от наситени, мрачни цветове, а после и със сюжета си. Представляваше абстрактно изображение на това, което двамата с Джонас бяха видели тази сутрин в психометричния тунел. Имаше само една ужасяваща разлика. Беше нарисуван и мъжът, който бе извършил изнасилването. Тялото му бе приведено над жертвата, а в ръката му имаше рапира. Верити залитна от изненада и се задържа за статива. Въпреки че косата и чертите на лицето на жената бяха различни, кървящата рана на бузата й беше твърде позната. Това беше младата Кейтлин Евинджър, а мъжът над нея, приличащ на демон, бе Деймън Маркъс Кинкейд.
— Значи ти разкри моята малка тайна? — рече тихо Кейтлин зад гърба й. — Не е красиво, нали? Доброто изкуство рядко вече съдържа само красота.
Верити се почувства много неудобно и побърза да покрие платното. Около минута търсеше подходящите думи.
— Ужасно е! Това си ти на онова ужасно легло, нали?
— Да, аз съм.
— О, Кейтлин, аз… ужасно съжалявам…
— Недей да ме съжаляваш, Верити. Аз ще си отмъстя за това и тогава всичко ще свърши.
— Да си отмъстиш на Кинкейд? Нали той е мъжът на картината.
Беше ред на Кейтлин да прехапе устни от изненада.
— Какво?! Нима познаваш Деймън Кинкейд?!
— Да, той колекционира антични оръжия и е известен бизнесмен. С Джонас имаха някаква работа заедно само преди няколко дни.
— Каква работа?
— Ще ти кажа, макар че не съм сигурна, че трябва да го правя. Джонас посредничеше при продажбата на комплект английски пистолети от XVII век. Отидохме в офиса на Кинкейд, но той не ги хареса и след това ги продадохме на друг колекционер.
— Невероятно, не мога да повярвам. Изглежда, че наистина светът е малък, щом двамата се познават.
Верити поклати глава.
— Джонас го познава толкова, колкото и аз самата. Бяхме в неговия офис само няколко минути. Кинкейд попадна в списъка на потенциални купувачи съвсем случайно. Не са толкова много известните колекционери на антики в Сан Франциско.
— Господи, разчитам това да е наистина само случайно съвпадение, защото иначе плановете ми са провалени.
— Кейтлин, за какво говориш? Искам да разбера какво предстои да се случи тази вечер. Сутринта Тави ме предупреди, че и ние с Джонас сме замесени. Каза, че ако веднага си тръгнем, ще е най-добре. Изобщо не разбрах какво искаше да ми каже.
— Тави все още мисли, че може да ме спре, но няма да успее. Дори и Кинкейд да подозира, че му се готви нещо, вече е влязъл в капана. Прекалено е самоуверен и мисли, че може да се справи с всяка ситуация, но аз съм му приготвила специална изненада.
— Разкажи ми нещо повече?
— Нали видя добре картината?
— Кинкейд те е изнасилил? Разрязал е бузата ти с рапирата?
— Да, изнасилиха ме двамата със Сендкуист. Завързаха ме за леглото и са правили, каквото им хрумне, с мен. Преди да припадна си помислих, че от тази къща жива няма да изляза.
— Боже Господи, това е ужасно!
— Когато се свестих, бях захвърлена в една мотелска стая на няколко мили оттук. Вероятно са се уплашили, че може да направя нещо ужасно, като например да взема да умра. Станах, погледнах се в огледалото и установих, че вече не съм красива. Оттогава мечтая да си отмъстя — ден и нощ мисля само за отмъщение. Сендкуист ме измами, като сам падна от скалите, но с Кинкейд надявам се няма да се случи така. Той ще си получи заслуженото. Бях влюбена в него. Покани ме в тази ужасна къща, натъпка Сендкуист с наркотици и го насърчи да ме изнасили. Утре той ще умре.
— Но как ще успееш, Кейтлин?
