Управителният съвет на Обществото „Аркейн“. Основният й приоритет беше да се защитават най- съкровените тайни на Обществото.
Но в един момент Съветът беше приел, че повечето полицейски управления не могат да се справят с някои социопати с парапсихични способности. Малко хора от работещите в правоохранителните органи бяха склонни да признаят, че мнозина от убийците бяха надарени със способности. Съветът смяташе, че така е по-добре. Медиите достатъчно раздухваха проявите на паранормалното, в повечето случаи с гръмки заглавия в таблоидите или с глупави телевизионни предавания. Но това беше безобидно. Никой не искаше полицията да прави изявления пред медиите, че има убийци с паранормални способности.
Още във Викторианската епоха Съветът неохотно беше поел отговорността да издирва и залавя опасни ренегати, преценявайки, че е по-добре да се справя с подобни проблеми, вместо да рискува да остави тези хора да вършат на воля престъпленията си.
Задачата в Мауи беше рутинна, но все беше нещо, а парите му трябваха. Пък и Петра имаше предчувствие за нея.
— Ще поема работата — каза Лутър.
— Крайно време беше да се вразумиш — изръмжа Фалън. — Този път ще работиш с партньор.
— Нима? Чакай малко. В съобщението, което ми беше оставил, твърдеше, че е работа като бодигард.
— По-скоро трябва да наглеждаш някого.
— Това какво означава?
— Човекът, за когото ще се грижиш, не е от моите агенти. Може да се каже, че тази жена има тясна специализация. Използвам я за консултант. За пръв път й възлагам оперативна задача. Ти отговаряш да не се забърка в неприятности. Изчакваш я да си свърши работата и после я измъкваш оттам. Просто е.
— Аз не ставам за ментор, Фалън.
— Не се противопоставяй, Малоун. Ти ще ръководиш операцията.
— И това трябва да ме успокои? От опит знам, че консултантите не са склонни да изпълняват заповеди.
— По дяволите, имаме реален шанс този път да заловим Юбанкс. Няма да позволя да го пропилеем, защото на теб не ти харесва да работиш със специалист.
Юбанкс беше заподозрян за неотдавнашното убийство на млада жена. Всичките й роднини бяха регистрирани членове на Обществото. Полицията беше заключила, че случаят е трагичен инцидент. След смъртта й родителите на жертвата се обърнаха към „Джоунс и Джоунс“ за ново разследване. Специалист по парапсихични профили беше посетил местопрестъплението и беше изготвил профил, който Фалън бе предал на една от библиотекарките в Генеалогичното бюро към Обществото. Тя беше пуснала данните в най-новата специализирана компютърна програма. Резултатът определи трима заподозрени. На първо място в списъка беше Юбанкс.
— Май е най-добре да си намериш друг за тази работа — каза Лутър.
— Няма друг. Двамата с Грейс Ренкуист трябва да бъдете на мястото утре. Очаква се Юбанкс да пристигне на следващия ден. Ако той се тревожи, че го следят, най-вероятно ще наблюдава пристигащите след себе си, а не хората, които вече са в хотела.
— Запознат съм с принципите на проследяване — каза Лутър търпеливо. — Коя е Грейс Ренкуист?
— Освен това тя има талант да чете аурата на хората също като теб, но с една малка особеност.
— Всеки талант си има особеност. Какъв е нейният?
— Талантът й да разгадава аурата на хората е по-силен от всеки, за който съм чувал. — В гласа на Фалън се долови искрено възхищение. — Когато се срещне с Юбанкс, тя ще може да каже дали той отговаря на психичния профил, изготвен от агента, който посети местопрестъплението. Нещо повече — тя ще прецени дали Юбанкс е извършил престъпление през последните няколко месеца. Дъщерята на нашите клиенти е била убита преди шест седмици.
— Не ме заблуждавай. Никой не може да види такива подробности в нечия аура.
— Грейс Ренкуист може. Нали знаеш старата поговорка, че убийството оставя петно? Тя казва, че наистина е така, в смисъл че аурата остава оцветена по особен начин.
