връзката им, тя се остави на приятното чувство, породило се между тях, когато не обсъждаха връзката си.
— За следващата събота — подхвърли той, докато дояждаше печения й картоф, който Лиа смяташе да остави, — си мислех, че ще бъде приятно да се поразходим сред лозята.
— Да отидем до долината Напа ли? Ами защо не…
— Знам, че сигурно си била там поне хиляда пъти, след като живееш толкова наблизо, но едва ли си обикаляла избите — опита се да я убеди Корт.
— Добре — съгласи се тя и откри, че няма никакво желание да му се противопоставя. — Да отидем.
След вечеря я остави пред тях, а целувката за тека нощ бе резервирана, типична за джентълмен, и Лиа остана изумена. Застана на прозореца, за да гледа след него, докато той потегляше. Зелената кадифена кутийка сякаш прогаряше джоба й. Когато задните му светлини се скриха в далечината, тя дръпна завесите и тръгна към кухнята.
Как бе възможно, помисли си тъжно, от всички мъже, които познаваше, тъкмо Корт Тримейн да я кара да се чувства по този начин? Беше объркана, несигурна в себе си, изпълнена с копнежи.
Дръпна недовършения роман от малката масичка в хола и се качи в спалнята си. Остави на пръв поглед невинната зелена кутийка на нощното шкафче, ала на два пъти посегна към нея, за да погледне изумрудените обеци. Бяха наистина чудесни, каза си с въздишка. Ако ги приемеше, какво можеше да поиска от Корт в замяна? Какво ли имаше предвид един мъж, когато кажеше „абсолютно всичко“?
Когато се събуди на следващата сутрин след неспокойната нощ, зелената кутийка бе първото, което видя. Беше на нощното шкафче, на същото място, където я бе оставила снощи. Стоеше отворена, примамлива и изкусителна. Не можеше да не мисли за мъжа, който й я бе дал. Лиа изпъшка и отметна завивката.
Дори се колебаеше дали да не си продупчи ушите. Този факт силно я притесни.
Та това бе смешно! Какво щеше да докаже? Трябваше да е влюбена, за да се замисля за подобно нещо!
Може би просто се нуждаеше от доказателство, че Корт се интересува от нея не заради „Охранителни системи «Брандън»“, той искаше някакво символично обвързване с нея.
Тази мисъл спря дъха й. Нима Корт се чувстваше толкова несигурен? Винаги се държеше самоуверено, умееше да се владее. И въпреки това я караше да направи нещо толкова смешно. Как да си пробие ушите единствено за да може той да се почувства по-спокоен и да знае, че връзката им е здрава?
Малката кутийка продължаваше да владее мислите й. Молбата на Корт бе истинска лудост, но нима тя не се бе държала безразсъдно, когато прехвърли дяловете от „Брандън“ на брат си?
Единствено влюбена жена би приела толкова сериозно подобно положение, каза си Лиа няколко пъти същия ден. Единствено влюбена жена…
Тя наистина бе влюбена. Защо да го отрича пред себе си? Не беше страхливка. Можеше да признае истината, реши дръзко. А следващата стъпка в отношенията им зависеше от нея! Налагаше се да поеме риска, да се обвърже, защото в противен случай рискувайте да загуби Корт.
В събота сутринта вече бе приела чувствата си и нямаше намерение повече да ги крие. Беше се влюбила по време на уикенда в Орегон. Съзнаваше, че в сравнение с чувствата й към Алекс Харлоу, това, което изпитваше в момента, бе дълбоко и неповторимо чувство.
Излезе от топлия душ и се уви в червена хавлия. Вече открито признаваше, че не можеше да става сравнение между чувствата й към Корт и изпитаното към незрелия Алекс. Корт бе мъж, докоснал първичната й женственост по начин, по който Алекс никога не би успял. Беше лесно да си отмъсти на Алекс. Докато при Корт така и не успя.
И въпреки това той бе сигурен, че тя бе постигнала целта си, когато му отказа доверие, мислеше си Лиа, докато обуваше джинси и яркочервена блуза. Интересното бе кого наказваше с отказа си да му се довери.
Не наказваше ли себе си? Онази сутрин, когато откри, че бе измамена, бе по-ядосана на себе си, отколкото на него. Беше се вбесила, защото не бе успяла да прозре намеренията му, бе вбесена на собствената си глупост.
