няма някой, който да подслушва.
Тя се успокои, че са сами, доближи се до нея, но без да нарушава дистанцията, която Грейс предпочиташе да поддържа между себе си и останалите. Аризона винаги се съобразяваше. Тя беше сред малцината, които интуитивно бяха доловили, че Грейс не обича да бъде докосвана. Кожените ръкавици й осигуряваха някаква защитеност, но със сигурност не можеха да я спасят от недосетливите. А докосването дори и за миг до някого, който й беше неприятен, беше истинско изпитание за нея.
— Значи от агенцията най-после са ти възложили задача — каза Аризона тихо. — Внимавай много, скъпа. Доколкото те познавам, ти си добра в анализите, но не си обучена за агент. Обзалагам се, че досега си работила само като секретарка. Дано да са ти осигурили някой здравеняк да те пази.
Ироничните нотки в гласа на Аризона накараха Грейс да се усмихне. Старата жена филтрираше всичко през изопачената си представа за света. Поради това тя бе единственият човек в Еклипс Бей, който беше отгатнал истината. Ако Аризона откриеше, че Обществото „Аркейн“ е тайна многовековна организация, посветена на изучаването на паранормалното, за нея нямаше да е проблем да я вмести в представата си за света.
— Не се тревожи за мен — успокои я Грейс. — Имам си партньор.
— Някой с достатъчно опит. — Аризона кимна доволна. — Отлично. Кажи му, че трябва да се грижи за теб.
— Добре. — Как ли пък не! Да каже на Лутър Малоун, че трябва да я закриля? Нямаше нужда от такава помощ. Тя се грижеше сама за себе си от деня, в който майка й беше починала.
— Ще наглеждам къщата ти, докато те няма — добави Аризона. — Ще се постарая някой да не опита да открадне информацията, която пазиш.
— Благодаря. Оценявам загрижеността ти.
— Пази се, за да не пострадаш — каза Аризона. Тя се сбогува и закрачи през паркинга към стъклените врати на пощата.
Грейс се качи в колата си. Продължи да мисли за хазяйката си, докато излезе от паркинга и пое към магистралата, която щеше да я отведе в Портланд.
Аризона беше с много силен парапсихичен талант, макар че не го разбираше. Способностите й бяха близки до тези на Фалън. Тя виждаше модели в хаоса. Но по някакъв начин беше загубила контрол над паранормалната страна на личността си. Навярно ако е била отгледана като член на Обществото „Аркейн“, нещата биха се развили по друг начин. Може би е щяла да се научи как да контролира таланта си.
Беше твърде късно за това. Аризона се беше отдала прекалено на своя странен свят. Сега талантът й я контролираше.
Грейс се запита дали Фалън Джоунс се тревожи понякога, че може някой ден да се окаже в капана на своя свят от заговори и конспирации и да не успее да намери пътя към реалния живот. Според нея той се опитваше да направи прекалено много. През последните месеци на няколко пъти беше долавяла изтощение в гласа му. Самостоятелното ръководене на западния офис на „Джоунс и Джоунс“ очевидно бе прекалено тежка задача. Трябваше му асистент.
Заваля. Огромни капки затрополиха по предното стъкло. Грейс включи чистачките и се зачуди дали на Хаваите понякога вали. Когато й омръзна да мисли за времето, се запита дали не си играе с огъня, като бе приела да изпълни това поръчение на „Джоунс и Джоунс“. Множество сценарии изникнаха във въображението й. Ами ако не успееше да се справи с мисията си? Ами ако Лутър Малоун разкриеше тайните й?
Не мисли за това, каза си наум тя. Какви неприятности може да ти причини човек, който се нуждае от бастун, за да ходи? Достатъчно се кри в Еклипс Бей.
Куриерът от Обществото „Аркейн“ — млад мъж, който изглеждаше развълнуван, че от легендарната агенция са му възложили задача, колкото и малка да беше, донесе пакета за Грейс в хотела на летището. Предаде й го във фоайето. Двамата се озоваха толкова близо един до друг, че жената долови пулсациите и силата му. „Ловец“, каза си тя. И без да напряга сетивата си, долови, че е многообещаващ екстрасенс.
