протягаха и виеха около него в ужасяващ танц. Верити се опита да изпищи.
— Спокойно, скъпа. Те не могат да ти направят нищо. По-силна си от тях. Аз ги привличам, но ти ги покоряваш.
Не разбираше нищо от думите му, но чу как рапирата издрънча на пода, а после и дясната му ръка я прегърна.
Тунелът бавно се стопи и всичко в стаята беше, както преди.
Още една тръпка премина през тялото на Джонас и Верити го обгърна толкова силно, сякаш очакваше, че всеки момент може да й се изплъзне. Чувстваше дълбокото му учестено дишане, а после и горещия му дъх, когато зарови лице в косите й. Телата им бяха плътно едно до друго и тя вече усещаше ниско под корема си твърдостта на неговата мъжественост.
— Верити? Верити, ти не знаеш, не разбираш това, което направи току-що! Ти спря тези пипала и ме спаси. Бях загубен, те ме превземаха.
Ръцете му я изследваха. Спускаха се от косата надолу до коленете й, сякаш искаше да се увери, че всичко е истинско. После започна да я целува — хиляди леки и мигновени целувки обсипаха бузите, устните, шията й.
— Само да знаеш какво направи току-що! Сега не мога да ти обясня, но по-късно… Сега те желая, искам те!
— Джонас, моля те, кажи ми какво става? — Верити обгърна с длани лицето му и го погледна в очите, търсейки там обяснение. — Кошмар ли имаше? Ще ми кажеш ли?
— По-късно, скъпа. Кълна се, че ще ти обясня всичко. Сега те желая, докосни ме, за да се увериш. Чувстваш ли го, направо ще се пръсна.
Джонас взе ръката й, за да я притисне към слабините си. Верити се опита да се отдръпне, но не успя. Когато обхвана пениса му, той простена. Напрежението, на което бе подложен преди минути, сега се бе трансформирало в неустоимо сексуално желание. Верити усети тази промяна, осъзнавайки същевременно, че двете емоции са свързани по някакъв начин. Докато успее да реши какво да предприеме, Джонас плавно я сложи да легне на леглото и започна да разкопчава дънките си. Мускулите по ръцете му подскачаха като живи същества.
Верити затаи дъх, когато горещото му тяло се отпусна тежко върху нея. Ръцете му бързо вдигнаха нощницата й нагоре.
— Желая те, толкова силно те желая! Ние си принадлежим един на друг.
Възбудата му постепенно се предаваше на нея. Неговият огън и страст сега ставаха нейни. Почувства се свободна и необременена, триумфираща и щастлива.
— Да, Джонас, и аз те желая! Ела при мен.
Дланта му веднага се плъзна между бедрата й, за да докосне бавно овлажнената й плът. Коляното му се провря между краката й и ги разтвори. Целуваше кадифената кожа на корема й, като от време на време леко я захапваше, за да се наслади на вкуса й.
Верити се изправи на лакти, за да свали нощницата си, но Джонас нетърпеливо се намеси и я раздра. Звукът на скъсаната коприна сякаш върна Верити обратно на земята и отми за момент опиянението й. Но той сякаш четеше мислите й.
— Не, Верити! Не мисли за това сега. Мисли за нас. Обхвани ме с ръце, както го направи преди малко.
— Но, Джонас, не разбирам какво се случи? Страхувам се.
Джонас изруга тихо и се надигна от леглото. Затвори очи и стисна зъби, борейки се с непреодолимото си желание. Дишането му се учести бясно. Всеки негов мускул бе твърд като стомана и кипящ от енергия.
— Скъпа, няма от какво да се страхуваш. Аз никога няма да позволя да ти се случи нещо лошо. Повярвай ми.
Страхът й започна да се стопява. Погали рамото му с върха на пръстите си.
— Да, знам. Знам, че ти ще ме защитиш.
„Нямам причина да се страхувам от Джонас. Страхувам се само от неизвестността, с която е свързан“ — мина й през ума.
