— Ако си въобразяваш, че след като прехвърлих дяловете от фирмата, ще скоча в леглото ти веднага щом проявиш някакъв интерес към мен, значи много се лъжеш — заяви тя с горчивина. Поне вече не бе предизвикателство, непосредствено свързано с „Охранителни системи «Брандън»“!
— За двама сравнително интелигентни хора, май имаме доста проблеми да се разберем — отвърна не по-малко ядосано Корт.
— И какво предлагаш?
— Предлагам — отвърна той сравнително спокойно с блеснали очи, — да ме оставиш да направя всичко много по-лесно.
— Как — попита подозрително Лиа. — Нямам намерение да спя с теб като единствения начин за „общуване“!
— Още от самото начало знам, че гордостта ти е основния проблем — каза успокояващо Корт. — Знам, защото много си приличаме. При същите обстоятелства и аз щях да реагирам по същия начин.
Тя се почувства като заек, помилван от вълк.
— Много си щедър — промълви сухо.
— Мисля, че днес си се опитала да постигнеш нещо, като си прехвърлила дяловете си на Кийт. Искала си да се увериш, че интересът ми към теб не е заради бизнеса. Готов съм да ти докажа, че е така.
— Да не би да си готов да проявиш разбиране към гордостта ми? — пошегува се предпазливо Лиа.
— О, определено. — Той се усмихна и около очите му се събраха малки бръчици. — Имам си начин да се справя с всички думи.
— Аха! Значи ще се опиташ да ме вкараш в леглото без тях, така ли? — кимна с разбиране тя.
— Може и дотам да се стигне, но преди това ще опитам нещо друго.
Лиа облиза бързо устни и го погледна внимателно.
— Какво си намислил. Корт Тримейн?
— Заинтригувах ли те? — засмя се той и се обърна, за да извади нещо от джоба на сакото си. — Така определено ще имам предимство, не смяташ ли?
Извади малка кутийка за бижута и й я подаде. Зеленото кадифе пролъскваше на дланта му.
— Пръстен ли е това? — попита тя, неспособна да повярва. Очите й се местеха от подаръка към блесналия му поглед.
— Не, не е пръстен. Прекалено лесно е да си сложиш пръстен, а след това да го свалиш. В нашия случай съм ти подготвил нещо, което ще създаде повече обвързаност, поне така ми се струва. — Не й подаде кутийката, просто я задържа на дланта си, по лицето му изписано очакване. Настана мълчание, опасно и интригуващо. Лиа не можеше да откъсне очи от зелената кадифена кутия, въпреки че я обзе страх. Корт се оказа прав. Тя наистина бе заинтригувана. Не било пръстен. Не, разбира се. Надяваше се напразно. Той не й предлагаше брак. — Хайде, Лиа — подтикна и Корт развеселен. — Поеми риска. — Тя се намръщи и посегна към кутията. Въображението й се бе развихрило и Лиа си наложи да се овладее. Тук нямаше никаква опасност. — Отвори я — настоя той тихо.
Изненадана от собствената си смелост, тя отвори капачето и ахна щом видя красиво изработените изумрудени обеци. Възхити се с опитно око на великолепната изработка и на качеството на камъните, без дори да мисли за друго.
— Те са… Прекрасни са, Корт — успя да изрече най-сетне. — Не мога да приема подобен подарък. Ние не сме… Искам да кажа, че не сме… — Лиа замълча и отново впи очи в обеците, все едно че бе омагьосана.
— Лиа, веднъж те попитах как ще разбера дали си ми простила за случилото се в Орегон. Ако си сложиш тези обеци, ще знам, че отговорът с „да“.
Тя вдигна несигурен поглед.
— Корт, те са за пробити уши. Не мога да си ги сложа — оправда се смутена.
— Можеш, стига да искаш — изтъкна той и леко изви устни.
— Да, мога да ги прехвърля на клипс — започна притеснена Лиа. — Ако искам да ги нося… Аз наистина искам, Корт, честна дума! — призна откровено.
