си е сметка, че рискува. По дяволите, знаела е, че не може да му има доверие. Затова го е излъгала.
— Понякога се будя нощем и се чудя дали не съм могла да направя нещо.
Зак обхвана нежно главата й между дланите си.
— Толкова си свикнала с мисълта, че трябва да се грижиш за нея, че не си позволяваш да видиш фактите. А фактите са кристално ясни. Не би могла да я спасиш.
— Както ти не си можел да спасиш Джена?
Челюстта му се напрегна. За секунда й се стори, че той ще възрази. После я прегърна силно.
— Да — каза той. — Точно както аз не бих могъл да спася Джена.
Двамата се вкопчиха един в друг. Известно време мълчаха.
— Може би по този начин природата ни учи, че никой от нас не може да спаси, когото и да било? — попита Рейна накрая.
— Така изглежда.
— Труден урок.
— Да — съгласи се той. — Труден.
46.
Рейна избута настрана остатъците от закуската си и впери поглед в писмото.
— Трудно ми е да го призная, но в крайна сметка може би не съм чак толкова проницателен екстрасенс. Все още нямам никаква представа какво е имала предвид леля Вела, когато е написала за маската на Уайлдър Джоунс и моя рожден ден.
Зак беше до кухненския плот и си наливаше кафе.
— Уайлдър оставил ли е някакви свои неща при Вела?
— Аз поне не знам да има. — Тя почука замислено с химикалката си по масата. — Но аз не знаех и това, че Вела е имала връзка с него, докато Андрю не ми каза. Ако Вела е запазила някакви спомени от Уайлдър Джоунс, би трябвало да са в къщата в Шелбивил.
— Нали каза, че мазето било пълно с кашони и кутии.
— Да. В повечето има нейни картини. Явно ще трябва да прегледаме всичко. Това ще бъде трудна задача. В мазето сигурно има над двеста картини. Доколкото ми е известно, всички картини изобразяват маски. — На вратата се позвъни и Рейна се стресна и изпусна химикалката си. — Шест и половина сутринта е. Кой, по дяволите, толкова е подранил?
— Предчувствам, че е твоята бавачка.
Зак остави чашата с кафе и отиде в дневната. Батман и Робин тръгнаха по петите му с наострени уши и вирнати опашки. Те вече са влюбени в него, помисли си Рейна. Котараците бяха приели Зак като част от семейството.
Чу входната врата да се отваря и после боботенето на някакъв дълбок басов глас. Тя стана, като внимаваше с глезена, който още я наболяваше, и тръгна към вратата.
Едър тъмнокож мъж, няколко години по-млад от Зак, изпълваше пространството в малката дневна. Главата му беше обръсната и блестеше като лакирана. Очите му бяха скрити зад тъмни очила. На едното му ухо блестеше малка златна халка. Беше облечен в кафеникав панталон с много джобове, тъмносин пуловер и изтъркано велурено яке. Рейна зърна очертанието на кобур под якето му.
Мъжът й отправи усмивка, която би могла да освети сцената на голям театър.
— Вие трябва да сте клиентът.
Рейна дори не се опита да устои на усмивката.
— Вие трябва да сте бодигардът.
— Това е Рейна Талънтайър — представи я Зак. — Рейна, запознай се с Калвин Харп.
Рейна наклони глава.
— Приятно ми е, господин Харп.
— Наричай ме Калвин. — Той погледна котараците, които стояха пред него и го гледаха втренчено. — Кои са тези приятелчета?
— Батман и Робин — обясни Зак.
Калвин грейна.
— Ами? Любимите ми маскирани отмъстители.
Той коленичи и протегна ръка. Котките подушиха пръстите му и явно бяха доволни от впечатленията си. Калвин ги почеса зад ушите с огромната си ръка, после се изправи.
— Добре дошъл в клуба — отбеляза Зак. — Искаш ли кафе?
Калвин се усмихна още по-широко.
— Отлична идея. Има ли шанс да получа и някаква храна? Бях доста зает, преди Фалън да ми се обади преди няколко часа. В самолета на компанията нямаше нищо за ядене, освен две кутии с понички. Трябваше да ги поделя с пилотите.
— Искаш ли фъстъчено масло? — попита Зак.
— Има си хас. — Калвин погледна към кухнята с интерес. — Толкова съм гладен, че мога да изям и котешката храна.
Зак погледна Рейна.
— Единственият недостатък на Калвин е, че трябва да го храниш. И то обилно.
47.
Зак използва специалния инструмент, получен от „Джоунс и Джоунс“, за да влезе в малкия апартамент. Не очакваше, че ще намери нещо, което да уличи Пандора като агент на „Нощни сенки“, но от собствен опит знаеше, че човек не бива да се доверява на личната си преценка.
Миниатюрното жилище носеше отпечатъка на неудържимата творческа стихия на собственицата си. Таванът представляваше детайлно изрисувано нощно небе с луна и звезди. Стените бяха боядисани в тъмносиньо, а рамките на прозорците — в по-светъл нюанс. Мебелите бяха еклектични, преобладаващо черни, като тук-там имаше по някоя кървавочервена възглавничка за акцент.
Най-напред провери хладилника. Едно от нещата, които бяха научили от аферата в Стоун Кениън, бе, че новата версия на формулата изисква съхранение в хладилник. Ако имаха късмет, това още бе в сила.
На ръцете носеше ръкавици, така че спокойно отвори вратата на хладилника. Вътре имаше разнообразни остатъци от готова храна за вкъщи, няколко бутилки вода и две-три кутийки кола. Извади от куфарчето си малката метална пръчка, която Фалън му беше дал, и я пъхна в кутията с мляко, просто за всеки случай. Пръчката не смени цвета си. Изми я на мивката и провери бутилката с оцета. Пак нямаше промяна на цвета.
Внимателно обходи останалата част от апартамента, но не откри нищо, което да сочи, че Пандора е нещо различно от това, което изглежда — млада жена с вкус към нестандартното и драматичното.
Излезе от апартамента, слезе по стълбището и извървя двете пресечки до мястото, където беше паркирал взетата под наем кола.
Пандора се появи от задното помещение малко преди обяд.
— Какво ще кажете за пица?
Калвин, който се беше настанил на един стол с чаша кафе, я изгледа с престорено сериозно изражение.
— Не си играй с мен, жено. Никога не ми задавай този въпрос, освен ако нямаш сериозни намерения.
Пандора се разсмя в отговор. Смехът й прозвуча почти като кикот и бе толкова неочакван, че Рейна, която стоеше зад компютъра, впери слисана поглед в нея. Никога не беше чувала Пандора да се смее така.
— В ресторанта на края на пресечката правят страхотна пица — обясни Пандора на Калвин. — Ще се обадя по телефона да поръчам, а после ще отида да я взема.
— О, боже! — Калвин притисна длан към сърцето си. — Съвършената жена. Имаш ли си гадже?