Когато каза на Корт, че няма намерение да отмъщава, му бе казала истината. Същевременно непрекъснато си повтаряше, че му няма доверие, за да си напомня колко бе била глупава. Не искаше да признае, че за втори път някой мъж бе успял да я направи на глупачка.
Той бе създал в нея слабост, която й бе неприятно да признае, че притежава, дори пред себе си. Онази нощ на терасата, когато й помогна в отмъщението срещу Алекс, й се бе приискало да престане да го измъчва. Бе на ръба да приеме предложението му за примирие, ала в този момент се появи брат й и й напомни за слабостта, която проявява.
Обаче мисълта да признае любовта си пред мъж, който не криеше, че изпитва единствено страстно желание към нея, бе друг проблем за гордостта й. Корт наистина беше прав. Тази гордост бе най-значимият фактор във връзката им. Нима щеше да бъде проява на прекалена арогантност да признае любовта си към човек, който й бе показал колко слаба можеше да бъде?
Ето че Корт бе открил начин да заобиколи думите, напомни си тя и се върна в спалнята, за да среши дългата си коса. Остана смълчана за момент, загледана в опасната зелена кутийка.
Разходката из богатата долина Напа бе тъкмо това, от което се нуждаеше, реши Лиа няколко часа по- късно, докато двамата с Корт обикаляха винарните. Беше й приятно да се отпусне в скъпата му кола и да се наслади на приятната му компания. Той не спомена обеците нито веднъж, не подхвърли и дума, която да създаде напрежение помежду им. През цялата седмица бе пример за въздържание.
Беше весело и забавно, докато разглеждаха и избираха кои бутилки да купят. Добродушно спореха за качествата на шардонетата и кабернетата, купиха си сирене и пълнозърнест хляб и си направиха пикник на живописен хълм, откъдето се виждаха ширналите се към хоризонта лозя. Беше малко хладно да се хранят навън, но имаше нещо много приятно и интимно да наблюдават как трохи от хляба падат по кожената тапицерия на колата.
Обсъждаха вино, електроника, направата на бижута, бизнес и какво ли още не. Накратко, бъбреха за всичко, освен за странната си връзка. Денят се оказа изключително приятен, от онези, в които тя можеше да каже, че се чувства „в безопасност“ с Корт.
Включиха се в организирана обиколка на едно от по-големите имения, разгледаха просторните изби и се насладиха на тръпчивия мирис на ферментиращо вино. Когато групата зави по един от коридорите. Корт посегна и дръпна Лиа, за да я целуне бързо и настойчиво, а тя остана без дъх като замаяна.
— Не можах да се въздържа — обясни той, щом забеляза как примигва от изненада.
По-късно, след като вечеряха и танцуваха в елегантен ресторант сред лозята, тя стисна ръката му, тъкмо когато се канеше да я остави пред вратата й.
— Чакай — повика го. — Искам да ти покажа нещо. — Корт изви любопитно едната си вежда, не каза нищо и я последва в къщата. Без да каже и дума повече, Лиа го поведе към стълбите и щом усети как се стягат пръстите му, веднага разбра какви мисли му се въртят в главата. — Не — усмихна се игриво към блесналите му очи. — На втория етаж ще завием вдясно, не наляво.
От лявата страна бе спалнята й. Усети, че му стана весело, докато го повеждаше към края на коридора.
Той я погледна бързо и подсвирна тихо, когато влезе във функционалната стая.
— Доста добре! — кимна одобрително Корт, докато оглеждаше работното й място. Лиа се отпусна, щом забеляза, че бе харесал работилницата за бижута. Наблюдаваше го любопитно, докато той оглеждаше многобройните инструменти и фина апаратура. Имаше малки стъклени кутийки, пълни с тънички жици, клипсове за обеци и други дреболии, подредени на масата. Ботата колекция от пъстри камъни бяха поставени до тях. Тънки метални листа бяха натрупани отзад. Усмихна й се. — Сега вече разбирам защо губиш представа за времето тук. — Взе един от малките инструменти, поставени на края на работната маса.
— Това ми е хобито — отвърна веднага тя, защото не искаше да признае колко й бе приятно, че той проявяваше интерес.
