мира. Точно както и баща й я убеждаваше, че иска да пътува по света, докато може, и да издава евтини романи от типа на „Рейнджъри на самотната звезда“ и „Неприятности във форт «Силвър Крийк».“
Верити достатъчно добре познаваше баща си, за да знае, че той няма истинска идея как да живее и какво да прави. Ако се бе примирила още в началото, че Джонас е от същото тесто, щеше да си е спестила усилията.
Мислите й се върнаха към събитията от тази вечер. Една прекрасна вечер, прекарана в компанията на Кейтлин Евинджър. Имаше нещо изключително в нея, нещо, което не беше срещала в никоя друга жена. Кейтлин бе такава жена, от която можеш само да се възхищаваш. Силна, смела, трудолюбива и талантлива. Очевидно беше, че в момента тя не се бе обвързала с мъж. Но дори и да имаше обожатели, Евинджър не би се оставила да бъде оплетена в измамните мъжки мрежи. Просто би се изсмяла на мамещите им обещания и комплименти. Тя беше останала въпреки всичко, вярна на своите принципи и цели. До този момент Верити можеше да каже същото и за себе си.
И сега нямаше да позволи на един мияч, пък бил той и с докторска титла, да й попречи. Имаше обаче нещо прекалено привлекателно в този „мияч“.
Една сянка премина покрай прозореца в отсрещното бунгало. Джонас се бе запътил към кухнята. Верити се поколеба известно време, но идеята вече се бе оформила в главата й. Отвори гардероба и наметна вълненото си палто. Имаше сенки и фантоми в душата на Куоръл — знаеше това, още щом го видя на прага на ресторанта. Не биваше да го укорява. Той беше неин работник и си вършеше добре работата.
Няколко минути по-късно стоеше на прага пред бунгалото му. Студеният вятър откъм езерото развяваше полите на нощницата й. Вдигна ръка и почука настоятелно.
Вратата се отвори и Джонас застана пред нея с чаша в ръка. Двамата се гледаха известно време, без никой да каже нещо. После изражението му стана язвително, усмивката му се изкриви и той отпи демонстративно от някакво прозрачно питие.
— Поправи ме ако греша, но не си дошла, за да ме събориш на земята и да правиш луда, страстна любов с мен, нали?
Верити усети как добрите намерения, с които бе дошла, започват да се изпаряват. Поколеба се, но после просъска през зъби:
— Всъщност, дойдох да ти се извиня.
Джонас примигна невярващо насреща й.
— Я виж ти! Майтапиш ли се или аз сънувам? Изчакай само да включа касетофона. Искам да съм сигурен, че думите ти ще стигнат до следващите поколения. Ами че господарите никога не се извиняват на робите.
— Виж, щом нямаш достатъчно такт и не искаш да ме разбереш, забрави, че съм идвала. Отивам да си легна.
— Ей, къде тръгна. Няма ли да кажеш „здрасти“ на стария си баща. Тъкмо хвърляхме чоп с него, кой ще спи на пода.
Верити го избута встрани и едва не се спъна в прага.
— Баща ми! Той е тук?
— Цял-целеничък, Ред! — Емерсън Еймс се показа зад Джонас и здравите му зъби проблеснаха между гъстата брада и мустаците.
Разтвори широко ръце, за да я прегърне.
— Как е бизнеса, детето ми?
— Татко, заслужаваш да те нашляпам. Мислех, че си в Бразилия — Верити се отдръпна от мечешката прегръдка на баща си. — Къде беше? Отидох в Мексико преди два месеца с надеждата, че ще прекараме малко време заедно, но никой не знаеше накъде си заминал. Търсих те три дни, мошеник такъв, докато най- накрая един човек ми спомена, че си отпрашил за Рио. Защо ме покани в Пуерто Валерта, щом си имал планове да напускаш града същия ден?