Усмивката й беше ужасяваща.
— Познавам твърде добре Кинкейд. Знам, че още сега е завладян от желанието да притежава „Кръвожадност“. Свикнал е винаги да получава това, което иска. Но този път ще бъде разочарован. Аз не само че ще продам картината на друг колекционер, но и ще го унижа пред всички, когато разкрия платното. Гостите веднага ще го разпознаят. Целият свят ще узнае, че той е изнасилил Кейтлин Евинджър и това е запечатано на последната й картина.
— Но каква е нашата роля с Джонас?
— В началото не мислех да поканвам Куоръл. Исках да присъстваш само ти, защото си най-добрата ми приятелка. Но после размислих и реших, че няма да е лошо, ако Куоръл е сред хората, които наддават за картината. Кинкейд може да бъде потенциално опасен, просто обича да причинява болка на другите хора. Това е нещо като мания при него, която е преплетена със сексуалното му желание. Не знам как се е контролирал, за да постигне толкова успехи в бизнеса.
— Нима очакваш Джонас да ни бъде като бодигард?!
— Не, разбира се. Присъствието му ми действа по-скоро успокояващо.
— Мислиш ли, че Кинкейд ще полудее, когато разкриеш картината?
— Това си е негов проблем. Според мен, трудно ще покаже, че е загубил самоконтрол пред толкова много хора.
— Кажи ми нещо честно, Кейтлин. Възнамеряваш ли да се самоубиеш, след като си отмъстиш?
— Не мисля никога за после. Все пак имах по-добра причина да го направя, след като ме изнасилиха, но се справих. Едва ли ще го сторя и след като вече съм си отмъстила.
— На колко години си била тогава?
— На двадесет и три. Млада, наивна, затворена, красива и неопитна жена. Бях прекалено развълнувана, когато срещнах Деймън Кинкейд. Мислех си, че е идеалният мъж, а не знаех, че се влюбвам в чудовище. Когато ме покани да прекарам уикенда с него, бях на върха на щастието. Надявах се, че ще ми предложи да се оженим. Господи, каква глупачка съм била!
— Сигурна ли си, че знаеш какво правиш, Кейтлин? Кинкейд изглежда доста опасен човек.
— Всичко съм планувала до най-малкия детайл.
— Но той ще те разпознае. Още щом влезе в къщата, ще разбере, че това си ти.
— Не, няма да може. Подложих се на няколко пластични операции, за да запазя поне малко от красотата си. Променена е формата на очите, носа ми, да прибавим и ефекта от остаряването. Съмнявам се, че ще ме разпознае. Можех да премахна този ужасен белег на бузата си, но го оставих. Всеки път, когато се погледна в огледалото, си спомням, че трябва да си отмъстя.
— Но това е лудост.
— Сега, когато научи цялата истина, ще си тръгнеш ли, Верити? Или ще останеш тук, за да бъдеш единствената ми приятелка.
— Ще остана, но искам да разкажа всичко и на Джонас. Той също е длъжен да знае.
— Направи онова, което смяташ за правилно. Благодаря ти, скъпа, никога няма да забравя това.
Кейтлин се обърна и се загледа към океана.
— Съмнявам се, че някой от нас ще е способен да го забрави.
Верити излезе, затвори вратата и едва не се сблъска с Джонас, който се бе долепил до стената. Той бързо сложи ръка на устните й и я поведе към своята стая.
— Какво, по дяволите, става тук, Верити?
— Всичко ли чу?
— Чух достатъчно. Постоянно говореше за някакво отмъщение на Кинкейд.
— Кейтлин е била жената, която видяхме в тунела тази сутрин. Каза ми, че Сендкуист и Кинкейд са я изнасилили. Единият е мъртъв, но Кинкейд ще плати за вината си. Кейтлин първо ще продаде картината на някой друг, а след това всички ще разберат, че Кинкейд е престъпник. Не е лошо като идея, нали? Малко странно, но ми харесва.
