Да, това беше неприятната страна на случилото се.
2.
След като затвориха ресторанта, придържайки се към ежедневния си ритуал отидоха пеша до „Удон Палас“. Собственичката на заведението — Мили Окада, им донесе огромни купи с ароматна супа с юфка. Когато поднесе храната пред Лутър, го погледна многозначително.
— Добре ли си?
— Добре съм, Мили — Лутър взе пръчиците. — Имам нужда да хапна от твоята супа. Дълга нощ беше.
— Пак си депресиран — отбеляза тя. — Би трябвало да се чувстваш по-добре, нали кракът ти се възстановява.
— Така е — съгласи се Петра. — Но той не се чувства по-добре, а по-зле.
Раната беше зараснала, но кракът му никога нямаше да бъде като преди. Проклетият бастун завинаги щеше да е част от живота му. Още не беше се примирил, но не затова се чувстваше потиснат тази вечер. Не знаеше как да обясни същността на проблема.
— По-добре се чувствам — настоя той. — Просто съм малко уморен, това е всичко. Казах ви, дълга нощ беше.
— Ще ти донеса още една бира — каза Мили.
Тя изчезна зад завесата на червени и бели квадрати, която отделяше кухнята от помещението с масите.
— Мили и Петра са прави, пак си депресиран. — Уейн умело тъпчеше юфка в устата си с пръчиците за хранене. — Приеми онази работа за „Джоунс и Джоунс“. Ще се почувстваш по-добре.
— Да — настоя Петра. — Това ще те измъкне от депресията, в която си през последните няколко месеца.
Лутър ги изгледа навъсено.
— Работата, която ми предлагат, е небивалица. Два дни да се правя на бавачка в Мауи.
— И какво? — Уейн почука с пръчиците по ръба на купичката. — Все е работа. Значи разчитат на тебе.
— Не — каза Лутър. — Не значи това. Значи, че Фалън Джоунс ме съжалява, може би се чувства малко виновен заради онова, което се случи последния път. Решил е да ми хвърли утешителен залък.
Петра издиша шумно.
— Я помисли! Фалън Джоунс не е способен да съжали никого и не би признал, че е виновен за нещо, ако ще светът да се обърне.
— Добре, признавам, че Фалън не е склонен да изпитва такива чувства — каза Лутър. — Тогава е само една причината да ми остави съобщение на телефонния секретар.
— Каква?
— Работата е толкова незначителна, че не иска да харчи пари, като праща някой агент да идва чак от континента.
— Хм — сви рамене Петра. — Моят съвет е да приемеш предизвикателството.
— Защо? — попита Лутър.
— Защото имаш нужда да опиташ нещо различно и да се откъснеш от собствените си мисли. За теб ще бъде добре отново да поработиш за „Джоунс и Джоунс“, дори само за два дни като бодигард.
— Мислиш ли?
— Да — кимна Петра. — Има и друга причина да приемеш предложението.
— Каква?
— Имам предчувствие.
— Ти имаше предчувствие и за предходното — напомни й Лутър.
Всички погледнаха бастуна, окачен на облегалката на стола.
— Това предчувствие е различно — настоя Петра.
3.
Минаваше два сутринта, когато той изкачи, куцукайки, стъпалата до втория етаж на старата двуетажна сграда. Бруно, кучето чудо, залая яростно, когато Лутър мина покрай апартамента на собственика. Бруно беше малък и пухкав и сигурно тежеше по-малко от три кила, но имаше инстинкт на куче пазач, все едно беше доберман. Никой не можеше да влезе, без животното да отбележи този факт с шумен лай.
В апартамент 2-В Лутър натисна ключа на лампата и освети протрития килим, вехтата боя на стените и мебелите, купени от разпродажба преди две години, когато се бе преместил да живее на островите. По онова време изплащаше втория си развод. Парите не му стигаха. Всъщност и сега не му бяха достатъчни.
Лутър използваше работата за „Джоунс и Джоунс“, за да спестява средства в банковата си сметка. Нещата тъкмо бяха започнали да потръгват. Той обмисляше да се премести в по-хубав апартамент, когато преди два месеца прие работата, която Фалън Джоунс му предложи. Това, че го простреляха, не само му донесе адски болки, но се оказа, че случката отново го затрудни финансово.
Уейн и Петра бяха прави. Трябваше да приеме предложението на Фалън. Гордостта му щеше да пострада от това, че трябваше да се прави на бодигард, но парите щяха да му свършат работа. „Джоунс и Джоунс“ плащаха добре.
Влезе в малката кухня и извади бутилката скъпо уиски, което Уейн и Петра му бяха подарили за рождения ден. Наля си щедро, отвори плъзгащите се врати и излезе на миниатюрната тераса.
Облегна се на парапета и отпи. Копринената нощ го обгърна като невидима любовница и успокои сетивата му. Сградата, в която беше апартаментът му, бе една от множеството, закътани в лабиринта от задни улички в Уайкики. Нямаше климатици или басейн. Имаше само едно огромно дърво, чиито клони хвърляха сянка и разхлаждаха малко в горещите летни месеци.
Съседите му бяха собственикът на сградата, един старец, за когото знаеше само, че се казва Бен, двама пенсионери, преместили се да живеят тук от Аляска, един застаряващ сърфист с неясни доходи и мъж, който твърдеше, че пише роман. Като цяло трудно можеха да се определят като общителни хора.
Уискито си вършеше работата. Чувстваше се ако не разчувстван, то поне по-философски настроен.
Сякаш по команда от мобилния му телефон се чуха вибрации и звън. Той го откопча от колана си и отвори, без да погледне кой го търси. Само трима души знаеха този номер и двама от тях — Петра и Уейн, със сигурност спяха дълбоко.
— Знаеш ли колко е часът тук, Фалън?
— Хаваите са с два часа напред спрямо Калифорния по това време на годината — отвърна Фалън леко раздразнен, което бе обичайното му състояние. — Какво значение има това?
Фалън Джоунс ръководеше „Джоунс и Джоунс“ — една тайна агенция за психични разследвания. Той имаше някои положителни качества — изключителен талант да открива модели и връзки там, където останалите виждаха само шанс и съвпадения. Обаче други добродетели, като добри маниери, загриженост и търпение, напълно му липсваха.
— Смятах да ти се обадя сутринта — каза Лутър.
— Тук е четири часа сутринта. Не мога да чакам повече дали ще приемеш работата, или не. Отговорът ти ми трябва веднага. Нямам време да се съобразявам с деликатната ти чувствителност.
— Преведено на разбираем език това означава, че нямаш друг агент наблизо.
— Да, и това. Ти си добър и си на удобно разстояние. Идеална комбинация от моя гледна точка. Какъв е проблемът? Обикновено решаваш бързо.
Лутър се зачуди защо е колебанието. Фалън беше прав. Това не бе типично за него. Поемаше най- различни задачи от „Джоунс и Джоунс“, откакто напусна сиатълската полиция преди две години. Работата му харесваше, освен когато го простреляха. Когато беше в такова настроение, копнееше да получи някоя задача от „Джоунс и Джоунс“.
Агенцията беше уникална. Беше създадена във Викторианската епоха и неин основен клиент бе
