да предприеме. Джонас се пресегна и изключи осветлението.
— Не ни трябва, нали?
На лунната светлина, проникваща през прозореца, Верити видя блясъка и разгарящия се огън на възбудата в очите му, прочете желанието и нетърпението в тях! Много по-добре се чувстваше така. Това й помогна да не нахлуе отново страха в душата й.
— Джонас, аз…
— Шшт. Казах ти, че с мен си в безопасност. Аз ще те предпазя от всичко.
„От какво всъщност иска да ме предпази?“ Не успя да зададе този въпрос, защото Джонас вече бе развързал колажа вълненото й палто и разкопчаваше копчетата му.
— Знаех си — измърмори доволно той, когато палтото се свлече в краката им. — Знаех си, че отдолу си само по нощница. Наблюдавах те, докато пиеше водката си и се чудех защо прикриваш коленете си. Дошла си да ме видиш, но си имала намерение да останеш до сутринта, нали? Искала си да ме прелъстиш, след като приема извинението ти?
Верити поклати енергично глава.
— Не, не е вярно. Исках само да ти кажа, че съжалявам и че нямам право да ти крещя такива неща. Не съм имала намерението да оставам…
— О, не казвай това! Защо разваляш удоволствието? Ти не си сигурна какво искаш. Не знаеш дори какви тайни носиш дълбоко в себе си.
— А ти ги знаеш, така ли?
— Е, не всички, но вече имам предположения.
Пръстите му разкопчаха горните копчета на нощницата й. Няколко секунди Джонас измъчваше и себе си и нея докосвайки ефирно улейчето в деколтето и. Но после нетърпението му взе връх и ръцете му се плъзнаха към гърди й. Топлите му длани ги обгърнаха, а пръстите му закриваха набъбналите им зърна. Верити започна да губи контрол над себе си. Дъхът й замря, ръката й се плъзна под ризата му и ноктите й прокараха следи по бронзовата кожа на гърба му.
— Остави следа от себе си върху мен — изхриптя той.
— Джонас, не разбирам…
— Съвсем скоро ще разбереш, скъпа. Мисли за мига, а не за бъдещето.
Последните копчета на нощницата бяха разкопчани и тя се свлече на пода. Верити стоеше съвсем гола пред него.
Ръцете му благоговейно изучаваха вдлъбнатинката между гърдите й, а после извивката на талията и. След това се спуснаха надолу, галейки плавно червеникавия мъх между бедрата й. Неговото докосване сякаш взриви огъня в утробата й. Усещаше, че е влажна от желание, че коленете й омекват.
— Джонас, едва се държа на крака…
— И аз, скъпа. Не знам какво става с мен. Защо, по дяволите, сме чакали толкова дълго?
Верити се засмя тихо и се отпусна на рамото му.
— Не сме чакали дълго, нали се познаваме само от няколко дни.
— Това не е истина.
Пръстите му докоснаха бедрата й, а после очертаха ханша й. Преди да успее да реагира, Джонас я вдигна и я понесе към спалнята.
— Мисля, че те познавам отдавна и знам много неща за теб. Скоро и ти ще ме опознаеш.
Положи я в леглото и започна да разкопчава ризата си. Захвърли я на пода и направи същото с ботушите и дънките си. Бледите лъчи на луната не позволяваха на Верити да го разгледа добре, но все пак видя добре оформените мускули на гърдите и корема му. Впери жаден поглед в неговата мъжественост. Тя й се стори доста по-внушителна, отколкото си я бе представяла.
— Ти си много силен… — отрони тихо, докосвайки с върха на пръстите си стегнатото му бедро. — Силен и толкова голям…
— Скъпа, никога не съм бил възбуден така през живота си. Имам чувство, че ако не вляза в теб, скоро ще се пръсна. Желая те повече от всичко на света. Искам те! Искам да ме приемеш.
Верити усети как ръцете му нетърпеливо разтварят бедрата й. Едва сега разбра, че е твърде уязвима. „Нещата вървят прекалено бързо. Трябва да спечеля малко време…“
— Чакай… — прошепна му. — Моля те, Джонас, не толкова бързо, почакай малко.
