обвинявай, ако нещата не са ясни. Темата е доста обширна.
Тя повдигна вежди.
— Слушам те.
— Манипулирането на сексуалната енергия е много сложно — започна той, като се надяваше, че звучи като научен авторитет.
— По-сложно от манипулирането на други елементи на аурата?
— Да.
— Защо?
— Откъде да знам. Сигурно заради биологията. — Дотук с научния авторитет.
— Няма да се измъкнеш така лесно.
— Като начало нека поясня, не мога да създам нещо, което не съществува — каза той.
— Моля?
— Ако една жена не е привлечена от мен, няма енергия, на която да въздействам. Не мога да я създам от нищото.
— Ами естественото й желание за секс? Не можеш ли просто да… — Тя направи движение с ръката си. — Да го засилиш? Така че тя да бъде в определено настроение?
— Може би. Ако тя не се е концентрирала върху нещо друго, например върху рисуване, готвене, преподаване на физика или музика.
— Защо това да е проблем?
— Защото сексуалната енергия е естествено гориво, което може да се налее в различни двигатели или — в този случай, страсти. При подходящи обстоятелства мога да засиля усещането за физическа възбуда у някоя жена, но за съжаление няма гаранция, че тя ще я насочи към мен. Може спокойно да прецени, че мъжът със сърфа, когото е видяла на плажа през деня, я привлича.
Грейс остана замислена и нацупи устни.
— Но ако тя се интересува съвсем малко от теб, можеш ли да засилиш този интерес?
— Теоретично — може би. Но дори и да успея да я вкарам в леглото, като съм въздействал на аурата й, какво значение има? На следващата сутрин тя ще се чуди какво изобщо е харесала в мен. А това не би се отразило добре на егото ми.
— Има мъже, за които е без значение какво си мисли жената на следващата сутрин.
— Да, има, но аз не съм от тях.
— Не си — съгласи се тя и остана сериозна.
Той се намръщи, защото не беше сигурен как да си обясни това.
— Дори и да не става въпрос за егото ми, има една съществена причина подобна манипулация да не е успешна, поне за кратко време.
— Каква е тя?
— За да виждаш аурата на някого, ти трябва само малко енергия и усилие. Но повярвай ми, въздействието върху аурата изисква огромна концентрация и сила. Вечерта ми би се провалила, ако трябва непрекъснато да съм под напрежение, за да поддържам интереса на жената на психично ниво. Нямам сили да се концентрирам върху физическите аспекти на ситуацията.
Тя потупа леко с менюто по ръба на масата.
— Не бях се сетила за това отслабване на енергията.
— Човек не може да пренебрегне законите на физиката. — Той взе менюто си. — Енергията си е енергия. За всяко действие има равно по сила противодействие. Ако загубиш много сили, ти трябва повече време да се възстановиш.
Сервитьорът се появи с кафето, взе поръчките им и се отдалечи. Лутър видя Грейс да поглежда към една от съседните маси. Тъжно изражение премина за миг през лицето й. После тя взе чашата си с кафе и отпи.
Лутър погледна към масата, която беше привлякла вниманието й, и видя четиричленно семейство. Майката — привлекателна, елегантно облечена блондинка, беше с години по-млада от съпруга си, който имаше посивяла коса. Децата им бяха пъргаво момченце на около пет години и малка руса принцеса, която вероятно беше на седем.
И Лутър взе чашата с кафето си.
— Не знам за какво мислиш — каза той тихо, — но когато аз бях дете, с дядо ми не ходехме на почивка в скъпи хотели в Мауи. Най-доброто, което получавах, беше къмпинг в някой от националните паркове.
Пръстите й стиснаха дръжката на чашата, но изражението на лицето й си остана замислено.
— Ситуацията не е толкова идеална, колкото изглежда. За него това е втори брак. Има деца и от бившата си съпруга, които вече са пораснали и не са въодушевени от доведените си брат и сестра.
— Особено като трябва да делят с тях парите и наследството му.
— Битката за наследството ще бъде още по-ожесточена, защото първото му семейство не е получавало това, което получава второто.
Той повдигна едната си вежда.
— Много внимателен любящ баща, който изживява втора младост?
— Да.
— Ами тя?
Грейс махна небрежно с ръка.
— Обичайната история, когато млада жена се омъжва за по-възрастен мъж. Тя го върши заради пари и обществено положение. Засега е доволна от сделката, която е сключила, но някой ден ще си намери любовник.
— Правиш предположения или наистина виждаш тези неща в аурата им?
— Не виждам подробностите. Разбира се, че в действителност не мога да чета мисли. Но мога да видя модели, теми, тоналности. Талантът ми позволява да тълкувам тези елементи и да правя някои изводи. Това е интуиция.
— Нищо чудно, че Фалън има нужда от теб. — Той се загледа в двете деца. — Но не мисля, че човек трябва да бъде екстрасенс, за да разгадае динамиката в това семейство. По-възрастен мъж, красива млада жена и много малки деца. Често срещан сценарий.
— Така е — съгласи се тя. — Но аз просто имам опит в тази игра. Да опитаме ли с друга маса? Някоя, където разликата не е толкова очевидна?
— Като игра ли го възприемаш?
— Измислих я още като дете. Нарича се „Съвършени семейства не съществуват“. Имам опит през годините. Покажи ми някое семейство, което и да е, и ще разбера какви са проблемите му.
Той закачливо каза:
— Изключителна си!
Руменина заля лицето й.
— Сигурно така звучи. Разбира се, това е реакция на самозащита. Когато бях малка, тази игра ми помагаше да не се чувствам толкова самотна от това, че нямам свое семейство. Взирах се и виждах напрежението и проблемите в семействата на хората. В един момент играта се превърна в навик за мен.
— По дяволите! Ти май си по-цинична и от мен.
— Не беше трудно. — Очите й проблясваха. — Ти си истински романтик.
— Как можа да го кажеш? — Сега той се почувства засегнат. — Липсва ми романтичен елемент, ако попиташ някоя от бившите ми съпруги.
Тя го погледна — отначало с изненада, а после със загриженост.
— Бившите ти съпруги не са те опознали добре, нали?
— Според тях аз не ги разбирах — допълни Лутър. — Имаха право. И двата развода бяха по моя вина.
— Защо го казваш?
