— Защо ми показа скривалището си тази вечер? — попита Корт с дрезгав глас, остави инструмента и бавно пристъпи към нея.
— Не знам — прошепна откровено Лиа. — Може би защото прекарахме един наистина чудесен ден…
— Може би защото инстинктивно си искала да ми покажеш колко много общи неща имаме — предположи той и нежно обхвана лицето й с ръце.
— Не знам… Не мога да ти кажа защо го направих. Беше просто импулс — сви рамене тя.
— Не разбра ли защо днес ни бе толкова приятно?
— Защо?
— Защото отново се почувствахме като в Орегон — отвърна тихо Корт. Лиа се поколеба, защото знаеше, че той бе прав. — Ще направя всичко по силите си, за да имаме още такива дни — зарече се Корт и се наведе, за да я целуне по онзи упойващ начин, от който й се прииска да се притисне в него.
Той обаче не й даде възможност. Сбогуването му беше кратко, мило, изпълнено с много топлота и… въздържаност.
Така стана и през следващите няколко вечери, каза си развеселена, ала доста объркана Лиа през седмицата. Корт бе наложил примирие, а тя го бе приела и той очевидно имаше намерение да го поддържа.
Задачите около новия клон на книжарницата вървяха добре и Лиа имаше чувството, че всичко се подрежда както трябва. Вечерите й бяха заети от приказен принц, чаровен, обаятелен и много въздържан.
Тя знаеше, че Корт я ухажва, но също така знаеше, че това бе начинът да стигне до целта си. През тези дни той нито веднъж не спомена за целта, която си бе поставил. Късно вечер, когато си лягаше, готова да заспи в очакване на приказни сънища, и погледнеше към кутийката на нощното шкафче, Лиа си спомняше какво иска Корт.
В събота вечер, докато вечеряха агнешко с къри и зелена салата в дома й, той й съобщи за плановете си.
— Утре се налага да се върна в Силиконовата долина за няколко дни, за да довърша предишния си проект — обясни й спокойно.
— В Сан Хосе ли? В Силиконовата долина?
— Именно. Ще се върна навреме за партито, което организира брат ти в петък. Нали ще отидеш?
— От теб чувам за партито — сви рамене тя. Беше свикнала с поканите на брат си. Сигурно щеше да й се обади в деня на партито и тогава да я покани.
— Нали ще отидеш? — продължи да настоява Корт и си сипа още вино.
— Сигурно. Защо?
— За да знам къде да те намеря, когато се върна. — Той се усмихна. — Бих ти предложил да те взема от вас, ала нямам представа по кое време ще се върна, затова пък с удоволствие ще те прибера. Това е най- интересната част от вечерта!
Тя изкриви устни в подобие на усмивка и Корт се разсмя.
Не можеше да отрече, че сладките сънища не бяха същите, докато Корт то нямаше. Лиа с нетърпение очакваше неизменните му вечерни обаждания.
— Сигурен ли си, че не се обаждаш единствено за да провериш къде съм? — обвини го весело тя във вторник.
— Пак ли не успях да се прикрия? — въздъхна той.
— Малко, но няма значение. Телефонните разговори с теб са по-интересни от телевизията.
— Благодаря!
Корт й разказваше за работата, питаше за нейната и разговорът продължаваше поне по час.
Зелената кутийка я чакаше на нощното шкафче, когато Лиа си лягаше. Тази нощ се отпусна в тъмното, загледана към тавана, потънала в спомени за топлината в гласа на Корт.
Стана и посегна към слушалката. Набра номера на Синтия.
— Синтия, може ли да ти задам един личен въпрос? — започна предпазливо тя.
— По това време на нощта ли?
— Много ли боли да си пробиеш ушите?
Последва мълчание.
— Ти сериозно ли говориш? — попита най-сетне Синтия, едва сдържайки смеха си.
— Напълно.
— Да не би да си се решила? — продължи да любопитства Синтия.
— Май да.
— Утре ли?
— Ако отложа още веднъж, може би никога няма да го направя — призна Лиа.
— Добре, шефке, значи ще стане утре. Има магазин срещу книжарницата, където ги пробиват безплатно, ако си купиш обеците от тях, ще дойда с теб и ще ти държа ръката.
— Аз… Аз вече имам обеци — отвърна бавно Лиа, усетила, че съжалява. Май бе готова да се обвърже. Нещо й подсказа, че Корт притежава достатъчно сили, за да се справи. Усмихна се при тази мисъл. Имаше му доверие, защото знаеше, че той бе наясно какво иска, а сам й бе казал, че иска нея.
— Можеш да си купиш някакви евтини или пък аз ще си купя, за да ти пробият ушите безплатно — предложи весело Синтия.
— Благодаря ти, че предложи да дойдеш с мен. Така и не ми отговори на въпроса. Ще боли ли?
— Донеси една бутилка вино в книжарницата — посъветва я Синтия и затвори.
Следващият ден се оказа от онези дни, когато клиентите започнаха да нахлуват още с отварянето. Лиа и Синтия се оказаха затрупани с работа.
Когато най-сетне Синтия закачи табелата „Затворено“, Лиа успя да поговори с нея за обеците. Без да каже и дума, подаде плика с неотворената бутилка на асистентката си.
— Ще ми кажеш ли — попита Синтия, след като пое виното и го отнесе в задната част на книжарницата, за да извади две пластмасови чаши, — какво те накара да вземаш това решение? Нали разправяше, че е глупаво човек да си пробива ушите.
— Синтия, напълно съм полудяла. Следващата стъпка сигурно ще бъде да си направя татуировка. На сутринта ще се събудя и ще съжалявам.
— Няма — увери я Синтия, засмя се, отвори виното и сипа в пластмасовите чашки. — Много ще ти бъде приятно да можеш да носиш нежни малки обички. Да не говорим, че е значително по-удобно. Клипсовете няма да те стягат. Като знам колко обичаш бижутата, учудвам се, че досега не си го направила! Хайде, пийни си добре.
Лиа пое чашата и отпи.
— Цялата бутилка ли трябва да изпием, преди да се отправим към бижутерията? — попита тя любопитно и очите й блеснаха.
— Не. Половината сега. Другата половина след това. Поне така направих аз навремето. Дай да видя обеците, които са те накарали да предприемеш голямата стъпка.
Лиа извади зелената кадифена кутийка и я подаде на приятелката си.
— Ясно! — въздъхна Синтия. — Сега вече те разбирам напълно. Много са красиви, Лиа. Подарък от Корт ли са?
— Да. — Лиа прехапа устни и отпи нова глътка вино.
— Знаел е какво прави. Страхотно отиват на очите ти.
Лиа погледна изумрудите.
— Наистина ли? — Стори й се трогателно, че Корт бе помислил за очите й, когато ги бе купувал.
— Ами да. Не е възможно да е съвпадение. Тези камъни са били избрани много внимателно — заяви убедено Синтия и й подаде кутийката. Вгледа се в лицето на Лиа — Влюбена си в него, нали?
— Както вече ти казах, напълно съм полудяла.
— То е същото. Изпий още една чаша и да вървим да свършим кървавото деяние.
— Синтия!
