обикновените хора да нервничат. Е, каква степен си всъщност? Десет?
Тя се изкашля.
— Девет.
— Не говори глупости. Би трябвало да видиш аурата си. Пулсира невероятно силно. Ти си повече от десет, нали?
Това беше вярно.
— Да.
— Също като мен.
Тя въздъхна.
— Скалата на Джоунс достига десета степен.
— Само защото не са открили начин да измерват психичната енергия, превишаваща тази точка. Затова слагат проклетата звездичка. Мислиш ли, че Фалън Джоунс се е досетил за достоверността на степента ти?
— Не предполагах до тази сутрин. — Тя отпусна ръцете си. — Сега не съм толкова сигурна. Като имам предвид природата на неговия талант, навярно е отгатнал, че съм с по-висока степен, отколкото е записано в досието ми.
— Ти си екзотичен талант — каза той убедено. — Също като мен.
Една тайна, заменена от друга. Както беше казал той, какво лошо имаше да признае тази истина пред друг силен талант, и то сходен с нейния. Беше облекчение да сподели с човек, който наистина разбираше за какво става дума.
— Да — каза тя и направи гримаса. — Но не харесвам тази дума.
— Екзотичен?
— Това е като някакъв евфемизъм за психично болен.
— Ти не си психично болна. — Той се доближи до нея. Бастунът му издаваше приглушен звук върху килима. — Според мен ти си необикновена жена, Грейс.
Тя се изправи и се обърна към него.
— Така ли?
Нова гореща вълна я обля. Той отново бе възбуден и наблюдаваше аурата й. Тя усети пулсациите на енергийното му поле. Сега знаеше какво означава това. Усещането бе невероятно интимно. Той вижда истинското ми аз — помисли си тя. — Единственият мъж, който някога го е виждал.
Лутър спря точно пред нея и се усмихна.
— Изглеждаш чудесно.
Тя се засмя. Изпитваше някаква лекота, но и много силно сексуално напрежение. Беше готова да поеме риска. Да живее за момента.
— И харесва ли ти това, което виждаш? — Боже, тя флиртуваше с него!
— Много. — Той докосна бузата й. — Никой досега не е разбрал, че манипулирам аурата му, камо ли да ме спре.
Тя затаи дъх, но не се страхуваше. Предпазливо докосна с върховете на пръстите си голите му гърди. Не усети нищо, освен топлата му кожа и гладките силни мускули. Предишната вечер случилото се не беше случайност. Тя наистина можеше да го докосва без болка. Притисна дланта си към тялото му.
Усещаше силната, насочена енергия на неговото желание, което я обгръщаше като мощна, а може би и опасна вълна. Но вече не се тревожеше.
— Не ми казвай, че те привличам само защото не можеш да ме манипулираш — каза тя.
Усмивката му беше дяволита и секси.
— Също и защото си много страстна.
Тя примигна.
— Наистина ли?
Той премести бастуна си зад гърба й и хвана другия му край с дясната си ръка, затваряйки Грейс като в капан. Придърпа я към себе си и потърси устните й.
— Много, много страстна — каза той и я целуна.
От тези думи всичките й сетива пламнаха. Той я желаеше. Какво толкова, ако тя го привличаше, защото за него беше предизвикателство? Поне тя не го плашеше, така както плашеше другите мъже досега. Това беше голямо предимство. А и можеше да го докосва. Живей за мига!
— Приятно ми е да слушам гласа ти.
— А какво ще кажеш за действията? Те не са ли от значение?
— О, да. — Усещаше се ритмичното й дишане. — Действията са много важни.
— Добре, защото съм в настроение да продължа.
Устните му се притиснаха към нейните. Тя обви ръце около врата му и отвърна на целувката му, като се отдаде на прегръдката изцяло. Лутър загуби равновесие от това поривисто движение, изтърва бастуна си и направи крачка назад. Двамата се прекатуриха на разтуреното легло.
Тя се озова върху него. Замаяна и възбудена, започна да целува шията му. Той прокара ръце по тялото й, повдигна нощницата й. След малко тя усети как пръстите му галят гладката й топла кожа.
— Определено си много страстна — каза той с дрезгав глас.
Той повдигна едното си коляно, намести я между бедрата си и се притисна към нея. Като омагьосана тя плъзна ръце по гърдите му, по плоския му корем и откри ципа на панталона му. Опита се да го отвори. Не успя заради издутината, която опъваше плата.
Лутър въздъхна на пресекулки от възбуда.
— Аз ще го сваля.
— Добре. Побързай!
Той седна на леглото.
— Повярвай ми, опитвам се.
Тя отстъпи настрани, за да се наслади на силното му тяло, докато той събуваше панталона си. После тя забеляза очертания пресен белег на бедрото му. Видът му я изплаши.
— О, Лутър — прошепна тя.
Той погледна надолу и направи гримаса.
— Грозна гледка е, нали? Един от лекарите ме убеждаваше за пластична операция, но точно тогава нямах търпение да си тръгна от болницата.
— Няма значение как изглежда. — Тя седна до него и внимателно докосна белега с пръсти. — Трябва да си загубил много кръв. Можело е да загинеш.
— Казах ти, сам си бях виновен. — Той се вгледа внимателно в лицето й. — Това притеснява ли те?
— Разбира се, че ме притеснява. Бил си тежко ранен.
— Нямах това предвид. Отблъсква ли те белегът?
— Не говори глупости. Просто се тревожа за теб. Катастрофа ли беше?
— Не. — Той отвори портфейла си и извади пакетче с кондом.
— Боли ли те още?
— Понякога наболява. — Той си сложи презерватива. — Не е подходящият момент да го обсъждаме. Губя вдъхновение.
Тя се изчерви.
— Не бихме искали това да стане.
Той закачливо се усмихна, настани я на леглото и се надвеси над нея.
— Съвпадение на мнения.
Постави ръка върху гърдата й. Тя усещаше горещата му длан през нощницата. Обви ръце около врата му. Лутър усети как тялото му потрепери. Аурата му блесна ослепително. По някакъв начин аурата му се сливаше с нейната. Завладя я великолепно триумфиращо чувство.
Той решително плъзна ръка по бедрото й към горещото място между бедрата й. Започна да я гали като предната нощ, сякаш знаеше точно какво желае. Тя усети познатото пулсиране на енергията.
По дяволите! Той наистина знаеше какво иска тя. Наблюдаваше аурата й, за да разбере кое й въздейства най-добре.
— Чакай малко — каза тя. — Това е измама.
