странен начин ние имахме нещо общо. Съществуваше възможност ти да притежаваш подобни способности, но и да умееш по-добре да ги контролираш. Докато не те срещнах, мислех, че за контрол на тези сили не може да става и дума. Но с твоя помощ сега вече ще можем да изследваме коридора.
За момент тя остана безмълвна и сякаш бе хипнотизирана от напрегнатото изражение на лицето му и от думите му.
— Джонас, какво искаш да кажеш?
— Че сега съм открил нов начин как да се боря и да управлявам своето проклятие. Ти си тази връзка, която ме свързва с настоящето. Действаш ми като пристан в бурно море, когато се връщам от миналото. С теб ще мога да контролирам моята способност.
Глава X
Верити замислено слизаше по стълбите, за да се срещне с тяхната домакиня за закуска. Чувстваше се уморена и объркана. Разговорът им с Джонас беше приключил към четири, а сега бе едва седем часа.
Той не бе прекарал остатъка от нощта при нея. Въпреки, че настояваше да остане, тя го бе помолила да си отиде. Имаше нужда от усамотяване. „Странно, че когато правя любов с него, след това ми е необходимо време за размисъл. И как няма да е така, щом всеки път ми поднася по някаква изненада. Защо Джонас не е един нормален средностатистически американец, с когото да имам необвързващо любовно приключение. Нещата тогава щяха да изглеждат далеч по-прости.“
Джонас бе оставил рапирата на пода в спалнята й. Беше й казал, че не бива да докосва оръжието и проведоха малка словесна битка, преди той да си тръгне.
— Не ти се иска всичко да се повтори, нали? — мрачно я бе попитал.
— Не, ще поставя сутринта рапирата на мястото й.
— Прави каквото искаш. Закачи я на стената или я хвърли през прозореца. За мен няма значение, веднага след закуска си тръгвам.
После Джонас дълго бе стоял облегнат на вратата:
— Това ти става нещо като навик. Всеки път ли така ще ме изритваш от леглото? — лаконично бе подхвърлил.
— А ти винаги ли ще ми изтърсваш някоя изненада. Последния път беше обецата. Сега ми заявяваш, че те спасявам от миналото, когато докосваш антични предмети. А следващия път какво ще бъде.
— Недей да слагаш думи в устата ми, Верити. Не се любя с теб, само защото ми действаш като спасителен пристан. Аз те желаех, още когато те видях в Мексико. Косата ти грееше, носеше една от онези тънки рокли, беше сладка и дяволски секси. Последвах те почти инстинктивно. Беше ми интересно защо ли една червенокоса чужденка обикаля от кръчма в кръчма. Помислих, че си решила да се позабавляваш, да видиш дивата страна на Мексико и си казах: „Защо пък да не е с мен?“ Представяш ли си какво щеше да стане, ако не бях те последвал. Извади късмет, защото Педро едва ли щеше да те остави жива, след като си поиграеше с теб.
— Вероятно всяка жена, която те привлича, би могла да влиза при теб в този коридор.
— Това не е толкова просто. Нали ако беше така, досега да съм открил такава жена и да мога да се контролирам. Знам, че всичко това те шокира. Трябва да поговорим малко повече, има още какво да ти обясня.
— Джонас, искам да ти кажа нещо съвсем откровено. Повярвах ти, когато каза, че имаш проблем. Не знам дали да вярвам, че имаш психометрични способности, но съм съгласна, че щом ти си толкова убеден, ще трябва и аз да го приема по този начин. Само че не ми харесва идеята, че аз съм решението на твоите проблеми. Искам да кажа, че може би животът и на двама ни да е застрашен. Защо да се намесваме в нещо, което не разбираме? Най-добре е да потърсиш помощ от специалист.
— О, Господи, само не ми казвай, че трябва да отида на психиатър. Направих това още първата година, когато постъпих във „Винсънт“. Мислех си, че съм полудял. На същото мнение беше и проклетият доктор. Изглежда, че нищо не си разбрала от това, което ти обяснявах. Напразно съм си губил времето. Е, връщай се в твоето студено, самотно легло. Надявам се да ти хареса. Но мога да се обзаложа, че сънят ти няма да е такъв, какъвто би бил, ако заспеше в моите прегръдки.
