Той сви рамене.
— Защото е вярно. Като се връщам към миналото, мисля, че съм плашел и двете. Просто ми трябваше известно време, докато осъзная, че те се страхуваха от мен. И в двата случая около година.
— Съпругите ти бяха ли с паранормални способности?
— Не.
Тя кимна с разбиране.
— И ти си споделил тайната си след сватбата, нали?
Той усети, че го обливат топли вълни.
— Мислех, че ще ми е по-лесно да им обясня, след като са ме опознали по-добре. Но и в двата случая нещата се развиха по един и същи начин. В началото беше невероятно и после всичко се провали. Вярваха на слухове, разнасяни за мен от съпругите на колегите ми. Задаваха въпроси. Всеки път се опитвах да им обясня какво представлява парапсихичният талант, но това само влошаваше нещата. В крайна сметка решиха, че не съм странен, а съм психично болен. Че вероятно съм опасен за околните. И подадоха молба за развод.
— Сигурно нещата са се усложнили.
— Какво имаш предвид?
— Силата, каквато и да е тя, отначало ги привлича. Със сигурност са усещали твоята сила и са я намирали за възбуждаща, макар да не са разбирали какво точно е заинтригувало вниманието им. Но след известно време са се чувствали неловко, защото интуицията им е усещала, че си прекалено силен за тях. Чувствали са се заплашени, може би и малко стресирани, без да могат да обяснят защо. Помежду ви никога не е имало баланс на силите. А в неравностойните връзки винаги единият се оказва предаден.
— Така ли? А убедена ли си, че съм романтик?
— Видях го в аурата ти — каза простичко тя. — И в кариерата, която си избрал, разбира се.
— Разбира се?
— Не си станал полицай случайно и не е съвпадение, че сега работиш за „Джоунс и Джоунс“. Роден си да защитаваш и браниш.
— Истината е, че работя и като барман — опита да я предизвика той. Не му харесваше да бъде подлаган на детайлен анализ. Всъщност беше сигурен, че не му харесва. — Това как се вписва в твоята теория?
— Още не знам, но съм сигурна, че се вмества по някакъв начин. Кажи ми, мислил ли си някога да използваш услугите на агенцията за запознанства на „Аркейн“?
— Не. Много пъти съм чувал, че тези сватовници не се справят добре, когато трябва да намерят подходящ партньор за човек с екзотичен талант, който лъже за степента си по скалата на Джоунс. Прекалено много неизвестни и непредсказуеми неща има. А ти мислила ли си?
— Не — каза тя кратко.
— А била ли си омъжена някога?
Тя поклати глава.
— Не.
— Защо не?
Тя отвърна със закачлива усмивка:
— За разлика от теб аз не съм романтична.
— Лъжкиня. Мисля, че причината да не се омъжиш е защото си чакала Единствения.
— Да кажем, че съм била придирчива.
13.
Новопристигналите започнаха да се настаняват в ранния следобед. Лутър седеше до Грейс на широката сенчеста веранда на хотела. Вляво се виждаха басейнът и плажът в далечината. Вдясно бяха фоайето и рецепцията. На малката кръгла масичка между ратановите им столове имаше две чаши студен чай. Лутър четеше брой на „Уолстрийт Джърнъл“, а Грейс изглеждаше погълната от някакъв роман с меки корици, който си беше донесла. И двамата носеха слънчеви очила.
Мислено Лутър фантазираше, като в същото време наблюдаваше как пиколото разтоварваше комплект скъпи стикове за голф от багажника на една лимузина. Най-новият вариант на бленуването му бе, че двамата бяха на меден месец в Мауи и той, а не „Джоунс и Джоунс“, плащаше за хотела. Освен това фантазията изключваше наблюдение на заподозрян в убийство психопат.
Мъж и жена слязоха от лимузината. Веднага ги закичиха с хавайски огърлици от орхидеи и един младеж от персонала ги заведе до рецепцията. Лутър машинално ги погледна с другото си зрение. Мъжът изпращаше бързи зелени вибрации, подсказващи скрито раздразнение, което можеше да изригне, ако нещо го провокира.
— Тя е талант с ниска степен, свързан с интуицията й — каза Грейс, без да вдига глава от книгата. — Може би с трета степен. Достатъчно, за да си избере подходящ съпруг, който да е не по-малко амбициозен от нея. Ако трябва да обобщя, тя го е превърнала в това, което е днес.
— Мислиш ли, че тя подозира, че притежава парапсихични способности?
— Съмнявам се. Не на нужното ниво. Сигурно като повечето жени възприема интуицията си за даденост.
— Ами съпругът й?
Грейс продължи да чете.
— Той е подразнен.
— Да, това и аз го долових. Сигурно заради дългия полет и свързаните с него неудобства. Нещо друго?
— Съпругата държи юздите в тази връзка. Той знае, че тя е по-умна от него и че има нужда от нея, за да продължи да се издига в кариерата. Но това го принуждава да се чувства изпълнен с гняв и негодувание. Бих предположила, че той има любовница, която знае как да му въздейства и да го накара да се чувства силен.
— Много добре се справяш!
— Да. — Тя отгърна на следващата страницата. — Затова господин Джоунс ме изпрати на тази мисия.
— Не искам да развалям представата си за теб като вариант на Джеймс Бонд от женски пол, но не мисля, че това пътуване до Мауи може да се определи като мисия.
— Ти как би го нарекъл?
— Работа.
— Аз предпочитам мисия. По-вълнуващо е.
Той кимна.
— Нещата със сигурност бяха интересни през изминалите двайсет и четири часа. Няма спор.
Нова лимузина пристигна пред хотела. Разтовариха се още куфари и стикове за голф и нещо, което наподобяваше принадлежности за гмуркане. Лутър гледаше как пиколото бърза. Мъж с изискан вид, към четирийсетте, слезе от лимузината. Придружаваше го привлекателна червенокоса жена, приблизително на същата възраст, която изглеждаше, че прекарва голяма част от времето си по SPA курорти и в скъпи фризьорски салони.
— Давам шест месеца на брака им — каза Грейс спокойно. — Той е на средна възраст, на границата на кризата, и се нуждае от красива млада жена, с която да се хвали на приятелите си.
— Имат ли деца?
Грейс ги проучва няколко минути.
— Да. Сигурна съм, че той ще обясни на децата, че така е най-добре за всички.
— Права си — каза той. — Чудесно се справяш с тази игра. Обаче сигурно понякога е доста депресиращо.
— Предпочитам да не мисля за това. Аз съм реалист.
Той погледна корицата на книгата й. Илюстрацията показваше тъмния профил на жена с пистолет в ръка. Заглавието беше също толкова зловещо.
— Криминале ли е?
