„Щом той е толкова безчувствен, връзката ни едва ли има някакво бъдеще.“ Добре, че беше достатъчно интелигентна, за да гледа трезво на нещата.
Беше късен следобед, когато телефонът в офиса иззвъня. Обаждаше се Лора.
— Верити? Здрасти. Искам да запазя три места за тази вечер. Имаме специален гост и Рик предложи да вечеряме заедно при теб. Имаш ли нещо против?
— Не, разбира се. Седем часа, добре ли е?
— Чудесно. Няма да повярваш с кого ще дойдем.
— С кого?
— Кейтлин Евинджър.
Лора замълча, за да изчака въздействието на думите си.
— О! Кейтлин Евинджър, художничката?!
— Да, самата тя.
— Но какво прави тук. Чувала съм, че живеела като отшелник.
— Да, така е, но има причина за това. Претърпяла е тежка автомобилна катастрофа и е останала инвалид за цял живот. Дошла е в Сикуънс, за да види как ще й се отрази минералната вода.
— Вълнувам се много, че ще ни посети.
— Само недей се престарава. Тя не обича прекаленото внимание.
— Не се тревожи за това, Лора. Нали знаеш, че не обичам да се подмазвам. Чао, ще ви чакам в седем часа.
Верити затвори апарата и се обърна усмихната към Джонас.
— Какво ще кажеш. Довечера при нас ще вечеря известна художничка. Чувал ли си за Кейтлин Евинджър?
— Мисля, че да — отговори й той, като продължи грижливо да сгъва салфетки, без дори да вдигне глава. — Името ми е познато, но едва ли съм виждал нейна картина.
— А аз съм — обяви възторжено Верити. — Преди няколко месеца имаше изложба в Сан Франциско. Картините й бяха направо завладяващи. Първото ти впечатление е, че са студени и безжизнени, но вникнеш ли по-дълбоко, виждаш енергията и жизнеността, бликаща от тях. Можеш да усетиш страстта, която е скрита под тяхната повърхност. Имаш чувството, че те грози опасност от тази страст, но всичко е добре контролирано… Разбираш ли ме?
Едната вежда на Джонас беше леко повдигната.
— Да, мисля, че разбирам.
Верити почувства, че се изчервява. Не бе сигурна как да тълкува многозначителния му поглед и предпочете да промени темата на разговора.
— Боже Господи! Сигурно ще трябва да променя менюто за вечеря. Мога да направя салата от портокали. Морковите със сос от копър ми се виждат твърде обикновени.
— По начина, по който приготвяш моркови, те са всичко друго, но не и обикновени. Не се тревожи за менюто. Сигурен съм, че нашата знаменитост ще намери нещо подходящо за себе си.
Верити замислено прехапа долната си устна.
— Така ли мислиш наистина?
— Виж какво, ако не хареса нищо от специалитетите, винаги мога да изтичам до града, за да й купя хамбургер.
— Ох, Джонас, чувството ти за хумор понякога е отвратително.
Точно в седем часа и пет минути Джонас посрещна Ник, Лора Грисуолд и тяхната гостенка Кейтлин Евинджър. Вече познаваше Рик. Той бе почти на неговата възраст, с пооредяла коса и широка усмивка, която дори бе леко пресилена тази вечер. Поддържаше добра спортна форма и изглеждаше точно така, както би трябвало да изглежда един мениджър на курортен комплекс. Очевидно бе, че Рик и Лора са горди да придружават знаменитата си клиентка, но и на двамата им личеше, че не се забавляват в нейната компания.
Джонас трябваше да си признае, че беше впечатлен от външността на Кейтлин Евинджър. Със сигурност тя бе от този тип жени, които щом един път си видял, не можеш да ги забравиш. Имаше някакво драматично излъчване, което се долавяше почти мигновено.
Беше висока, дори малко по-висока от него. Русата й коса бе изпъната назад и откриваше високото й чело. Изглеждаше около тридесетте, но нещо в лицето й, в мрачния й презрителен поглед накара Джонас да предположи, че е доста по-възрастна. Прическата й фокусира вниманието му върху артистичните й скули и перфектно оформената й уста. „Дали тези тънки устни някога са се извивали в истинска усмивка? Малко е вероятно.“
Първоначално не забеляза големия белег, преминаващ през цялата й лява буза. Едва когато Кейтлин извърна глава, видя огромния контраст между класическия профил на едната й страна и разкъсаната плът на другата. Впечатли го мрачният безизразен поглед на известната художничка. Това бяха очи, които пронизваха всеки мъж до костите. Те открито казваха „нищо на този свят не ми е интересно и не ме интересува“.
„Студена жена — заключи Джонас. — Да не ти се случва да прекарваш зимната нощ, прегръщайки жена като Кейтлин.“ Верити също имаше „бодли“, на които можеш да се убодеш, притежаваше остър и арогантен език, но в душата й грееше огън. А Кейтлин си оставаше до мозъка на костите студена като айсберг. Художничката имаше метална скоба на единия си крак, която се показваше през многобройните тънки, черни подгъвки на полата й. Използваше абаносов бастун, за да пази равновесие, но все пак куцаше доста силно.
Джонас настани гостите на грижливо избраната маса близо до камината. Въпреки недъга си, Кейтлин елегантно зае мястото си. Вече всички клиенти бяха насочили погледите си към нея и тихо си шушнеха.
— Ще съобщя на мис Еймс, че сте пристигнали.
Лора му отвърна с широка усмивка, въпреки че очите й бяха угрижени.
— Благодаря ти, Джонас.
Джонас тръгна към кухнята, усещайки ледения поглед на Евинджър забит в гърба му. Това го накара за момент да потрепери.
Откри Верити в стихията си. Цялата бе зачервена от горещината на газовата печка. Още щом видя свободно падащите й огнени къдрици, в душата му нахлу топлина и спокойствие. Тя беше се концентрирала върху приготвянето на салатата от цикория, настъргано сирене и печени орехи.
— Шефе, твоята „звезда“ пристигна.
Верити бързо вдигна глава. Очите й светеха от вълнение.
— Къде е тя? Кога дойдоха? Къде точно я настани?
— На малката масичка близо до тоалетните.
— Джонас, какво…
— Не се тревожи, седнали са близо до камината, където ти искаше да бъдат.
— Благодаря ти, Господи! И престани да си правиш гадни шеги. Знаеш, че много държа да се запозная с нея. Как изглежда?
— Няма начин да я сбъркаш. Носи месингов сутиен и се подпира на дълго копие.
Верити пъхна чинията с готовата салата в ръцете му.
— Много смешно. Занеси това на маса № 3, аз отивам да поздравя гостите.
— Както кажеш, шефе.
Тя не обърна внимание на последните му думи, захвърли престилката и се втурна в залата. Джонас поклати възмутено глава и сервира салатата. Вече можеше спокойно да наблюдава поведението на новопристигналите гости. Леденото излъчване на Кейтлин бързо отми лъчезарната усмивка от лицето на Верити. Но за негово най-голямо учудване, двете явно намериха обща тема и завързаха разговор. Лора и Рик изглеждаха доволни, че някой бе снел от плещите им отговорността да забавляват известната художничка.
Наложи се Джонас да обслужи и други маси, но при всеки удобен случай очите му се насочваха към двете жени.
„Странно, никога не съм предполагал, че Верити боготвори хората на изкуството“ — рече си мислено.