— Аха. И как по-точно тя долавя всичко това?
— Избягвам да й задавам лични въпроси — каза Фалън.
— Виж, дори и да потвърди, нейното твърдение няма да ти помогне особено. Трябват ти значителни доказателства, които да предоставиш на полицията, за да възобнови разследването. Колкото и да не ти се вярва, няма да арестуват някого въз основа на прочетеното в аурата му.
— Което е наистина жалко — изсумтя Фалън. — Ще се тревожа за осигуряването на доказателства, след като се убедя дали той е убиецът, или не. Все още имам двама заподозрени.
— Ти каза, че Грейс Ренкуист не е от твоите агенти. Всъщност какво работи тя?
— Библиотекарка е в Генеалогичното бюро на Обществото.
— Библиотекарка?
— Специалист по семейните модели на генетично наследените парапсихични особености.
Обществото „Аркейн“ имаше подробни генеалогични досиета за своите членове още от създаването си през седемнайсети век. Основателят на Обществото — Силвестър Джоунс, беше гениален алхимик. Не му убягваше фактът, че психичните таланти могат да се предават по наследство в едно семейство. През последните няколко години Генеалогичното бюро беше прехвърлило съдържанието на прашните томове с родословни дървета в компютърна база данни.
— Не мога да повярвам — каза Лутър. — Искаш да сме екип с някаква побеляла бабичка от Генеалогията? Ти шегуваш ли се?
— Сега разбираш ли проблема? Не мога да изпратя възрастна библиотекарка да се справи с подобна ситуация сама. Тя няма да знае как да постъпи. За мой късмет най-много да се издаде пред Юбанкс и той да я погуби. И после Стария клюн ще мърмори, че заради мен един от хората му е бил убит.
Харли Бийкман беше влиятелен човек, известен с трудния си характер, и шеф на Бюрото по генеалогия. Прякорът Стария клюн му беше даден още преди десетилетия заради приликата му със злобен петел.
— Добре, не драматизирай. Разбрах — отвърна с уморен глас Лутър.
— Разчитам на генеалозите за много от разследванията ми. Нуждая се от сътрудничеството на Стария клюн и хората му. Ако с един от тях се случи нещо по моя вина, ще съм в затруднено положение.
— Винаги се възхищавам на загрижеността ти за околните, Фалън.
— Слушай, задачата е съвсем проста. Максимум два дни. Двамата отивате в курорта в Мауи. Разхождате се насам-натам, докато тя разпознае Юбанкс и определи дали е убиецът. После я качваш на самолета, за да не ми провали разследването. Не е сложно, нали?
— Чакай да позная. Аз ще се представям за загрижен син, който придружава старата си майка на Хаваите, така ли? Моля те, спести ми това. Аз не съм от онези четирийсетгодишни мъже, които още живеят с майките си.
— Всички документи, свързани с разследването, са изпратени по куриер на Ренкуист — каза Фалън прекалено бързо. — Тя ще ги носи със себе си, когато пристигне в Хонолулу утре.
— Сигурен ли си, че ще пристигне утре, а не тази сутрин?
— Никога не правя подобни грешки. Тя има резервация за полет от Портланд, Орегон, утре сутрин в осем. Имаш ли химикалка?
Лутър влезе в апартамента си. Намери лист и химикалка на кухненския плот.
— Слушам те.
Фалън бързо му продиктува номера на полета и повтори датата.
— Тя каца в Хонолулу в единайсет и трийсет и пет. Двамата ще отпътувате за Мауи с нови самоличности и ще се настаните в хотела.
— Тя живее в Портланд? — попита Лутър. Нямаше значение къде живее тази Ренкуист.
— Не, в малко крайбрежно градче в Орегон — уточни Фалън. — Казва се Еклипс Бей.
— Никога не съм го чувал.
— Останал съм с впечатлението, че госпожица Ренкуист го е избрала именно заради това.
— На летището ще пристигат доста възрастни хора. Как ще я позная?
— Тя ще има ръкавици.