— Не говоря да започнем отначало, любима — заяви той с по-дрезгав глас. — Говоря ти за обвързване. Ако искаш да бъда мъжа на живота ти, мъжа, на когото вярваш и когото желаеш, ще си сложиш обеците такива, каквито са.
Тя вдигна поглед, разбрала какво се опитва да й каже.
— Това ли е решението без думи? — въздъхна шокирана.
Корт си пое бързо въздух и очите му заблестяха, когато се протегна, за да покрие ръцете й със своите.
— Лиа, още от самото начало знам, че нямам с какво да те привлека и да те задържа, освен себе си. На теб не ти е необходима финансова сигурност, не си самотна, не си от жените, които гледат да се закачат за някой мъж. Не желаеш нито едно от нещата, които повечето жени искат. Като истински глупак се опитвах да ти наложа физическа връзка с надеждата да те привлека към себе си. Онази нощ, когато ми каза, че си готова да ми се отдадеш цялата, ала не и да ми дадеш доверието си, разбрах, че златната верига няма да ми свърши работа.
— Корт, аз… — Почувства се объркана, защото не знаеше какво да каже. Да не би да се опитваше да й каже, че я обича или само че я желае? Което и от двете да бе, нямаше съмнение, че все още искаше тя да му се подчини.
— Знам, че се чувстваш притисната в ъгъла — продължи той, докато пръстите му галеха китката й с лениви кръгове. — И аз се чувствам така. Инстинктът ми казва да те грабна и да те отнеса в леглото. Интелектът нашепва, че така ще съсипя всичко. Не знам как да реша дилемата, освен ако ти сама не ми кажеш, че ми имаш доверие, и че някой ден ще ме обикнеш. Искам обвързване, Лиа, за да съм сигурен, че ще оставиш миналото зад нас.
— А ти готов ли си да се обвържеш, Корт? — прошепна тя. Знаеше, че трепери.
— Готов съм на всичко, Лиа — заяви той. — Каквото кажеш. — Очите му не се отделяха от нейните, докато чакаха отговора. Тя се напрегна и ръцете й потрепериха под дланите му. Корт усети и сви пръсти по-стегнато. — Любима, не искам отговор веднага. Помисли си — настоя той. — След това устните му малко се отпуснаха. — Помисли си колко по-лесно ще бъде да ми покажеш как се чувстваш, вместо да го кажеш.
— Дали не трябва под обвързване да разбирам „предавам се“? — попита нарочно Лиа. Корт се поколеба и тя мрачно кимна. — Знаех си. Все още мислиш по този начин. Корт.
Той затвори очи, а когато ги отвори отново, те блеснаха обвинително.
— Трябва да знам, че си моя, Лиа. Трябва да знам, че си обвързана с мен. Може би точно означава да се предадеш.
— Може би.
— Добре, значи искам да се предадеш. Но вече ти казах, че и ти можеш да поискаш каквото пожелаеш в замяна.
— Толкова ли много ме желаеш? — прошепна тя.
— Толкова силно те желая. — След тези думи Корт се изправи спокойно и се опита да разсее мрачното настроение на малката маса. — Готова ли си да вечеряме?
— Корт, чуй ме. За обеците…
— Твои са, Лиа. Прави с тях каквото пожелаеш, ала ако решиш да ги носиш, тогава ще приема, че си се предала… Ще означава край на неразбирателството между нас. — Усмихна й се нежно, пое ръката й и я поведе към ресторанта. — Повече няма да говорим по този въпрос. Ела да вечеряме и ще ти разкажа какъв труден ден изкарах!
— Корт, това е смешно! Няма да ти позволя да постъпиш с мен по този начин.
— Да те нахраня ли? Брат ти ме увери, че пържолите тук са изключителни, а в момента ми се похапва една кървава пържола!
— Учудвам се, че подобни забележки не ти съсипват апетита.
Накрая седнаха спокойно да вечерят. Още от началото на вечерта бе сигурна, че той ще постите своето. Докато дъвчеше кървавата пържола си каза, че вечерята бе доста приятна. Корт говореше за ежедневни неща и не спомена и дума, която да създаде напрежение помежду им. Както и в началото на
