през деня. Бе свалил сакото, може дори да го бе оставил в колата, ала класическата бяла риза бе закопчана догоре и връзката му бе на място.
Щом погледна към него, златистокафявите му очи се обърнаха към нея. Тя усещаше вниманието на непознатия, притиснал я в ъгъла, и забеляза как очите на Корт се присвиха, преди отново да насочи вниманието си към Кийт. Лиа въздъхна. Сега щеше да й се наложи да дава обяснения. Не можеше да отиде на парти и да не поговори с гостите, каза си тя и се опита да се измъкне от ъгъла.
— Не си тръгвайте още, зеленоочке. Все още не съм ви казал името си — оплака се непознатият. — А и вие не си ми казали вашето. Брат ви също забрави да го спомене.
— Казвам се Лиа — отвърна разсеяно тя, без да откъсва поглед от вратата. — Боя се, че трябва…
— Да не би нещо да не е наред, Лиа? Познавате ли този, които влезе току-що?
— Да, познавам го. Бихте ли ме извинили…
— Аз се казвам Алън — продължи той. — Алън Усет. Хайде да си поговорим за спортовете на закрито.
Тя знаеше, че Корт се бе упътил към нея. Усети го как приближава, все едно че бе вълна, която изтласкваше всичко по пътя си. С цялото си същество усещаше нарастващата мощ на вълната. Знаеше, че трябва да се отърве от Алън Уест.
Въпреки че се опита любезно да се отдръпне. Алън отпусна ръка на рамото й. Така ги завари Корт.
— Добър вечер, Лиа. — Гласът му бе заплашителен. — Вземи си довиждане. Тръгваме си. — Погледна ръката на рамото й и тя го погледна нещастно.
Алън усети напрежението, погледна напрегнатите лица на новите си познати и дръпна ръка с тихо възклицание.
— Извинявам се — промърмори той към Корт. — Нямах представа, че дамата е частна собственост.
— Очевидно и на нея й е трудно да го разбере — отвърна спокойно Корт, стисна китката на Лиа и пое обратно към вратата.
— Пусни ме веднага! — изсъска нервно тя, когато той я повлече насила през тълпата. — Защо си се наежил така? Просто си приказвах с Алън…
— Това беше чиста проба флирт — изръмжа вбесен Корт. — С палто ли си?
— Не.
— Тогава няма защо да се бавим.
— Брат ми…
— Няма да му липсваш.
— Корт, няма да ти позволя да ме измъкнеш от второ парти.
— Осъди ме!
— По дяволите. Корт…
— Какво, по дяволите, си въобразяваше, че правиш в онзи ъгъл? Сравняваше ли ни? Може би просто си искала да видиш какво е истинска мъжка ревност.
— Това е смешно! — продължи да съска Лиа, вече уплашена.
— Съгласен съм, тъй като ти се интересуваше, с удоволствие ще ти покажа какво е да стоиш под един тон тухли, когато ти падат на главата. — Обърна се към вратата, а ръката му си проправи път под косата й, за да я стисне за врата. Кафявите му очи горяха. — Няма да търпя подобно нещо, Лиа. Разбра ли ме? Няма да допусна никой между нас. Само двамата сме и не позволявам на никой да ми мъти водата. Накрая ще успеем… — Думите му бяха прекъснати от неочаквано ахване. Тя разбра, обзета от паника, че ръката му бе отметнала пелената от тежка коса и той бе забелязал изумрудените обеци. Напрегна се, защото не се получи, както тя бе очаквала. Сега не можеше да отрече значимостта на накитите. — Лиа! — Гласът му прозвуча като дрезгаво хъркане. Пръстите му нежно погалиха врата й. — Лиа, сладката ми опърничава любима, защо не ми ги показа веднага? Господи! Решила си първо да ме побъркаш, така ли? — Не изчака отговора й, привлече я до себе си и покри устните й жадно, а тя изхлипа. След това я отдели от себе си, изражението му напрегнато и изпълнено с нетърпение. — Кажи ми, Лиа! Кажи ми какво искаш да направя? Дадох ти право да поискаш каквото пожелаеш, помниш ли? Каквото искаш.