— Случиха се много непредвидени неща, докато си пътувала за Мексико. Нали знаеш как стават тези работи? Трябваше да направя непланирано пътуване за Бразилия и тръгнах късно през нощта. Помислих си, че ме познаваш достатъчно, за да не се тревожиш.
— Добре е, че те познавам добре, но нямаше какво друго да направя, освен да те потърся и после да се върна обратно — поклати укорно глава Верити.
— Може ли да взема палтото ви, лейди? — обади се Джонас с пресилена галантност.
— Не, не можеш. Не виждаш ли, че съм по нощница — отвърна тя и отново се обърна към баща си. — Пропилях три дена от това, което трябваше да е ваканция, за да те търся. Отначало си помислих, че не съм си записала адреса правилно. А след това започнах да те търся от бар на бар. Знаех, че не обичаш туристите, затова проверих само местните кръчми.
Очите на Емерсън се опулиха.
— Боже Господи, Ред! Имаш ли мозък, да тръгнеш по мексикански кръчми, и то сама.
— Нямах друг избор. Ходех само по тези места, където си ме водил и където те познават.
— Има огромна разлика, когато съм с теб, и ти дяволски добре знаеш защо. Това е пълна глупост. Можеше да си навлечеш сериозни неприятности.
Верити се усмихна.
— Нали вече съм голямо момиче.
— Това значи само, че ще си навлечеш още по-големи неприятности, ако си голямо момиче — вметна Джонас.
— Татко, да ти представя нашия експерт в тази област — Джонас Куоръл.
Емерсън не обърна внимание на язвителното й подмятане.
— Скъпа, човекът е напълно прав. Не ти е било изобщо работа да ме търсиш, след като не си ме открила на този адрес. Трябвало е веднага да се прибереш тук.
— Добре, добре. Знам, но не постъпих така. Посетих няколко пивници и любезно помолих барманите да ми кажат къде си. И, разбира се, се забърках в една каша.
Светлите очи на Емерсън я гледаха студено.
— Защо, какво се е случило?
— Както и двамата предполагахте, навлякох си големи неприятности. Едва не загубих чантата, честта си, а може би след това щях да се простя и с живота си. Повярвай ми, по-добре ще е да ти спестя подробностите.
— По дяволите, Верити! Познавам тези места твърде добре и, ако трябва, ще се върна, за да счупя няколко глави. Кажи ми сега, какво точно се случи?
— Ами… нищо — измънка Верити, опитвайки си да не си спомня събитията от онази ужасна нощ.
— Как така „нищо“? Нали досега твърдеше, че някой те бил нападнал — обади се Джонас.
— Бях спасена в последната минута. Всичко беше доста вълнуващо — започваше да й харесва, че бе спечелила вниманието и на двамата. — Грешката ми беше, че завих по една малка уличка и влязох в мръсна кръчма, която се оказа свърталище на градската измет. Разбрах, че трябва да се махна, но някой ме сграбчи за ръката. — Верити се обърна с усмивка към Джонас, който следеше разказа й с напрегнато изражение. — Да ти се намира още малко от тази евтина водка, която пиеше?
Той кимна, но си личеше, че последното нещо, което искаше в момента, бе да й донесе водка. С провлачени стъпки се запъти към кухнята. Чу се звън на стъкло и след малко се появи отново.
— Ето, това е последната — тикна чаша в ръцете й. — Казвай какво се случи после.
— Да, Ред, ти спря на най-интересното място. Също както прекъсват уестърните с тези гадни реклами.
Емерсън отпи голяма глътка и изпъна крака.
— Джонас, бащинството си има и отрицателни страни. Мога да полудея, постоянно съм в стрес, че нещо може да й се случи.
— О, татко! Едва ли знаеш значението на думата „стрес“. Начинът ти на живот напълно я изключва.
— Това си е твое мнение.
Верити седна в края на леглото и прикри коленете си с вълненото палто.
— Да ви доразкажа историята накратко. Успях да се измъкна от един дебел, вонящ на одеколон мексиканец на име Педро.