— Джонас, няма защо да си толкова ироничен.
— Нека ти кажа нещо. Вече позна удоволствието от секса и все повече ще имаш нужда да го изпитваш отново. Била си обвита в лед през всичките тези години. И аз бях този, който разтопи леда. Следващия път, когато ти се поиска да изпиташ подобно удоволствие, спомни си за мъжа, който ти го доставя. Поне за това съм сигурен, че ще ти дотрябвам. Приятни сънища, „ваше величество“.
Джонас се бе обърнал и бе излязъл в коридора, оставяйки я по-неспокойна и по-объркана от всякога.
Слизайки надолу по стълбите, Верити продължаваше да си задава едни и същи въпроси, за които така и не намираше отговори. „Дали Джонас само ме използва? Може ли просто да ме залъгва с тази психометрия, за да прикрие нещо друго? Не бива да съм наивна. Трябва да се отърся от мечтите и плановете си, свързани с този мъж. Връзката ни е чисто сексуална, необвързваща и със сигурност най-късно до зимата ще приключи така, както и започна.“
Имаше две възможности: на Джонас да му омръзне Сикуънс Спрингс и сам да си тръгне, или тя да не може да го изтърпи и да го уволни. И в двата варианта след това едва ли щеше да го види някога отново. „Колко тъжен факт! Все пак е първият мъж в живота ми и трябва да го запомня с нещо добро. Неприятно е да си мисля, че съм чакала толкова години някакъв си нехранимайко, за да легна с него. Но аз сама съм си виновна за всичко…“
Сега поне знаеше защо в очите му имаше призраци.
Верити влезе в мрачната, сива столова, където Кейтлин я очакваше на дългата гранитна маса. Столовете бяха огромни и тежки, а този, на който седеше художничката, удивително приличаше на трон. Кейтлин тъкмо си наливаше кафе от сребърна кана.
— Добро утро, Верити. Добре ли спа, или бурята те тревожеше. Беше доста силна.
— Не, не съм се безпокоила особено. Мм, това кафе мирише много хубаво. Може ли?
— Разбира се. Налей си, Тави е заета в кухнята с приготвянето на закуската. Сигурно Джонас още не е станал.
— Не съм проверявала стаята му, но дори да е буден, той обича да се излежава.
— Разбирам.
Настъпи тишина и Верити през това време си наля чаша кафе.
— Беше много мило от твоя страна, че дойде да ме посетиш. Искам да знаеш, че ценя много твоята компания. Имам чувството, че станахме доста близки. Нали това не ти звучи пресилено?
— Не. И аз го чувствам по същия начин. Харесва ми мястото, където живееш, и ще се радвам, ако също ми дойдеш на гости в Сикуънс Спрингс. Нямам втора спалня за Тави, но при Лора винаги ще се намери място.
— Това ще бъде наистина чудесно — очите на Кейтлин се впериха някъде зад нея. — О, ето те и теб, Джонас. Вече си мислех, че ще пропуснеш закуската.
Джонас само й кимна с глава и прекоси столовата с характерната си небрежна походка.
„Изглежда толкова добре, все едно че нищо не се е случило, и е спал като бебе през цялата нощ. Това изобщо не е честно“ — помисли си Верити и разтърка все още сънените си очи.
Той се отпусна на стола до нея и без покана си наля кафе.
— Добро утро, Верити.
— Добро утро, Джонас.
„И двамата се държим учтиво един с друг, само когато се срещаме или разделяме…“
— Тъкмо се канех да споделя с Верити какви са плановете ми за продажбата на „Кръвожадност“ — обади се Кейтлин.
Тави Монахан се появи безшумно в столовата и остави на масата поднос с варени яйца и пресни плодове.
— Мм, така ли?
Джонас не прояви никакъв интерес към темата. Отпиваше от кафето си с такава съсредоточеност, все
