вниманието си към Андрю и Гордън. — Колко време след това забелязахте болестните симптоми?
Андрю и Гордън размениха погледи.
— Три, може би четири месеца по-късно — обясни Андрю. — Но пристъпите се повтаряха с нарастваща честота през годините. Всеки нов пристъп на болестта беше по-тежък и по-продължителен от предишния и я оставяше все по-крехка и уязвима.
— Но до миналия месец е била жива. — Зак се облегна на стола си и протегна крака. — И кой знае колко години щеше да живее, ако не я бяха убили.
— Накрая се наложи да я настаним в клиника — напомни му Гордън.
— Да, но доколкото разбирам, тя е била относително спокойна и с бистър разум през последната година от живота си благодарение на лечението и терапията на Огилви. Освен това знаем, че е била в състояние да разсъждава достатъчно ясно вечерта преди смъртта си, за да остави писмо на Рейна.
— Накъде биеш? — попита Рейна.
— Въпреки очевидните недостатъци, антидотът на баща ти е преодолял някои основни технически бариери.
Рейна изглеждаше объркана.
— Какво имаш предвид?
— Леля ти е живяла по-дълго от всеки друг, който някога е получавал лекарството, изготвено по оригиналната формула. Във всички останали случаи хората са умирали в рамките на няколко дни, след като са били лишени от дрогата. Повечето от тях не издържали и посегнали на живота си. Но Вела Талънтайър, при цялото й странно поведение, не е загубила разсъдъка си и не е опитала да се самоубие. В историята на „Аркейн“ това е уникален случай.
Всички мълчаха, осмисляйки чутото. След малко Рейна се размърда на стола си.
— В такъв случай може би трябва да узнаеш, че онази вечер леля Вела не е отишла в лабораторията само за да вземе последната доза от лекарството.
Зак я погледна напрегнато.
— Какво друго?
— Баща ми пазел бележките си на три места — в компютъра си, на разпечатка и в дневника си. Уайлдър Джоунс знаел и за трите копия и ги унищожил. Но преди да пристигне в лабораторията, леля преснела страниците от дневника на татко, в които записвал резултатите от изпробването на антидота. Онази вечер взела копията със себе си.
Зак присви очи.
— Според доклада на Уайлдър, той е претърсил леля ти, преди да се качите в колата.
— Не знам дали си е мислел, че съм прекалено травматизирана от случилото се, или просто се е паникьосал от истеричната ярост на Вела, но мен не ме претърси. Леля Вела беше скрила листовете в моята книга за конете. Всъщност аз изнесох формулата на антидота от лабораторията.
Всички насочиха вниманието си към коженото томче на масата.
— Веднага щом се прибрахме вкъщи, леля взе страниците от мен. Никога повече не ги видях, докато не отворих този дневник. Бяха пъхнати отзад.
Зак наблюдаваше пламъците на огъня със загадъчно изражение.
— Е, една от мистериите на семейство Джоунс най-после беше разгадана.
— За каква мистерия говориш? — попита Рейна.
— Вече е ясно защо чичо Уайлдър се е променил толкова много през последните три месеца от живота си. Всички разправят, че той направо си търсел смъртта. Но татко е бил прав. Била е замесена жена.
Рейна го погледна.
— Да не би да ми казваш, че според теб е бил влюбен в леля Вела?
— Мисля, че Уайлдър е намерил любовта на живота си, но в тези обстоятелства не е могъл да постъпи по друг начин. И не се е надявал да има надежда за любовта му. Затова се е отправил на онази последна самоубийствена мисия.
Рейна дълго обмисля чутото.
— Не е трябвало да я лъже — каза накрая.
— Тя го е излъгала за формулата — изтъкна Зак.
— Двамата са се лъгали един друг — заяви Гордън мрачно. — Като съдя по собствения си опит, този подход в междуличностните отношения никога не е водил до добро.
Брадли Мичъл се обади по-късно същата вечер. Зак вдигна телефона. Рейна се появи откъм банята в момента, когато приключваше разговора. Той затвори и я погледна.
— Мичъл казва, че Касиди Кътлър е успяла да намери отворен прозорец в болницата. Скочила е. И си е счупила врата.
Рейна се отпусна на ръба на леглото, свила ръце в скута си.
— Самоубийство.
— Да.
— А Ники Плъмър?
— Още е жива, но според лекарите затъва в тежка психоза. Вече не говори, некомуникативна е. Никой не очаква да излезе от това състояние. — Зак седна до нея и хвана ръката й. — Обичайният модел.
— Брадли каза ли нещо за предполагаемите убийства, извършени от Касиди Кътлър?
— Каза, че обвинението става все по-солидно с всяка изминала минута.
Рейна изглеждаше доволна.
— Това ще му помогне за кариерата. А най-хубавото е, че заслугата ще си е само негова.
Зак я дръпна да легне на леглото и се надвеси над нея.
— Надявам се да не ми кажеш, че ти липсва съвместната работа с него. Защото това никак няма да ми хареса.
Тя обви ръце около врата му.
— Как го правиш това?
— Кое?
— Да изглеждаш страшен, строг и секси едновременно.
Той сериозно се замисли над въпроса й.
— Не знам. Сигурно е…
— Дарба — разсмя се тя и го придърпа към себе си. — Няма да ми липсва Брадли, а само работата.
Зак я целуна леко и повдигна глава.
— Знам. Ясно ми е, че това е необходимост за човек с талант като твоя. Но не се тревожи, като съпруга на Магистъра на обществото „Аркейн“ и консултант на свободна практика към „Джоунс и Джоунс“ ще имаш достатъчно работа.
Рейна примигна.
— Ще стана агент на „Джоунс и Джоунс“?
— Защо не? Ти си родена за тази работа.
— Обсъждал ли си този план с Фалън Джоунс?
— Няма какво да го обсъждам. Аз съм шефът.
Зак заглуши смеха й с целувка. Въздухът около леглото започна да припуква от невидимата енергия.
59.
Дежурният спря пред стая 705 и надникна през малкото прозорче. Пациентката още спеше. Виждаше се на светлината от нощната лампа. Беше в абсолютно същата поза като преди час, лежеше настрана, с гръб към вратата. Беше се завила през глава с чаршафа. Не беше помръднала.
Стори му се, че в неподвижната й поза има нещо неестествено. Той дежуреше в това отделение вече няколко нощи. Наблюдаваше я от първия ден на пристигането й. Никога не беше спала толкова непробудно.