— Как се казвате? — попита тя, като машинално се отдръпна назад, за да остави известно разстояние помежду им.
— Шон Джоунс, госпожо.
Разбира се, каза си тя. Родословното дърво на Джоунс беше пълно с ловци с най-различни таланти.
Тя му благодари и бързо се отправи към асансьора. Щом се върна в уединената си стая, отвори запечатания пакет. Изсипа съдържанието му на масата — фалшивата шофьорска книжка на Лутър Малоун се озова най-отгоре. Тя я взе и загледа снимката, завладяна от любопитство, което не можеше да си обясни.
Като повечето снимки за шофьорска книжка, и тази не го показваше в истинската му светлина. Може би светкавицата правеше чертите му толкова строги, но интуицията й подсказваше, че лицето му и на живо изглеждаше сурово. Тъмната му коса беше късо подстригана. Според данните очите му бяха кафяви, но там изглеждаха непроницаеми, наподобяващи очите на вълк единак.
Фотографията бе доста шокираща. Малоун изглеждаше студен като камък. Но поради някаква причина Грейс не можеше да откъсне поглед от образа му.
С неохота остави документа и посегна да вземе самолетния билет и резервацията за хотела.
След около минута — времето, което й трябваше да овладее треперещите си пръсти — тя набра вече познатия номер в Скаргил Коув.
— Не ми казахте, че с Малоун ще се представяме за госпожа и господин Карстеърс — с повишен тон каза тя въпреки решимостта си да запази спокойствие. — Ще бъдем в една стая.
— Запази спокойствие — каза Фалън необичайно кротко. — Запазих ви апартамент, не стая. Ти ще вземеш спалнята, тя има отделна баня. Кажи на Малоун да спи на разтегателния диван в дневната.
— Не знам дали ще мога да се справя с това, сър. Трябваше да ме предупредите.
— Знаех, че новината, че с Малоун ще се представяте за съпруг и съпруга, ще те изненада. — Фалън звучеше огорчен — като работодател, който бе принуден да се справя с капризни служители.
— И с основание.
— Няма от какво да се притесняваш. Малоун е професионалист. Той е твой бодигард и това е единственият начин да си върши работата.
Грейс едва преглътна. Фалън беше прав. Малоун беше професионалистът, а тя — аматьорът. Ако искаше да стане истински агент на „Джоунс и Джоунс“, трябваше да се държи като такъв.
— Господин Малоун съгласен ли е с този план? — попита тя предпазливо.
— Той няма да има нищо против.
— Чакайте малко, да не би да казвате, че Лутър Малоун не знае, че ще се представяме за съпруг и съпруга?
— Мислех ти да му съобщиш това.
— О, много благодаря, трогната съм.
За пръв път, откакто контактуваше с Фалън Джоунс, Грейс затвори телефона преди него.
Дълго време стоя неподвижна, втренчена в шофьорската книжка и резервацията за хотела.
Трябваше да се научи да живее в настоящето.
5.
Терминалът беше пълен с пътници от цял свят, пътуващи по работа. На самолетите, които кацаха и излитаха от пистата, бяха изписани имената на авиокомпании от всички посоки, включително и от страни, които бяха неизвестни за повечето живеещи извън Южния Пасифик. Топлият нежен бриз разнасяше мириса на керосин, примесен с влагата, която се спускаше откъм планините.
Лутър се облегна на стената, стиснал дръжката на бастуна си, и загледа тъмнокоса жена, която крачеше към него. Беше се появила в далечния край на терминала преди няколко минути. Поради някаква причина вниманието му бе привлечено от нея, отново и отново.
Какво пък толкова, разполагаше с още няколко минути. Според мониторите самолетът на Грейс Ренкуист беше кацнал скоро на главния терминал. Щеше да й отнеме известно време да се придвижи. Тя беше на възраст и сигурно щеше да изчака автобуса, който свързваше терминалите, вместо да извърви цялото
