— „По-добър“ не е точната дума. Уменията ни бяха сравнително изравнени, но имаше и две съществени разлики.
— Кои бяха те?
— Първо, че стилът на фехтовката се е променил значително през последните 400 години. Собственикът на рапирата е бил обучен по съвсем друг начин, така че Кинкейд не знаеше моята тактика и трикове и аз не знаех неговите.
— Така, а втората разлика?
— И втората, по-важна разлика беше тази, че Кинкейд не бе участвал в истински дуел. Може да е тренирал в залите, да е пробождал онова чучело в офиса си, но никога не се е сражавал за живота си. Може би даже не е предполагал, че някога би могло да му се наложи. Все пак пистолетът е доста по- практичен.
— А мъжът от тунела сигурно е участвал в дуели.
— Да, и то на няколко пъти. Затова оръжието излъчваше и толкова силни вибрации.
— Ох, само като си помисля, тръпки ме побиват!
— Ами просто не мисли за това, а за нещо по-приятно. Аз си мислех колко по-силен и способен съм станал с твоето присъствие. Разбираш ли какво се случи снощи? Аз съзнателно хванах едно от тези пипала и не загубих връзка с реалността. Нямаше нищо общо със случая във „Винсънт“. Тогава бях някакъв ренесансов мъж на име Джовани и се биех срещу тълпа лаборанти — убийци. Мислех си, че сега…
— Само не ми казвай, че искаш да направиш някакви нови опити. Това не е игра, Джонас. Талантът ти е прекалено опасен за експерименти. Чувствах, че ако беше убил Кинкейд, щеше да се случи нещо ужасно. Щях да загубя контрол над пипалата и всички те щяха да се впият в теб. Какви щяха да са последиците, не искам да гадая.
— Както винаги си права. Нямаше да се справя без теб. Спаси ми задника и съм ти задължен за това.
— Не си ми задължен изобщо. Трябваше да се погрижа за задника ти, защото ти в този момент спасяваше моя.
— Ами, щом сме спасили толкова важни части от нашата анатомия, мисля, че трябва да го отпразнуваме по съответен начин.
— Но ръката ти още не…
— Нямах намерение да натоварвам ръката си. Верити усети нарастващата му мъжественост да докосва бедрото й.
— Не още, Джонас. Искам да поговорим още малко.
— За какво?
Пръстите му закачливо започнаха да докосват гърдите й.
— Какво щеше да се случи, ако тези сили в тунела се бяха оказали по-силни от теб?
— Но те не се оказаха, така че защо да говорим за това.
— Не можем просто така да пренебрегнем всичко, Джонас. Това е огромна мощ.
— Живял съм под заплахата да бъда погълнат от времето, повече от пет години и това ми е достатъчно. Сега се чувствам много по-силен и по-свободен.
— Как мислиш, може ли ти да си единственият човек на земята, притежаващ подобни способности.
— Едва ли е така. И други хора са били изследвани за психометрични способности във „Винсънт“. Но това изобщо не ме интересува. Искам да се любим.
— Това значи ли, че няма да ме наказваш, задето последвах Кинкейд?
— Хъм, сега съм в добро настроение, а и с тази болна ръка едва ли ще се справя. Какво ще кажеш да отложим наказанието за по-късно?
— Недей да се мърдаш от мястото си.
— Защо, какво си решила да правиш?
— Ще ти докажа, че ще свършим цялата работа.
— О кей, започвай, изгарям от желание да ми докажеш, че…
Пръстите й се плъзнаха под чаршафа и Джонас не успя да довърши думите си. Верити започна да обсипва с целувки широките му гърди. Докосваше с върха на езика си тъмните му зърна и продължаваше надолу към плоския му корем. Рижите й къдрици се разпиляха и покриха пениса му като ореол. Започна нежно да го масажира с длани, докато почувства, че е тръпнещ и максимално възбуден. Докосна го леко с върха на езика си, а после смело го пое с устни. Имаше приятен, леко солен мъжки вкус. Бедрата му се вдигаха и спускаха, безмълвно молейки се за повече от това удоволствие.
— Добре, скъпа, точно така. По-кротко със зъбите си… Ще ме отхапеш. Няма ли да спреш с това мъчение…
Верити го освободи с нежелание, застана на колене, разтвори бедрата си и му помогна с ръка да проникне във влажната й пулсираща плът.
— Как се справям досега?
— Не се тревожи, справяш се чудесно. Знаеш ли, трябва да те предложа за наградата „Най-страшна жена на годината“. А сега ми покажи колко ме желаеш.
И тя не го остави да чака, понасяйки се в бесен ритъм. Беше истинско удоволствие да чувства под себе си твърдите му мускули. Беше истинско удоволствие, че може да донесе такава наслада на този силен мъж. „Господи, аз го обичам, влюбена съм в него“ — помисли си тя, усещайки го да изживява оргазма си малко след нейния. Отпусна се тежко върху мокрите косъмчета на гръдния му кош. Отвори очи и погледът й попадна върху електронния часовник на нощното шкафче.
— Джонас, ставай! Щях да забравя. Започва след около час.
— За какво, по дяволите, говориш?
— За търга на Кейтлин Евинджър. Спомняш ли си, че тя не е отменила нищо. Вярно е, че гостите бяха изхвърлени, но това едва ли ще ги спре да се върнат отново. Те са колекционери, а тях не ги тревожи особено, че някой е бил убит през нощта. Историята, която се разигра снощи, само ще увеличи още повече цената на „Кръвожадност“. Щом всички се появят в къщата, Кейтлин ще бъде принудена да проведе търга, за да избегне скандала.
— И какво от това? — намръщи се Джонас.
— Как какво? Тави ще се окаже права. След като продаде картината, Кейтлин може да посегне на живота си.
— На мен не ми пука, да прави каквото иска.
— Недей така, Джонас, не можем да я изоставим, след като всичко е свършило.
— Какво значи това? Че отново ще я спасяваш?
— Ако мога.
Верити взе хавлията си и влезе в банята. Джонас изруга, а после измърмори нещо, което тя не можа да чуе от шума на водата.
— Какво каза?
— Казах, че току-що загуби наградата за „Най-страшна жена на годината“.
Глава XX
Верити видя колите, паркирани пред сивата къща, веднага щом излязоха от последния завой на криволичещия път. „Дано не е твърде късно!“
— Моля те, по-бързо, Джонас!
— Успокой се, закъде си се разбързала?
— Не можеш ли да разбереш? Никой не знае, а и не се интересува какво ще стане с Кейтлин, след като търгът завърши.
— Ако искаш моето мнение, тя ще оцелее. След като си е отмъстила, едва ли ще се самоубие, само заради една картина.
— Не говоря само за самоубийство, може да спре изобщо да рисува.
— Няма да е голяма загуба.
— Това не е истина. Евинджър е много талантлива художничка.
