За изненада на Рейна, Пандора се изчерви.
— В момента не — смотолеви тя.
— Днес определено е щастливият ми ден — заяви Калвин.
Пандора изглеждаше странно смутена. Тя се обърна бързо към Рейна:
— Обичайното ли? Вегетарианска с маслини?
— Да — кимна Рейна, която още не можеше да възприеме новата Пандора с блеснал поглед. — Ако Калвин няма нищо против.
— Нямам, разбира се. — Калвин извади портфейла си.
— Вземи две. Едната да е по-големичка.
— Не давай пари — каза му Рейна. — Аз черпя.
— Не, нека „Джоунс и Джоунс“ да плати. — Калвин натъпка няколко банкноти в ръката на Пандора. — Ще запиша пицата при разходите си.
Последва нов кикот и Пандора излезе през вратата.
Калвин я изпрати с поглед.
— Мисля, че току-що срещнах момичето на мечтите си.
Рейна подпря ръце на плота.
— Смятах, че вие от „Аркейн“ разчитате на агенцията за запознанства на Обществото.
— Аз предпочитам да избирам сам. — Той отново се зае да наблюдава улицата пред магазина. — Освен това агенцията не е сто процента надеждна. Питай Зак, ако се съмняваш.
— Той ми разказа за Джена.
— Не ми се мисли какво можеха да направят Нощните сенки, ако бяха успели да омъжат своята агентка за Зак — продължи Калвин.
— Действително би било голям успех за тях да я омъжат за представител на семейство Джоунс.
Калвин изсумтя.
— Не просто един от семейството, а Джоунс Номер Едно.
Рейна застина неподвижна.
— Моля?
Калвин я погледна. На лицето му се изписа изненада, после се усмихна.
— Извинявай, забравих.
— Какво забрави?
— Когато Фалън ми се обади, спомена, че си израснала извън Обществото. Явно не знаеш много за политиката на организацията.
— Знам, че Обществото е било основано от Джоунс и че семейство Джоунс винаги са били изключително влиятелни.
— Това е меко казано. През последния век Обществото е преминало през някои съществени промени. Сега например членовете на Управителния съвет се избират. Но едно нещо не се променя. Начело на организацията винаги стои някой Джоунс, обикновено някой Джоунс от този клон на фамилията, към който принадлежи и Зак. Обществото много държи на традициите.
Рейна едва не рухна върху плота.
— Да не би да ми казваш, че Зак е следващият Магистър на „Аркейн“?
— На американския клон на „Аркейн“ — уточни Калвин. — В Англия си имат свой Магистър.
— Пак някой Джоунс?
— Опасявам се, че да.
— Мили боже, нямах никаква представа!
Избирането на Зак щяло да се потвърди всеки момент. Официалната церемония щяла да се състои на Зимния бал на Обществото през януари. Проблемът бил там, че след смъртта на годеницата си Зак разправял на всички, че е решил да се откаже от поста. Но никой не приемал думите му сериозно.
Рейна се намръщи.
— Зак не ми прилича на човек, който би променил решението си.
— Вярно е. Но хората си мислят, че просто се нуждае от малко време, за да преодолее случилото се миналата година.
— Не знам за теб, но аз лично мога да си представя как едно подобно преживяване може да те накара да преосмислиш целите си.
— Не. Зак е роден за тази работа. Рано или късно ще го осъзнае.
— Е, няма да настъпи краят на света, ако все пак откаже.
Калвин сви рамене.
— Както казват, никой не е незаменим. Има и други достойни представители на семейство Джоунс. Работата е там, че дядото на Зак, сегашният Магистър, както и повечето от членовете на Съвета, сред които има хора с изключителна интуиция, чувстват, че Зак е най-добрият за тази работа. Така че върху него се оказва сериозен натиск.
— Какво го прави уникален? Нали сам каза, че семейство Джоунс е достатъчно голямо.
— Той е първият Джоунс от доста време насам с огледален талант, и то десета степен.
— И какво от това? Какво го прави най-подходящия за поста Магистър?
— Огледалните таланти са толкова рядко срещани, че за тях се носят легенди — обясни Калвин. — Съветът и старият Магистър са много въодушевени от перспективата Зак да оглави Обществото. Разбираш ли, способността да отгатваш какво ще направи опонентът ти е точно типът талант, който е необходим на Магистъра, за да се справи с банда престъпници. А „Нощни сенки“ са най-опасните престъпници, с които Обществото се е сблъсквало.
48.
Той остави колата си на паркинга, който обслужваше малкия градски парк, и извървя пеш разстоянието до големия шестетажен жилищен комплекс.
Апартаментът на Брадли Мичъл имаше смайващо ненадеждна защита. Явно детективът смяташе, че лошите няма да се осмелят да посегнат на дома на полицай. И това ако не беше наивно.
Зак дезактивира простичката алармена система със същото приспособление, с което преди това отвори входната врата.
Озова се в едностаен апартамент, обзаведен с изненадващо добър вкус. Той беше очаквал занемарено и потънало в прах ергенско жилище с евтини мебели, скъпа озвучителна уредба и оскъдни декоративни предмети.
Скъпия телевизор и уредбата наистина ги имаше, но канапето, столовете и масичката за кафе бяха модерни и удобни. Снимките на стените бяха на прочут фотограф. Може би най-големият шок беше богатата библиотека.
Добре, беше се надявал Мичъл да се окаже някакъв тъп неандерталец. Трябваше да се досети, че Рейна не би си паднала по мъж, който не демонстрира цивилизовано поведение и интелигентност.
Първите призрачни образи се появиха, когато свали едната си ръкавица и докосна леглото. Сцените бяха съвсем бледи и неясни, като кратък проблясък в съзнанието му. Силната му интуиция извика образа на двама души, които правят страстен секс. Единият от тях — този, който му направи по-силно впечатление — не се наслаждаваше на акта, поне не по нормалния здравословен начин. За единия от двамата любовници сексът беше оръжие — не, инструмент, — използван за постигането на някаква цел, далеч по-важна от моментното освобождаване на напрежението. Тази цел беше властта.
Зак се стегна, за да задържи виденията достатъчно дълго, така че да запамети това, което му подсказваха, и после им позволи да се разсеят.
Наложи си да се движи по-бързо, нахлузи отново ръкавицата и отиде в кухнята. Установи, че в хладилника няма ненадписани шишенца, но използва металната пръчка, за да провери за всеки случай портокаловия сок и млякото.
Затвори вратата и застана мълчалив в средата на чистата и подредена кухня на Мичъл, обмисляйки нещата. Всичките му сетива крещяха, че лекарството трябва да е някъде в апартамента.
Върна се в дневната и се ослуша напрегнато. Нищо. После мина по коридора и отвори вратата на
