Единадесета глава
В петък сутринта Кийт се сети да покани Лиа на партито.
— Можеш ли да дойдеш — попита весело той сестра си. — И Корт ще дойде, ако успее да се върне навреме.
— Това ли е начинът да ме изкушиш? — пошегува се тя.
— Естествено, предполагам, че нямате търпение да се видите след раздялата, но се надявам да ви видя и двамата довечера.
— Не мислиш ли, че ще бъдем малко старички на фона на останалите гости? — попита през смях Лиа.
— Не и откакто станах бизнесмен. Чудесно ще се вместите.
— Горкото ми малко братче. Липсват ли ти диско купоните?
— Не и откакто открих колко си падат жените по преуспелите бизнесмени.
Тя хлопна слушалката ядосана и пръстите й се стрелнаха към ушите, както ставаше непрекъснато напоследък.
Беше късно да се притеснява, каза си по-късно, докато се обличаше за партито. Вече бе взела решение и бе сторила необходимото. Не биваше да забравя официалното подписване на мирния договор. То трябваше да протече с финес и спокойствие. Ако на Корт Тримейн му беше останал здрав разум, каза си мрачно Лиа, нямаше да приеме думите й на шега. Не отговаряше за последствията, ако посмееше да й се присмее!
Нарочно избра изумруденозелена рокля. Начинът, по който обеците отразяваха зелените звезди в очите й, много й допадна. Синтия бе права, че сега вече можеше да носи по-нежни обеци. Щеше да има възможност да измисля по-интересни и раздвижени молели, каза си тя, докато се оглеждаше отново. Все още не можеше да свикне с тях, или по-точно с онова, което символизираха.
Отначало си помисли, че решението да си пусне косата не бе нищо повече от прищявка, ала сетне си призна истината. Дългите тъмни къдрици се спускаха над ушите й, стелеха се по раменете и скриваха като щит изумрудените обеци. Ако леко наведеше глава, те ставаха невидими, поне до следващото незначително движение, когато обърнеше глава и отметнеше коса.
Докато пътуваше към апартамента на брат си, й хрумна, че няма абсолютно никаква гаранция, че Корт ще пристигне навреме за партито, макар да бе убедена, че ще успее. Щеше да падне голям смях, каза си развеселена, ако след всички усилия той не се появеше!
Блясъкът в сребристозелените й очи, подсилен от обхваналото я вълнение, съперничеше на малките изумруди на ушите й, когато почука на вратата на брат си.
— Ето я и дамата в зелено! — ухили се Кийт, когато отвори и я покани вътре. — Сестричке, тази вечер си ослепителна. Да не би да имитираш изумруд?
— Прекалила ли съм със зеленото? — изпъшка Лиа и сведе поглед към дългата рокля.
— Ни най-малко! — увери я той и я последва в хола, където част от гостите вече се бяха събрали. — Ефектът е поразителен. Корт направо ще полудее. Какво да ти донеса за пиене? Както обикновено ли?
— Чудесно. — Тя огледа красиво облечените развеселени гости. — Знаеш ли, Кийт, преди една година не можех дори да си представя, че би организирал подобно парти — прошепна впечатлена.
— Така е, когато тръгнеш към върха — обясни доволно той и й сипа с обичайната ловкост. — Трябва да си даваш вил на преуспял, дори все още да не е така.
— Май животът на бизнесмен наистина ти харесва? — пошегува се Лиа и загледа с интерес блондинката, която се отдели от групата гости и се отправи към бара. — Това ли е гаджето за тази вечер? — прошепна усмихната.
— Все още не съм си хванал — отвърна Кийт и отпи от уискито, — предполагам, че Джанис ще свърши работа.
— Ще те оставя да я впечатлиш с новите си постижения. — Тя се усмихна на приближаващата Джанис и се смеси с гостите, за да потърси хора, които познаваше. Запита се колко ли от присъстващите бяха станали свидетели на драматичните събития на предишното парти.
Измъчваше я нетърпение, което нормално би я учудило. Тази вечер, докато очакваше притеснена появата на Корт, Лиа дори не забеляза интереса на някои от мъжете. Откликна на ухажването им, защото това бе единственият начин да се разсее, а всеки нов мъж щеше да отнеме част от енергията, бликнала от нея, озарила очите й и извила устните й в закачлива предизвикателна усмивка. Усети много пъти как ръката й се повдига към пуснатата коса, разстлала се почти до кръста й.
— Кийт спомена, че има сестра — подхвърли един непознат, докато някой услужливо й подаваше втората напитка за вечерта. — Само че забрави да спомене цвета на очите ти.
— Това важен пропуск ли е? — попита небрежно тя и вдигна очи, за да впие в него платинено зеления си поглед. Непознатият бе хубав, реши Лиа, и някак бе успял да се открои сред останалите й обожатели. Огледа се и се запита как бе успял да го постигне. Нямаше представа как се бе озовала изолирана в един ъгъл, заклещена от високо цвете от едната страна и непълно непознат от другата.
— Много важен — увери я мъжът и тъмните му очи се присвиха игриво. — Имам слабост към зеленооки жени.
— Май слабостта ви все още не е успяла да ви съсипе — усмихна се широко тя и наведе глава, за да огледа чупливата му коса и красиви черти. Огледа спокойно скъпото велурено спортно сако, което му придаваше вид на лошо момче.
— През повечето време успявам да се контролирам, преди да стане някоя беля — съгласи се той и вдигна лявата си ръка, за да покаже, че не носи халка. След това погледна към нейната ръка. — Очевидно и вие сте успели да заобиколите капана.
— Засега — съгласи се Лиа и му се усмихна. Къде беше Корт? Може би изобщо нямаше да успее да дойде тази вечер. От друга страна, как да се държи, когато той дойде? Напрежението я стягаше все повече. Обеците леко се поклащаха.
— Нещо ми подсказва, че имаме лоста общи неща.
— Само че очите ви не са зелени.
— Нима ще приемете това за недостатък? — попита тихо непознатият, наведе леко глава и подпря едната си длан на стената зад нея. Усмихна се. — Уверявам ви, че имам и друга качества.
— Нима? — попита сухо тя и изви едната си вежда. — Чакайте да позная. Играете ли тенис?
— Много добре — засмя се той и тъмните му очи станаха по-топли.
— А голф?
— Все бележа нови победи.
— Тичате ли сутрин?
— Всяка сутрин.
— А кое е любимото ви място за ваканция? — попита тя любопитно и го подведе да си мисли, че въпросите й бяха продиктувани от истински интерес.
— Всички места, където може да се карат ски през зимата и да се плава с яхта лете. Издържах ли изпита?
— Боя се, че току-що изкарахте двойка — отвърна тъжно Лиа. — Аз не правя нито едно от тези неща. — Тя вдигна присмехулно тъжен поглед.
— Да не би да предпочитате спортове на закрито? — Усмивката му стана по-широка и прелъстителна. — И там талантът ми е огромен.
— Приспособявате се лесно.
— Старая се.
Лиа отвори устни, за да отговори нещо хапливо, но в този момент усети, че атмосферата в стаята се промени. Напрежението я сграбчи с нови сили и тя разбра, че върви по обтегнато въже. Корт беше дошъл. Усети го с всяка клетка на тялото си.
Наложи си да се успокои и да погледне небрежно наоколо, докато най-сетне премести поглед към вратата. Корт бе там и говореше с брат й. Кестенявата му коса със златни кичури бе леко разрешена от хладния вечерен ветрец. Бе облечен в консервативен син костюм, с който сигурно е бил на деловите срещи
