опръскани с кръв. В постелята лежеше млада жена, чието лице, коса и дълги крака също бяха окървавени. Изглежда, че беше мъртва или в безсъзнание, защото не се помръдваше, а главата й бе неестествено извита назад.
Верити бе парализирана от тази гледка. Осъзнаваше, че това е сцена на брутално изнасилване. Червеникавите пипала на миналите емоции се протягаха към Джонас, но почувствали присъствието й, покорно лягаха в краката й. После може би усетили, че тя е по-слаба и уязвима от друг път, едно от тях се насочи и към нея и докосна коляното й. Верити всеки момент щеше да повърне от отвращение.
— Джонас, моля те, помогни ми. Моля те!
За първи път, откакто двамата влизаха в коридора, тя имаше нужда от помощта му. Досега винаги той бе тичал след нея. Почувства силната му прегръдка около раменете си.
— Успокой се, Верити. Аз съм тук и всичко е наред. Знаеш ли, искам да хвана няколко от тези неща. Чувствам се по-силен от тях и емоциите, които носят, не могат да ме превземат. Ще стане интересен експеримент.
Верити замръзна от ужас.
— Не! Забранявам ти да правиш това. Изведи ме оттук, веднага!
Секунда по-късно видението изчезна и те отново се намираха в спалнята. Краката й трепереха силно и Верити се отпусна на леглото, но си спомни какво се беше случило на него и подскочи като ужилена.
— Ох, Господи! Джонас, това беше ужасно!
Джонас се приближи и започна леко да масажира слепоочията й.
— Предполагам, че ти се отрази така, защото жертвата беше жена. Аз се чувствах значително по- добре.
— Не е само това, имах чувството, че я познавам.
— Че я познаваш?! Откъде ти хрумна това? Аз още не съм срещал някого, който да ми се стори познат.
— Недей забравя, че ти от съвсем скоро долавяш вибрации от съвременни предмети.
— Е, добре, както и да е. Не ме дръж повече в напрежение, коя беше тя?
— Не съм сигурна. Нещо ми се стори прекалено познато в нея… Хм, мисля, че съм я срещала, но все пак това се е случило преди години.
— Скъпа, но това просто е невъзможно. Може би тя само прилича по външен вид на някоя от сегашните ти познати.
— Знам много добре какво съм видяла. По дяволите, това е отвратително, не си представям как ще спя тук довечера.
— Нямаш проблеми. Вместо аз да идвам при теб, ти ще дойдеш при мен. Обичам разнообразието. Хайде, сега вземи си якето и ще се разходим долу по плажа. Ще се почувстваш много по-добре.
Беше му благодарна, че знае как да постъпи, и затова се подчини безмълвно. Облече се и тръгна след него по пътеката към плажа. „По дяволите, какво ще кажат гостите и Кейтлин, ако тази вечер спя при него. Не мога дори да седна на това ужасно легло.“
— Джонас?
— Да?
— Спомняш ли си какво каза Кейтлин за предишната слава на къщата. Местните хора твърдели, че била място за диви оргии…
— Да, спомням си. Но всеки има различна представа за оргия. Може да са чули някой по-страстен писък и да са съчинили тази история.
— Но сега, след като видяхме това… Как смяташ, може ли Сендкуист да…
— И аз си мислех за същото.
Споменът за видението и разговорът й с Тави продължиха да тревожат Верити и след разходката. Кейтлин очевидно забелязваше нейното безпокойство.
Обядът им беше сервиран в кухнята от мълчаливата Тави. Всички други помещения, включително и столовата, бяха заети от художници и дизайнери, които довършваха работата си в преоформянето на къщата в ренесансов вътрешен двор. Кейтлин започна да излага плановете си за тази вечер и за утре сутринта, когато се готвеше да продаде последната си картина. Верити внимателно я изучаваше, докато обядваха. Очите й блестяха силно, движенията й бяха резки и нервни. От нея се излъчваше прекалено много нетърпение и очакване. За първи път Верити сериозно се замисли върху думите на Джонас, че тя е наркоманка.
