетивата й.
— Залегни — извика тя на Калвин.
Той я чу, но не изпълни заповедта й. Вместо това протегна крак и изрита димящите остатъци под редицата със закачалки. После се отдръпна към вратата, търсейки телефона си.
Но беше прекалено късно. Той беше стоял точно над източника на дима. Рейна знаеше, че е поел най- голяма доза от отровата. Беше удивително, че още се крепи на крака. Не знаеше какъв ефект може да има дрогата върху ловец, чиито сетива са били фронтално атакувани.
Калвин се закашля, но успя да набере някакъв телефонен номер.
— Излез оттук! — извика той на Рейна. — През задната врата. Бързо!
После падна. Подът се разтресе от тежестта на тялото му. Той не помръдна повече.
Телефонът падна на пода до него. Рейна нямаше как да отгатне дали е набрал 911. Собственият й телефон беше останал в чантата й в предната стая.
Рейна се опита да разреди вдишванията си и издърпа ризата от панталона. Пушекът беше най-гъст в средата на стаята. Тя не посмя да изпълзи през него, за да стигне до предната част на магазина. Задната врата беше по-близо.
Като държеше края на ризата си върху носа и устата, тя се запромъква неумело по корем към задната врата. Съгласно физическите закони, димът се издигаше нагоре. Въздухът близо до пода миришеше на билки, но пушекът не беше толкова гъст. Рейна и без това усещаше, че е вдишала достатъчно от дрогата. Какофонията в главата й ставаше все по-непоносима.
Костюмите около нея започнаха да оживяват. Изведнъж се озова насред кошмарен маскарад, който се вихреше в стая с криви огледала. Наметала и рокли се въртяха около нея в шеметен калейдоскоп. Злобни очи я пронизваха иззад маски. Паника завладя сетивата й. Желанието да скочи на крака и да побегне към вратата бе нетърпимо.
Гласовете се променяха. Някои от тях сякаш идваха от маските.
Напредваше мъчително бавно през танцуващите костюми. Виждаше задната врата, но й се струваше, че непрекъснато мени местоположението си. Маските се струпваха около нея.
Някъде в далечината иззвъня звънец. Рейна го разпозна смътно. Пандора се връщаше с пицата. Слава богу.
После чу истински гласове откъм салона на магазина.
— Би трябвало всички да са в безсъзнание — каза Касиди Кътлър.
— Трябва да внимаваме. — Ники Плъмър звучеше притеснено, както обикновено. — Димът е много
