как моят план ще се осъществи.
— Сега остава да провериш как ще реагира на рапирата.
— Да, точно това ще направя. Трябва да съм сигурна, че не е загубил таланта си, и че може да го използва, когато аз поискам. Добре, Тави, достатъчно за тази вечер.
— Но нали каза, че кракът те боли?
— Да, но това е приятна болка. Използвам я, за да се концентрирам по-добре. Помага ми да осъществя плана си. За да планираш една екзекуция, трябва да си твърд и непоколебим. Лека нощ, скъпа.
Глава VIII
Следвайки картата на Тави, Джонас и Верити преминаха през малко селце, в което не се забелязваха признаци на живот. Зад тях останаха запустяла бензиностанция и поща с изпочупени прозорци. Стари рибарски лодки се поклащаха около малък пристан. Верити, която, след като напуснаха Сикуънс Спрингс, бе в отлично настроение, намери селцето за живописно и интересно.
— О, Джонас, съжалявам, че не си взех фотоапарата. Виж какъв прекрасен пейзаж.
— Хм, на мен ми се струва, че цялото това място е готово за моргата.
Усмивката на Верити замръзна. Беше изтърпяла ироничните му коментари и забележки, но това вече надхвърляше всякакви граници.
— Така и не разбрах, защо реши да дойдеш? Очевидно е, че това пътуване не ти е по вкуса. Защо не остана да си пиеш бирата с баща ми?
Той отклони за момент вниманието си от тесния криволичещ път и я стрелна с поглед.
— Не съм тръгнал с намерението да се забавлявам.
— Но защо тогава настояваше да дойдеш? Ти едва ли не се самопокани.
— Нямах друг избор. Забрави ли, че нямаше как да говоря с теб?
— Не съм забравила, но все пак това не е отговор на въпроса ми.
— Не исках да пътуваш сама.
— О, това ли било! Аз съм вече голямо момиче и от доста години пътувам навсякъде сама.
— Така ли? Не си вири носа. Вече те видях веднъж, как действаш в Мексико.
Верити се готвеше отново да оспори неговите думи, но реши, че е безполезно и каза с по-спокоен глас:
— Джонас, обясни ми, моля те, защо поиска да дойдеш? Но нека чуя истинската причина.
— Добре, ще ти призная, че и аз не знам със сигурност. Не ми харесва тази Кейтлин Евинджър. Тръпки ме побиват, когато ме погледне. Чувствах, че не трябваше да те оставям сама в къщата й. Това е. Мисля, че е по-добре да сменим темата.
Отначало Джонас беше дал да се разбере, че няма никакво намерение да посещава Кейтлин Евинджър. Това само бе ентусиазирало Верити, обнадеждавайки я, че в последния момент не ще промени решението си.
Но тази сутрин той се бе появил пред бунгалото й, преметнал през рамо неизменната си брезентова чанта. Наблюдаваше го през прозореца как се настани зад волана и търпеливо я зачака. Бе й хрумнала идеята да отиде и да му каже, че предпочита да пътува сама, но в крайна сметка реши, че не си заслужава да си разваля настроението. Излезе и му подаде ключовете. Сега се измъчваше от съмненията, че беше направила грешка. Джонас беше замислен и мрачен през целия път. Но не държанието му я дразнеше толкова, колкото липсата на логично обяснение за решението му да я придружи. „Призраците! Джонас върши нещо, без сам да знае защо. Но каква е моята роля тук?…“
След половин час видяха къщата. Беше огромна, груба и удивително грозна. Приличаше на гигантско насекомо, готово да излети от скалите към разбушувалия се под него океан. Имаше големи и странно изпъкнали навън прозорци.
— Това ми прилича на проект „направи си сам“. Някой кретен е нахвърлил купища бетон и стомана, а после е побързал да изчезне, преди собствениците да му видят сметката.
— Не мога да не призная, че и аз съм шокирана. Не се срещам всеки ден с творенията на модерното изкуство, а и не мисля, че това място е подходящо за Кейтлин. Представях си нещо съвсем друго.