Разряза един домат в чинията си и червеният сок й напомни за ужасното видение преди няколко часа. Почувства се като вампир, който се готви да изпие кръвта на жертвата си.
— Всички гости ще дойдат след седем часа тази вечер. Разпоредила съм се никой да не бъде допускан в залата без ренесансов костюм. Изключение ще има само за тези, които ще наддават за „Кръвожадност“. Те са само шестима и са получили разрешение да дойдат по-рано, ако разбира се желаят да ми гостуват. Едно от хубавите неща на тази грозна къща е, че има предостатъчно спални. Сендкуист сигурно е водил активен социален живот.
— Ще се радвам, ако мога да помогна на Тави да приготви масата за тази вечер.
— Много мило от твоя страна, Верити, но тя ще се справи. Скоро ще дойде и още кухненски персонал, който съм наела. В седем часа искам да си облечена в твоя костюм и да си при мен в залата. Успя ли да подбереш нещо подходящо?
— Джонас ми помогна да избера роклята си. Все пак той е експерт в тази област.
Кейтлин се обърна към Джонас, който както винаги не изглеждаше заинтересуван от разговора им и бе изцяло зает със супата си.
— Разбира се, неговите съвети са безценни. Но въпреки изящните си копринени и сатенени рокли, жените са имали прекалено малка свобода по времето на Ренесанса. Разчитали са единствено на това, да се омъжат за властен, заможен мъж или да отидат в манастир. Ако не са се ползвали с покровителството на някоя известна фамилия, всеки е можел да ги унижава. Не твърде добра епоха за нас, жените. Но замислиш ли се сериозно, коя ли епоха е добра за нас. Винаги сме били потенциални жертви, а мъжете потенциална опасност. Някои представители на мъжкия пол може да са изключително вежливи и внимателни, но рано или късно те откриват начин да те използват.
Неприятната мисъл, че Джонас може само да използва тяхната връзка за овладяването на своя талант, проблесна за момент в съзнанието на Верити. Вдигна очи, за да срещне гневния му златист поглед. И двамата не бяха телепати, но и нямаше нужда от това. Вече се разбираха достатъчно добре и без думи.
— Кейтлин, аз имам предчувствие, че не само мъжете ни използват, но и ние използваме тях.
— Но има съществена разлика. Защото ако някоя жена използва един мъж, тя рядко прибягва до насилие.
Изведнъж Верити изпита необяснимо, силно желание да види какво е нарисувано на „Кръвожадност“. Чувстваше, че нещо страшно предстои да се случи в голямата сива къща и любопитството й вземаше връх. „С какво ли Кейтлин се готви да увеличи цената на тази картина?“
— Ако нямате нищо против, аз ще отида да си подремна, искам да съм отпочинала за тази вечер.
— Разбира се, скъпа, аз ще направа същото. Джонас, ще можеш ли да се забавляваш сам за няколко часа? Ако искаш, може да разгледаш библиотеката ми.
Джонас впи очи във Верити и двамата отново се разбраха. Въпросът му беше: „Как, по дяволите, мислиш да спиш на онова проклето легло?“
— Първо ще ползвам телефона ти, а след това отново ще се поразходя по плажа. Ще се видим по- късно.
Верити изчака Тави да прибере празните чинии и да се оттегли в кухнята, а след това и Евинджър да се качи в спалнята си. После, вземайки стъпалата по две наведнъж, се озова на последния етаж, където беше ателието на Кейтлин. Вратата се оказа незаключена. Бързо се шмугна вътре и я затвори зад себе си.
Пулсът й биеше лудо, защото знаеше, че върши нещо нередно. Няколко минути изучава обстановката — разхвърляни четки, празни туби от боя, опънати платна. Нерешително тръгна към статива с покритата картина.
Стисна устни и дръпна настрани белия плат. Картината леко я шокира, първо с кошмарната си смесица
