— Нали ти казах. На някое място, където можем да отпразнуваме годежа! — Погледът му блестеше в сумрака и сякаш я докосваше. Лиа потръпна и усети как я обзема слабост.
— У нас ли? — попита тя след няколко минути, когато позна пътя.
— Заради стълбите е — ухили се той, доволен от себе си. — Толкова е романтично.
— Корт! — Лиа се изчерви. Смехът й бе зареден с много страст. Всичко си идваше на мястото.
Не знаеше какво да каже, докато той паркираше колата пред тях, подаде й ръка, за да слезе, и взе ключа. Миг по-късно тя влезе и се обърна тъкмо когато той хлопна вратата.
Останаха загледани един в друг, смълчани, погълнати от желанието, което се четеше в очите им. И в двамата се усещаше напрежение, то ги завладяваше, докато мълчанието помежду им продължаваше.
Лиа първа се опита да направи нещо. Протегна ръка към копринената му вратовръзка. След секунда бе в прегръдките му.
— Лиа, любима моя, Лиа! Толкова те желая!
Тя вплете пръсти в косата му, за да се наслади на гъстотата й, докато Корт я притискаше към себе си. Ръцете му повдигнаха пищните кичури, разпилели се по гърба й, а Лиа усети силата на желанието му.
Ароматът му изпълни ноздрите й, изкушаваше я и разпалваше в нея примитивна топлина. Отново докосна възела на вратовръзката му и бавно го разхлаби.
— Ти говореше за златни вериги — напомни му с гърлен глас и устните й се разтвориха чувствено, докато се опитваше да се справи с възела.
— Единият от нас ще бъде окован във вериги до сутринта — изръмжа той. — Вече не съм сигурен кой кого ще окове.
— Има ли значение? — попита предизвикателно тя и подръпна края на вратовръзката, за да я свали от врата му.
— В момента изобщо не ме интересува — призна Корт. Наведе се, взе я на ръце и очите му се плъзнаха по дългата коса, която галеше гърдите му. След това пое по стълбите, бавно и уверено.
Докато се качваше, Лиа се заигра с копчетата на ризата му, очите й бяха пълни с мечти и неизказана любов. Когато стигна на площадката, той се насочи към стаята й и след миг тя се отпусна на леглото.
— Така трябваше да бъде онази нощ в Орегон — прошепна и се отпусна до нея. Допирът на тялото му я накара да потръпне. Лиа спусна клепки и леко докосна с тях скулите му, сякаш изпълняваше езически танц, примамлив и изкусителен.
— Кажи ми, Лиа — помоли той, докато устните му се надвесваха над нейните. Усети едва сдържаното му желание и се зачуди. — Сега няма да ти е трудно да го кажеш. Нали няма да има повече отмъщение?
— Имам ти доверие, Корт — призна тя, защото знаеше, че Корт толкова искаше да чуе тези думи и защото вече не бе в състояние да му каже нещо друго, освен истината. — Просто нямах доверие на себе си. Не исках да призная, че ставах слаба, когато бях до теб…
— По дяволите, Лиа — изсъска той. — Ако се каниш да ми кажеш, че изпитваш към мен същата слабост, която си изпитвала към Алекс Харлоу…
— Не — прекъсна го тихо тя с блеснали очи. — Не е това, Корт, Алекс ме използваше. На него не можех да му простя и след милион години. Сега вярвам, че ти ме подведе, защото това е един от методите на Корт Тримейн, за да стигне до истината. Вярвам, че ми казваш истината, като твърдиш, че си ме искал още от самото начало.
— Така е. Господи, да знаеш само колко те желаех. — Той обсипваше слепоочията и клепките й с нежни целувки, а след това се прехвърли на ушите. — Искам те тази вечер. Не мота да чакам повече.
— Добре, Корт — прошепна тихо Лиа с много обич, бръкна под ризата и впи пръсти в него.
Усети пръстите му на ципа, а след това изумруденозелената рокля бе смъкната с няколко нетърпеливи подръпвания. Хладният въздух в стаята докосна кожата й, когато той се надигна, за да свали ризата и панталоните си. Вече гол, бавно свали останалите й дрехи и докосна с устни всяко голо местенце.
