— За какво по-точно?
— Използва енергията на аурата си, за да въздействаш на моята аура там, на пътеката, снощи, нали? Признай го. Обзалагам се, че си го направил и преди няколко минути, докато сънувах кошмарния сън. Как смееш?
Той остана на мястото си.
— Успокой се, вчера имаше дълъг ден, а днес току-що се събуди от кошмар. Нервите ти явно са малко опнати.
— Не се тревожи за нервите ми, много благодаря. Какво направи с мен?
— Усети ли го? — попита той леко начумерен, сякаш не беше сигурен, че я е чул правилно.
— Разбира се, че го усетих. Снощи нямах време да помисля, защото бях съсредоточена върху ловеца и факта, че той не ни обърна никакво внимание и… — Тя млъкна, схванала истината. — Мили Боже, ти си го направил и с него, нали? Разсеял си го или… или нещо подобно. Той беше с отворени сетива и ти си го накарал да се отпусне. Използвал си аурата си, за да му въздействаш.
— Изглежда си разгадала всичко много бързо. — Той я гледаше потресен и се колебаеше как да реагира. — Никой никога не е откривал тази тайна, с изключение на Фалън Джоунс може би.
— Той знае какво можеш да правиш?
— Никой не знае какво точно знае Фалън.
— Е, това със сигурност обяснява успеха ти като бодигард. — Тя размишляваше над това. — И като полицай, като барман също, предполагам. Нищо чудно, че не обичаш оръжия. Нямаш нужда от тях. Само трябва да се съсредоточиш върху лошия и да го изключиш.
Ръката му стисна дръжката на бастуна.
— Съжалявам, но не е толкова лесно. Ефектът отминава много бързо, когато човекът се отдалечи от мен. Ако злодеят е на голямо разстояние, не мога да му въздействам. Не мога да потисна аурата на снайперист на покрива на някоя сграда.
Лека усмивка озари лицето й.
— Колко от клиентите ти имат нужда от защита от професионални снайперисти?
— Не ми се е случвало често — призна той. — Заплахата обикновено е много по-близо.
— Със сигурност способността трябва да ти е била от полза, докато си работел като полицай.
— Талантът ми беше поводът да напусна полицията — каза той равнодушно.
— Не разбирам. Как е могъл да ти попречи?
— Това е дълга история.
— И ти не желаеш да я разкажеш?
— Не.
Той имаше право да пази тайните си, помисли си тя. В същото време и тя не споделяше своите. Грейс отвори паранормалните си сетива, за да изучи аурата му. В нея имаше много напрежение, голяма част от което беше сексуално. Почувства, че се изчервява.
Той се усмихна.
— Какво те заинтригува?
Шокирана, тя не можа да отговори.
— Усещаш ли, когато разглеждам аурата ти?
— Разбира се, ти не усещаш ли, когато аз изучавам твоята?
Тя го изгледа недоволна.
— Не знам.
— Не знаеш ли? — повтори той. Очевидно не вярваше на думите й.
Трудно й беше да отговори.
— Ами понякога, когато съм близо до теб, усещам някаква непозната енергия, но мислех, че това е свързано с… — Тя млъкна, ужасена от това, което искаше да каже.
— От това, че сме привлечени един от друг? — Той сви рамене. — Може би е така. Трябва да си усетила, че те гледах вчера на летището. Не те познавах, но не можех да откъсна поглед от теб. Спомням си само, че изглеждаше като невероятно красива пеперуда.
— О, Боже, изобщо не предполагах това усещане.
Тя се замисли за силните чувства, които бе изпитала предния ден, когато го забеляза за пръв път в залата на терминала. Страните й пламнаха. Какво ли беше видял? Нямаше значение след случилото се снощи. Очевидно беше разбрал от самото начало, че я привлича.
Никой никога досега не бе успявал да я разучи по този начин. Винаги тя бе тази, която разпознаваше околните, която знаеше какво възнамеряват да направят, преди още да са го направили. Така успяваше да съхрани тайните си в безопасност.
— Много неловка ситуация — каза тя смутена.
Той я гледаше развеселен.
— Трябва малко време, за да свикне човек, но на мен не ми пречи, надявам се и с теб да е така.
Това беше опасна територия. Тя трябваше да внимава. Не можеше да изложи на опасност живота си, който бе изградила така внимателно и предпазливо.
— Трябва да си помисля — промълви тя.
— Добре. Междувременно защо не ми кажеш истината за твоята степен по скалата на Джоунс?
— Господин Джоунс не ти ли съобщи?
— Спомена само, че си била седма степен с необикновена способност да разчиташ профила на аурата. Обаче това е абсолютна лъжа, нали? Обзалагам се, че си десета степен, дори и повече. Няма да се изненадам, ако след степента ти има звездичка. Ти си от екзотичните таланти.
Грейс си спомни, че не трябва да изпада в паника. Много по-безопасна реакция беше да се отдаде на гнева си.
— Не знам откъде ти е хрумнала тази идея — каза тя недружелюбно. — Моята седма степен е също толкова официално потвърдена, колкото и твоята осма.
Той кимна доволен.
— Точно както и подозирах — лъжа.
— Признаваш ли си?
— Какво рискувам? Ти вероятно си усетила, с твоя невероятен талант. Съмнявам се, че ще започнеш да разказваш за това на всеки срещнат.
— Няма. Просто господин Джоунс ме увери, че ти си осма степен.
— Колкото по-скоро научиш, че Фалън Джоунс лъже, без да се притеснява, толкова по-добре.
Тя седна на ръба на леглото, свила ръце в скута си, с гръб към Лутър. Погледна към терасата.
— Не мисля, че е излъгал заради самата лъжа. Мисля, че се е опитвал да опази тайната ти.
— Не бързай да приписваш подобни намерения на Фалън Джоунс. Единственият му приоритет е опазването на тайните на Обществото. Готов е да направи всичко възможно в негово име.
— Предполагам, че си прав — каза тя. Замисли се, разтревожена какво точно знае или подозира Фалън за нейната степен по скалата на Джоунс.
— Фалън фалшифицира досието ми, за да не бъде установена степента ми — каза Лутър. — Искаше моите способности да не се оповестяват. Но как, по дяволите, си успяла да регистрираш по-ниска степен на таланта си?
— Защо мислиш, че съм го направила?
— Защото виждам обхвата на енергийните ти вълни — каза той тихо. — Усещам ги. Уверен съм, че ти не си седма степен.
Не беше толкова лесно да му обясни това.
— Разказах ти, че майка ми почина, когато бях на тринайсет, малко преди да бъда подложена на тестовете в Обществото. Бях сирак и попаднах в системата на социалните грижи, където никой не беше чувал за Обществото „Аркейн“. Истината е, че не бях тествана, докато не кандидатствах за работа в Бюрото по генеалогия. Тогава вече знаех как да контролирам таланта си. Не беше сложно да ги заблудя и да се окажа седма степен. Нали знаеш каква е реакцията на хората в Обществото, когато някой е девета или десета?
— Определено. Смятат, че сме неестествени творения на природата. А всеки от нас заставя
