— Живи, слава богу. В безсъзнание са — съобщи Брадли от вратата. — Също и Касиди. Какво, по дяволите, си направил с нея, Джоунс?
— Нищо с траен ефект. — Зак отпусна леко прегръдката си, за да даде възможност на Рейна да диша. — Ще й мине след няколко часа.
— Явно няма смисъл да задавам повече въпроси. — Брадли се приближи до предната врата на магазина. — Кой от тях хвърли проклетата димка?
— Сигурно Касиди — каза Зак.
Рейна примигна стресната и отвори уста да го поправи. Ръката му стисна нейната леко. Тя замълча.
— Ти как разбра, че сме в беда? — попита вместо това.
— Не питай мен — усмихна се Брадли горчиво. — Джоунс усети, че нещо не е наред. Сигурно е екстрасенс. — После добави тихо: — Като теб.
52.
Часове по-късно Рейна седеше на канапето и отпиваше от чая, който Зак бе приготвил за нея. Веднага щом се прибраха, тя се вмъкна в банята и сега си почиваше, увита в пухкавия бял халат. Робин топлеше скута й, Батман се гушеше до бедрото й. За глезена й се беше погрижил лекар. Върху прясната превръзка имаше нов пакет замразени зеленчуци.
Зак и Калвин се бяха настанили в двете кресла срещу канапето и пиеха кафе.
Рейна погледна Зак.
— Радвам се, че Брадли е приел твоето предложение да отложим показанията за утре. Днес следобед определено не ми беше до това.
Калвин се ухили. Тя повдигна вежди.
— Кое ти се струва смешно?
— Не искам да разбивам илюзиите ти — каза Калвин, — но Зак не мислеше за твоето удобство, когато убеди Мичъл да изчака за показанията. Зак е истински цар, когато трябва да се уточнят подробностите.
Рейна осъзна казаното от Калвин. Тя погледна Зак.
— Искал си да чуеш цялата история предварително.
— Е, бях загрижен за теб — престори се на обиден Зак. — Ти беше изтощена.
— Не, няма да се хвана. Смяташ, че имам нужда от малко помощ в изясняването на фактите. Признавам, че е така.
Калвин се ухили и отпи от кафето си.
— Добре — кимна Зак. — От опит знам, че не бива да объркваме полицаите с твърде много информация.
— С други думи, няма да им кажеш, че са попаднали на сблъсък между две тайни организации, които се занимават с изследване на паранормални феномени, така ли? — попита тя учтиво.
— По принцип „Джоунс и Джоунс“ предпочита да остави лошите да обясняват тази версия на ченгетата — обади се Калвин.
Тя повдигна вежди.
— Защото така ченгетата смятат лошите за смахнати, а „Джоунс и Джоунс“ запазва имиджа си на напълно нормална и законна агенция за разследвания?
Калвин се ухили още по-широко.
— Разбра идеята.
— Налице са достатъчно основания да ги приберат — допълни Зак. — Нещо повече, Мичъл има силен личен мотив. Не му харесва фактът, че Касиди го е изиграла.
— Убийство, опит за отвличане и опит за грабеж са добро начало — подхвърли Калвин. — Останах с чувството, че Мичъл ще изрови и други.
— Не че ще му трябват — отбеляза Зак, вперил поглед в камината.
Рейна го погледна стреснато.
— Какво искаш да кажеш? Мислиш, че Касиди и Ники ще се отърват?
— Ще ги пратят в психиатрична болница за престъпници, ако приемем, че издържат дотогава.
Рейна се намръщи.
— Не разбирам.
— По всичко личи, че в „Нощни сенки“ не търпят провалите. — Зак отпи от кафето си и остави чашата на масата. — Превръщат хората си в марионетки, като ги правят зависими от лекарството, адаптирано за индивидуалния им психологически профил. Лишени от лекарството, хората полудяват и обикновено се самоубиват до четирийсет и осем часа.
Рейна потрепери от ужас.
— Като Джена?
— Да. Като Джена. Лудостта е неизбежен страничен ефект при всички модифицирани версии на формулата през годините.
— А онова шишенце, което си намерил в апартамента на Брадли?
— То беше почти празно. Бяха останали само следи от лекарството. Не би стигнало дори и за една доза. Касиди го е оставила само защото е знаела, че ще го позная и ще направя извода, че Брадли е човекът, когото търся.
Рейна преглътна трудно.
— Значи Касиди и Ники скоро ще полудеят? Мислиш ли, че те го знаят?
Зак сви рамене.
— Съмнявам се. Нямам представа какво казват лидерите на „Нощни сенки“ на своите агенти, но предполагам, че ги лъжат. Нямат полза да им казват истината. Това би попречило при набирането на нови хора.
Рейна затвори очи и потрепери. После си спомни нещо.
— А какво ще кажеш за кметицата? Този следобед, когато Брадли попита кой е хвърлил димката, останах с впечатлението, че искаше да премълча нейната роля в тази история.
Зак се усмихна одобрително.
— Точно така.
— Но ако тя е замесена?
— Не е — увери я Зак.
— Обясни ми — настоя Рейна.
— Направих бърз оглед на помещението. Чантата на кметицата беше отворена. Съдържанието й беше разпиляно по пода. Предположих, че тя трябва да е човекът, който е донесъл димката в магазина, но около чантата й не долових никаква остатъчна енергия. Тя не е знаела какво прави.
— Тогава защо, по дяволите, Джоан пусна димката? — попита Рейна.
— Най-вероятното обяснение е, че Касиди или Ники имат хипнотизаторски способности — отвърна Зак. — При това способностите им са били изкуствено подсилени от лекарството.
— С други думи, ти мислиш, че някоя от тях е внушила на хипнотизираната Джоан да внесе бомбичката в магазина и да я взриви — каза Рейна.
— Да. — Зак сви рамене. — Затова когато Джоан Ескот дойде в съзнание, не помнеше какво е направила.
Рейна го погледна.
— Какво ще й кажем? Какво ще кажем на Брадли за това?
Зак протегна крака към камината и облегна лакти на страничните облегалки на креслото. Допря върховете на пръстите си.
— Най-простата история е най-добра. Мичъл скоро ще осъзнае, че не може да направи нищо по обвинението за наркотиците, защото няма доказателства. Но какво ще кажеш да лансираме идеята, че Касиди и Ники са планирали да отвлекат кметицата и да искат откуп?
Рейна примигна.
— Мисля, че на Джоан ще й хареса много. Страхотна реклама за предстоящите избори.
Калвин се ухили.