Той постепенно установяваше контрол над себе си. Отдръпна се и легна встрани от нея. Пръстите му едва доловимо се спуснаха от гърдите по корема към вътрешността на бедрата й. Нежното изтезание се повтори още веднъж, а после отново и отново.
— Докосни ме, Верити, моля те…
Верити се подчини на желанието му и погали твърдия му корем, а после дланта й се плъзна към внушителната му мъжественост. Джонас изстена леко и пое последователно в устата си зърната й, задържайки ги между зъбите си.
— По-силно, скъпа, по-силно…
Верити стисна пениса му и ускори ласките си, очаквайки го всеки момент да свърши, но той, сякаш възвърнал силите си, побърза да й отвърне със същата интимност.
Ръката му се провря между бедрата й и пръстите му навлязоха във влажната й плът.
— О, чудесна си. Ти си готова за мен. Виждаш ли, няма защо да се страхуваш.
Верити настръхна от нарастващото удоволствие, което изпитваше за първи път. Отпусна се, разтвори широко крака и му позволи да навлезе по-дълбоко в нея. Джонас усети това и се наведе, за да добави езика си към проникването на пръстите си. Тя се разтресе от превземащото я желание. Потапяше се всеотдайно в него, а Джонас явно нямаше намерение да спира. Страстта отвя последните й страхове и Верити го притегли към себе си. Точно така, както го беше направила и преди, когато бяха в безкрайния коридор.
Джонас не дочака ново насърчаване. Беше максимално възбуден и едва се сдържаше. Легна отново върху нея и обсипа с целувки гърдите й. Пръстите му бяха все още между краката й и с тях този път успя по-бавно и спокойно да я подготви за своето нашествие.
Верити изстена от болка, но това беше сладка болка — болка от удоволствие, и нямаше нищо общо с тази от първия път, когато се бяха любили. Усещаше някакви нови непознати чувства да я превземат. Деликатните мускули във вътрешността на утробата й се обтегнаха докрай. Или още не съм свикнала с това, или е прекалено голям за мен. Опита се да протестира, но устните й бяха затворени с целувка.
— Недей бяга, скъпа. Остани при мен.
Верити затвори очи. Тялото й постепенно започваше да се нагажда към неговото. „Може би той в действителност не е голям, а е идеалният мъж за мен…“ Джонас започна да се движи и всеки негов тласък се предаваше на нервните окончания по цялото й тяло. Усети как плътта й започна да се свива и пулсира дълбоко в утробата й Верити инстинктивно вдигна краката си и ги обви около кръста му.
— Точно така, скъпа. Отдай ми се напълно. Искам да притежавам всяка твоя частица. Ох, имам чувството, че никога няма да ме пуснеш. Чудесно, помогни ми да бъда изцяло в теб.
Верити се разтърси цялата, когато я връхлетя първият й оргазъм. Беше чела доста по въпроса в книгите, но насладата, която сега изживяваше, надмина всичките й очаквания. Най-после се беше случило това, за което толкова бе мечтала.
— Джонас, прекрасно е!…
— О, да, скъпа, великолепно е.
Последва още един по-мощен тласък и Джонас замря, изживявайки своето освобождение.
После за дълго време настъпи тишина. Верити бавно се връщаше в реалността. Първото нещо, което осъзна, бе, че бурята вилнееше с пълна сила навън, а после — че върху нея още лежи тежкото тяло на Джонас. Дишането му я караше да се чувства уютно и спокойно. „Значи затова е било всичко? Най-сетне и аз да го изживея.“ Проблесна нова светкавица и освети лежащата на пода рапира. Чувството й за удовлетвореност изчезна при вида на смъртоносното оръжие.
— Джонас? Джонас, буден ли си?
— Да, защо? — надигна той главата си от гърдите й.
Верити усети парещия му дъх в лицето си.
— Добре ли си? Как се чувстваш?
— Да, чудесно. Благодарение на теб.
— Ей, чакай малко. Не си мисли, че ще спиш така върху мен. Искам да говоря с теб.
— Утре сутринта.