Тя срещна пламналия му поглед и събра целия си кураж.
— Искам… Искам брак, Корт — въздъхна тихо.
За частица от секундата той й се стори изумен. Сигурно така си въобразяваше, каза си Лиа, защото изражението му се промени в следващия момент. Понечи да каже нещо, но веселият глас на Кийт ги прекъсна.
— Вие двамата, това е парти за бизнесмени. Такива работи тук не се допускат.
— Случаят е специален, Кийт — прошепна дрезгаво Корт и очите му се плъзнаха по изразителното й лице. — Двамата със сестра ти току-що се сгодихме.
Кийт прие новината много по-спокойно от Лиа.
— Поздравления, сестричке! Няма да се преструвам на учуден. Бях сигурен, че ще стане така. Все пак…
— По-късно ще говорим. Кийт — измърмори Корт и привлече разтрепераната Лиа до себе си. — Сега трябва да си тръгваме. Сам разбираш.
— Толкова скоро? — ухили се Кийт и се усмихна на сестра си. — Не мога да повярвам, че виждам Лиа, останала без думи.
— Запомни този момент, едва ли някога ще се повтори — посъветва го Корт. — Сега, бе ли ни извинил…
Лиа бързо разбра, че не бе единствената разтреперана. Усещаше трепета в ръката на Корт, докато той я водеше с бързи крачни към вратата. Когато най-сетне успя да събере мислите си, разбра, че Корт бе не по-малко разтърсен от нея.
— Щом трябва — съгласи се философски Кийт. — Доскоро. — Усмихна се на Корт. — Да я пазиш, Тримейн. Тя ми е единствената сестра.
— Имаш думата ми — зарече се Корт, без да откъсва очи от нея. — Ще се грижа чудесно за нея.
След секунда двамата останаха сами на стълбите. Без да каже и дума, той потегли пленницата си към улицата, където бе паркирал. Настани я, след това седна до нея и я привлече до себе си в хладния мрак.
— Нека да отидем на някое тихо, усамотено място и да отпразнуваме годежа — прошепна Корт, когато Лиа зарови лице на гърдите му. Той вплете пръсти в гъстата й коса и докосна изумрудите, сякаш не можеше да повярва, че бяха на мястото си. — Господи, Лиа, нямаш представа колко много направи за мен тази вечер.
— Ти сериозно… Сериозно ли говориш. Корт? — попита смутено тя, докато се наслаждаваше на топлината и силата му. — Наистина ли искаш да се ожениш за мен?
— Казах ти, че можеш да поискаш от мен каквото пожелаеш.
Лиа преглътна, защото не бе сигурна, че иска да продължат да говорят по този въпрос.
— Все още ли си ядосан заради Алън Уест?
Той въздъхна.
— Не мога да го виня, че се опитваше да те отмъкне. На мен всеки път ми се иска да го сторя.
— Боже, какво благородство!
— Нали? Ела с мен у дома, Лиа, позволи ми да те любя така, както ми се иска още от първата ни среща! — помоли я Корт, докато обсипваше с целувки косата й, а ръцете му пълзяха примамливо по гърба й. — Толкова много те желая, опърничава госпожице.
— Наистина ли съм опърничава. Корт? — попита тя, усетила, че тялото й откликва на ласките му.
— Бъди каквато поискаш — позволи великодушно той, — стига да носиш изумрудените обеци!
Имаше чувството, че усети мъжкото му задоволство. Като сложи обеците, Лиа бе признала всичко, което Корт искаше да разбере. От друга страна, единственото, което знаеше за него, бе, че той я желае. Желаеше я толкова много, че дори бе готов да се ожени за нея.
Трябваше да се примири с това, каза си тя. Имаше му доверие. Пълно доверие. Никога не би споменал брак, ако не бе готов да се обвърже с нея. Любовта щеше да се появи с течение на времето, опита се да се увери Лиа. Щеше да направи всичко по силите си, за да спечели любовта му.
— Къде отиваме? — попита тя, когато най-сетне Корт се отдели от нея и запали колата.