Джонас целуна гърдите й.
— Но ти си готова за мен, скъпа.
Пръстите му докоснаха горещата нежна плът под корема й. Верити глухо простена от удоволствие.
— Ето, виждаш ли? Ръката ми е влажна. Ти ме искаш, чакаш ме, за да вляза в теб. Моля те, скъпа, не мога да чакам повече. Не и тази вечер, искам те.
Тя затвори клепачи, опитвайки се да откликне на молбата му, опитвайки се да събере решителност. Но изведнъж с ужас установи, че се намира в безкрайния тъмен тунел. Невидимият й допреди преследвач се приближаваше и този път видя очите му — очи с цвят на антично злато.
— Не, Джонас! Страх ме е! — отблъсна ръцете му.
— Но не от мен. Аз не мога да те плаша. Мога само да те защитя.
— Спри! Искам да си помисля. Не мога да си обясня какво ми става. Привиждат ми се разни неща, още когато взе пистолета на татко. Това ме тревожи.
— Верити, не мисли за това сега. Мисли си за мен, за нас. Ще забравиш всичко, което те е изплашило. Погледни ме. Хайде, отвори очи и ме погледни.
Джонас се надвеси над нея, закривайки сиянието на лунната светлина. Верити го погледна в се върна обратно в нейната малка спалня. Желанието и страстта взеха връх в борбата с първичния страх. Той е мъжът, когото съм чакала. Няма защо да се боя от него.
Повече не можеше да задържа напрежението. То я разтърсваше. Или трябваше да скочи от леглото, или да продължи по-нататък, откъдето вече не можеше да се върне.
— Прегърни ме, скъпа. Обвий ме с ръце и ми помогни да вляза в теб. Така и двамата ще бъдем в безопасност.
Искаше й се да му каже още един път, че не разбира какво става, но вместо това се притисна по-силно към него. Едната му ръка се плъзна под корема и, за да направи място за масивните му бедра, и Верити впи нокти в гърба му Джонас изохка. Огромната му мъжественост се опитваше да си проправи път в съпротивляващото й се тяло. Верити имаше нужда от време. Трябваше да го предупреди.
— Джонас, спри за малко, искам да ти кажа нещо…
— Не сега, скъпа, ще ми го кажеш след това… — прошепна той в ухото й и направи по-силен тласък.
Верити изстена от болка и от възмущение, че не иска да я изслуша, че е толкова голям, а бърза да проникне в нея. Мислеше си, че има представа какво е да правиш за първи път любов, но всичко се бе оказало съвсем различно. Тялото й гореше и се мяташе инстинктивно. Джонас най-после се спря, когато ноктите й се забиха дълбоко в кожата на гърба му.
— Ох, какво правиш? Верити, какво ти става?!
Бе очаквала това ново усещане, да приеме нещо чуждо в себе си. Бе предвидила, че ще има известна трудност и неудобство, но не можеше да се справи с непоносимата болка, която просто я раздираше.
— Стига, Джонас! Казах ти, спри!
— О, по дяволите! Откъде можех да се сетя? Хайде, стига, вече е твърде късно, отпусни се. Много си напрегната и така само си причиняваш болка.
— Не съм аз тази, която си причинява болка, а ти ми я причиняваш. Спри ти казах! Предупредих те, че искам да ти кажа нещо, но ти не искаше да ме изслушаш. Мъже! Винаги си мислят, че знаят всичко.
— Но ти не ми каза защо искаш да не бързам.
Джонас бе се приповдигнал на лакти и ръцете му трепереха от напрежение. Тялото му не се движеше, но той все още беше в нея, макар и не целият. Мускулите на гърба и бедрата му се бяха стегнали като стоманени. Челото му бе потно.
— Не допусках, че ще искаш толкова подробно обяснение. Помолих те да бъдеш джентълмен, да не бързаш толкова…
— О, Верити, успокой се. Вече е твърде късно. Извинявай, ако съм те наранил, но кълна ти се, не знаех,
