Един бърз поглед върху празните им чинии й подейства окуражаващо. „Със сигурност са харесали пилафа. Ще ги науча после онези двамата в кухнята.“
— Беше разкошно, Верити. Кулинарството също може да се смята за вид изкуство, нали? За да накараш човек да хареса едно ястие и една картина се изискват доста усилия.
Верити усети, че бузите й поруменяват от удоволствие.
— Благодаря ти, много си мила, Кейтлин. Радвам се, че всичко ви е харесало. Винаги сте добре дошли.
— Благодаря, Верити, но ние ще останем само още един ден в комплекса. Мислех, че ще мога да прекарам и уикенда тук, но за съжаление, имам неотложна работа и утре следобед пътуваме. Исках да те видя, защото смятам да те поканя на гости следващия понеделник. Можеш да прекараш нощта в моята къща, а във вторник да се върнеш по обяд, за да отвориш ресторанта. Живея само на час и половина път оттук. Къщата ми е на брега на океана. Ще видиш, че много ще ти хареса.
Верити се почувства ужасно притеснена и объркана. Не беше очаквала тази покана и около минута само мълчаливо мачкаше ръба на престилката си.
— Кейтлин, много хубаво е…
— Понеделник ти е почивен ден, нали?
— Е, да, но аз съм планирала…
Кейтлин Евинджър се усмихна. Ледена усмивка, която стоеше толкова неестествено на лицето й.
— Виж, разбирам те, щом имаш други планове. Но ако можеш, ела. Ще ти призная, че нямам много приятелки, а мога вече да твърдя, че ти си една от тях. Можем да се опознаем, да поговорим на спокойствие. В днешно време жените имат нужда от приятелство, нали?
— Напълно съм съгласна с теб.
„Защо да не отида? — мислеше си Верити. — Понеделник ми е свободен ден, час и половина път не е много, а е и хубаво да посетиш дома на известна художничка.“
— Нямам нищо против да дойда — тя си взе стол и седна. — Ще трябва да ми дадеш адреса си и да ми обясниш как да стигна дотам.
— Мисля, че Тави вече ти е описала маршрута?
Тави кимна мълчаливо, отвори чантата си и й подаде лист хартия.
Джонас стоеше облегнат на вратата на кухнята и наблюдаваше масата на Кейтлин Евинджър. Оттук не можеше да разбере за какво си говорят, но когато видя Верити да взема стол и да сяда, изпъшка ядно.
— Какво става, проблеми ли? — Емерсън до мивката отпиваше от кутийка бира.
— Вероятно. Верити се разположи на масата, за да си побъбри с добрата си „приятелка“ Кейтлин — Ледената Дама. Господи, какво толкова намира в тази жена!
— Може би са открили, че имат много общи интереси. И двете са интелигентни, самостоятелни, трудолюбиви и отдадени на кариерата си. Виждаш ли за колко неща могат да си говорят?
Джонас му хвърли мрачен поглед.
— Верити няма ледения характер на тази художничка. Според мен, няма нищо общо с нея, но на дъщеря ти й харесва идеята да се сближи с тази „звезда“.
— След като Верити смята, че има нещо общо с Евинджър, значи това наистина е така. Реалността на една ситуация зависи най-много от индивидуалното възприемане на тази ситуация.
— О, по дяволите, Еймс! Изобщо нямам настроение да слушам лекцията ти за разликите между възприятието и реалността.
Джонас ядосано захвърли престилката си, обиколи няколко пъти кухнята, но после отново се върна на мястото си, откъдето наблюдаваше масата с трите жени.
Емерсън се приближи до него.
— За какво ли може да говорят толкова оживено?
— Нямам и представа. Струва ми се, че каквото и да каже Евинджър, то е много интересно и вълнуващо за Верити.
— Това тревожи ли те?
— Не ми харесва тази жена, Емерсън. Оказва прекалено голямо влияние върху дъщеря ти.
— Джонас, тя доста отдавна се грижи сама за себе си. Първото нещо, на което съм я научил, е да задава критични въпроси. Смятам, че така трябва да възпитават и децата в училище. Не се тревожи, трудно се влияе от някого или от нещо.
— Да ти кажа честно, възпитал си много интересна дъщеря, Емерсън. Упорита и своенравна като планинско муле.
— Е, тогава нямаш основателна причина да се тревожиш.
— Но нали знаеш какво става, когато сложат тези капаци на мулето. То винаги ще върви само направо. Верити може да е много умна и съобразителна, но често е и наивна. Тя е невинно и чисто създание, което се е обградило с остри бодли, за да се предпази от външния свят. Без тази защита е силно уязвима. А Кейтлин знае това, тя не е глупачка. По-възрастна е от Верити и според стандартите на дъщеря ти, е достигнала кулминацията на живота и кариерата си.
— Сега разбирам защо Верити й се възхищава.
— Не знам какво разбираш, но мисля, че е време да спра всичко това.
— Е, късмет тогава.
Джонас се приближи до масата и трите жени го погледнаха така, все едно че току-що бе пристигнал от друга планета.
— Мис Еймс, няма повече поръчки. Ще може ли да отчета дневния оборот.
— Не се тревожи, Джонас. Остави парите в офиса, аз ще се погрижа по-късно. Ако искате можете да се приберете с татко.
„План «А» се провали, ред е на план «Б». Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях.“
Джонас забеляза, че на масата имаше лист хартия.
— Закъде е тази карта?
— А, това ли? Тави ми нарисува как да стигна до къщата на Кейтлин. Ще й гостувам в понеделник.
Той усети, че стомахът му се сви. Погледна въпросително към Кейтлин, но погледът му сякаш срещна бетонна стена.
— О, така ли? А как ще се откъснеш от ресторанта?
— Няма проблеми, ще се върна във вторник към 11 часа.
Джонас извади последни си коз.
— Аз пък си мислех, че ще ми покажеш винарната в понеделник.
— Ще го отложим за следващата седмица. Тъкмо гроздоберът ще е в разгара си.
Дойде ред на Кейтлин да се опита да разреши ситуацията.
— Мистър Куоръл, вие също можете да дойдете. Ако желаете, разбира се? По пътя ще можете да разгледате някои от винарните, а вкъщи имам достатъчно стаи.
Верити се усмихна ентусиазирано.
— Кейтлин, много мило от твоя страна. Нали, Джонас? Е, какво? Ще дойдеш ли с мен?
Джонас прехвърли през главата си ограничения брой възможности.
— С удоволствие. Защо не?
Късно вечерта Кейтлин и Тави се прибраха в хотелската си стая. Тави оправи леглата и се зае да масажира осакатения крак на своята работодателка.
— Е, Кейт, доволна ли си? Мисля, че успя?
— Казах ти, че ще успея.
Кейтлин се беше отпуснала в пухените завивки и отпиваше от чаша бренди. Използваше алкохол като приспивателно през последните години.
— Знаех си, че Куоръл няма да й позволи да дойде сама. Забелязах, че не ме харесва, а сега сигурно ме и мрази, защото отношенията ни с Верити са приятелски. Нямаше да успее да я разубеди и избра единственото възможно решение.
— Единственото решение, което му предложи — усмихна се Тави, докато пръстите й докосваха атрофиралите мускули.
— Не ми вярваше, но Верити е единственият начин, по който мога да манипулирам Куоръл. Вече виждам