— Ето тук грешиш отново. Къщата напълно й подхожда, ако искаш моето скромно мнение.
— Запази го за себе си — сряза го Верити и разговорът за къщата приключи.
Когато тръгваха от Сикуънс Спрингс, денят беше горещ и слънчев, а тук небето бе покрито с мрачни, буреносни облаци. Вятърът духаше срещу брега и огромни вълни се разбиваха на пяна в острите скали.
— Верити, имам една идея. Хайде да се върнем в онова селце и да й позвъним, че вече сме се отказали.
— Не ставай смешен. Цяла седмица очаквам това пътуване.
— По дяволите, какво намираш в тази жена? Тръпки ме побиват само като я видя.
— Какво намирам ли? Виждам една силна, талантлива, но самотна жена, която има нужда от моето приятелство. Защо да не й бъда приятелка, след като имаме толкова общи неща?
— Какво?!
Ръката на Джонас трепна и колата остро навлезе в отсрещното платно. Със силна въздишка той изправи волана.
— Ама ти съвсем си полудяла! Точно от това се притеснявах и го споделих и с баща ти. Ти нямаш нищо, повтарям, нищо общо с Евинджър!
— Но защо се нахвърляш така върху мен? Остави ме да си помисля. Добре, сигурно нямам нейния артистичен талант. Моите умения са далеч по-земни. Има нещо в нея, в начина, по който живее, което ми е близко и познато. Случвало ли ти се е да чувстваш, че нещо сякаш си го преживял веднъж — все едно, че вече си бил в бъдещето преди това.
— Не, нямам чувството, че съм бил в бъдещето. По-често ми се налага да се спречквам с миналото.
— Какво искаш да кажеш с това?
Джонас измърмори някаква ругатня по адрес на тесния криволичещ път.
— Предполагам, че е много по-лесно да свързваш миналото с нещо познато. Миналото вече е съществувало. Пипалата му се протягат и в настоящето. Всички ние сме негови жертви, докато бъдещето е нещо съвсем относително.
— Не знам, може и така да е. Може би само си въобразявам, че ще изглеждам като Кейтлин някога. Освен с артистичния си талант, тя си е извоювала достойно място в този свят, благодарение на своята упоритост и силна воля. Взела е Тави като платена компаньонка, за да решава ежедневните си проблеми, но знам, че чудесно може да се справи и без нея, ако се наложи.
Верити, няма ли да спреш да превъзнасяш тази Евинджър! Тя е като парче лед, не я ли виждаш? Повярвай ми, аз съм мъж и мога по-добре да определя що за жена е всъщност.
— Дразниш се, защото тя няма нужда от мъж, нали? Но какво лошо намираш в това? Има свобода, за която други жени могат само да си мечтаят. Не е зависима от никого, грижи се сама за себе си и това й харесва. Мислех, че ще ти допадне, защото тя никога не би хленчила и молила за нещо. Дори и да има съпруг, никога не би се опитала да го подчини или да го направи това, което не е. С две думи, за мен тя е перфектна жена.
— Свърши ли? Чудесно! Само не ми слагай думи в устата. Ще ти кажа едно — никой мъж не би харесал жена като Кейтлин.
— От този разговор започва да ми писва. Не ме интересува твоето мнение. Тя ме харесва, иска да бъде моя приятелка и аз нямам нищо против това. А сега по-добре да сменим темата.
— Ще я променим, защото се вижда, че едва ли има нещо в главата ти.
— Джонас, предупреждавам те, че търпението ми има граници. Ако не се държиш прилично, ще те уволня веднага.
— Да, Ваше Величество.
Верити се готвеше да отговори по достойнство на тази провокация, но размисли и се отказа. Още от следобеда, когато заедно бяха ходили в града, Джонас се намираше в странно настроение. „Просто трябва да свикна с мисълта, че той може всеки момент да си тръгне, така както и се появи. И тогава ще изчезне завинаги от живота ми.“ Напоследък й се струваше, че напразно пропиляват времето си в излишни спорове.