Тя потръпваше, докато Корт промъкваше пръсти под ластика на пъстрите й бикини, ала това не бе от хлад, а от разгорелия се в нея огън. Той усети реакцията й и се наведе, за да целуне рамото й. Миг по-късно смъкна бикините до глезените й и Лиа остана гола.
— Тази вечер ще те любя, докато не забравиш, че съм те подвел в Орегон — зарече се Корт. — Докато не можеш да мислиш за нищо друго, освен за бъдещето ни.
Тя потръпна, щом чу настойчивите му думи. Искаше й се да му каже, че няма нужда да се притеснява за миналото, но усети, че трябва да му го покаже, като откликне на ласките му не с думи. Най-сетне бе настъпил моментът, когато нямаха нужда от думи.
Усети колко бе твърд, когато допря бедра до нейните. Искаше да се потопи в нея както копнееха мъжете открай време, когато бяха с любимата.
— О, Корт!
Привлече го по-близо до себе си. Сви пръсти и докосна меката кувертюра, на която се бе отпуснала.
Той изстена и ръката му потърси влажната сърцевина на желанието й, за да я докосне. Лиа изхлипа и вдигна коляното си в очакване.
— Лиа, моята прекрасна Лиа — зашепна Корт до гърдата й и първо устните му, а след това и зъбите му обвиха зърното.
Тя не успя да продума, оставила се на насладата. Огнените му устни проследиха втвърдените връхчета на гърдите, а след това прокараха пътека между тях. Пръстите му я възбуждаха до непознати висини и Лиа се надигна към ръката му в очакване.
— Желая те, любима — прошепна той, краката му притиснаха нейните и ги разтвориха.
— Ах! — Викът й прозвуча тих, умолителен и жарък. Сякаш възпламенен от бързия й дъх, Корт се надигна, извиси се над нея и се намести в топлото място между краката й. Тялото й отново се изви към неговото, ала той се отдръпна и не позволи моментът да свърши толкова бързо. Вместо това използва интимната поза, за да я възбуди още по-силно с невероятно разпалващи движения, които я подлудиха. — Моля те, Корт! — повтаряше тя, извиваше се и забиваше нокти в стегнатите мускули на бедрата му в опит да го привлече по-близо. Краката му й се сториха груби до гладките й бедра.
Сякаш мекотата й го разпалваше не по-малко, отколкото твърдостта му въздействаше на нея. Той галеше цялото й тяло с ръка.
— Като коприна си — въздъхна. — Като гореща коприна. — Ноктите й продължаваха да оставят следи по бедрата му, докато опипваше с устни пулса на гърлото му. Корт все още не я бе обладал напълно. След секунда долови тихият му стон, отекнал в гърдите. — Да не би да си мислиш, че можеш да ме контролираш, след като знаеш колко много те желая? — попита с едва овладян глас той.
Лиа отвори очи и се взря в засмените му очи, готови да я погълнат с огнена страст.
— Покажи ми колко силно ме желаеш! — нареди тихо тя и притвори клепки в очакване. Без предупреждение пръстите му стиснаха бедрото й и Лиа усети стегнатия му допир. — О!
Викът й бе от болка и удоволствие, възбуждащ, еротичен. Притисна се до него с всички сили и усети твърдите косъмчета по гърдите му. Пръстите й се плъзнаха по ребрата му, изпълнени с молба, със страст и желание.
— Лиа! Моята влудяваща страстна и неустоима Лиа!
Устните му проследиха шията й. В същото време сграбчи ръцете й и ги прикова отстрани до раменете. След това с опитна сила задържа извитото й тяло неподвижно.
— Корт!
Викът й бе от страст, откъснал се от отворените й устни, когато той навлезе в нея по-силно и я подчини.
Корт изстена силно, докато навлизаше в по-бърз ритъм, който я понесе през морето на високи вълни. Всичките й сетива оживяха в този незабравим момент.
Докато бурята, която двамата бяха създали, бушуваше, ръцете й обхождаха настойчиво гърба му. Знаеше, че с никой друг няма да изпита подобна вихрушка от чувства. Отново заби нокти в силните му бедра и грубите й ласки го разпалиха още повече. Устните му покриха нейните, сякаш искаха да погълнат тихите стонове, които тя издаваше.
Лиа се притисна към него, защото нямаше друга възможност, освен да се остави да бъде само негова. Усещаше тласъците дълбоко в себе си и ги приемаше така, сякаш това бе негово право. Това не бе право,
