След като битката завърши Верити бе излизала само на няколко пъти от стаята, и то за да му донесе храна и чаша вода. „Малката господарка се превръща в покорна и добра женичка. Трябва да се възползвам от услугите й, колкото се може по-често, защото това едва ли ще трае дълго.“
— Казах ти, да не се надигаш от леглото, Джонас! — Верити провери за последен път превръзката на ръката му. — Нали чу доктора, каза, че се намираш в шок.
— Аз?! Да се намирам в шок? Просто съм напрегнат и ми трябва нещо, за да отпусна нервната си система. Чаша уиски мисля, че ще свърши работа.
— Никога не съм чувала при такива случаи да се пие алкохол.
— Повярвай ми. Уискито от векове е използвано като лекарство — за премръзване, за ухапване от змия, за шокови състояния.
— Е, добре, щом казваш.
Верити тръгна бързо към бара, който се намираше в залата. Там имаше богат избор от всякакъв вид алкохол и повечето бутилки все още не бяха отворени.
След като полицията си свърши работата, Кейтлин беше помолила всички гости, персонала, а и елитната група от кандидати за „Кръвожадност“ да си отидат. Масите все още бяха отрупани с храна и пълни чаши.
Верити се завърна с бутилка отлежало уиски в ръка. Вече се беше преоблякла и тежката кадифена рокля бе заменена с тъмносин пуловер и дънки. „Моят ангел хранител с дънки и бутилка уиски в ръка“ — помисли си развеселен Джонас. Тави и Кейтлин също влязоха в стаята, но седнаха в далечния ъгъл.
— Е, мисля, че е време да получа отговор на няколко въпроса. Историята, която съчинихме за полицията е добра, но мен не ме устройва.
Джонас пое хладната кристална чаша от ръцете на Верити и я притегли на леглото до себе си. После с удоволствие зарови пръсти в медночервените пламъци на косата й.
— Какво искаш да знаеш, Джонас? — почти прошепна Кейтлин.
— Плановете ти за отмъщение, които ни разказа тази сутрин, са пълна лъжа, нали? Никога не си смятала да унижиш Кинкейд пред останалите гости. Искала си той да е мъртъв, а аз да съм убиецът. Искам да знам първо, откога ме познаваш и колко ме познаваш?
— Мисля, че имаш право да знаеш.
— Ще започнеш от „Винсънт“, спомена, че си посещавала мои лекции.
— Започнах да посещавам тези лекции, защото вече бях чула за експериментите. Бях много близка с Елиху Райт.
Верити се намръщи замислено.
— Това не беше ли старият мъж, който е дал голяма сума, за да започне работа лабораторията за паранормални изследвания.
— Да, точно така, Верити. Елиху страстно вярваше в съществуването на паранормални способности и явления. Той искаше да докаже, че е прав, и даде милиони долари на „Винсънт“. В замяна изискваше само да има достъп до резултатите от изследванията. Когато опитите на Джонас започнаха, Елиху силно се развълнува. Каза ми, че най-сетне са открили обект със силни паранормални способности. Учуден беше само, че талантът ти се проявяваше по такъв начин. Бе очаквал, че ще се сблъска с телепатия или гадателство, а не с психометрия, но все пак никога не се усъмни в способностите ти.
— Какво знаеше Райт за експериментите?
— Абсолютно всичко. Може би не са ти казали, Джонас, но всичко е било записвано на видеокамера. Включително и случаят с лаборанта, който си промушил. Касетите са били строго секретни, но Елиху е имал достъп до тях. Почти всички тестове са били внимателно планирани, а после проучвани.
Джонас изруга тихо.
— Този Райт е едно гадно копеле. Беше готов да ме прати и в ада, само за да разбере какво ще стане. След като напуснах „Винсънт“ всичко пропадна, нали?
— Точно така е. Малко след като си замина, Елиху почина. Програмата беше закрита, защото компрометираше колежа и имаше сериозен отлив от студенти. Като негова наследничка, получих всички доклади и заключения, които бяха направени.
— Ти си ги наследила?!
— Да, аз бях единственият му близък човек. Прекарахме заедно няколко месеца в болницата. Аз се възстановявах след катастрофата, а той беше прекарал сърдечен удар. Елиху стана мой най-добър приятел и меценат. Заради него започнах да рисувам отново, макар че в този момент от живота си не исках да правя абсолютно нищо. Той ме насърчаваше, да не се отказвам от изкуството. Станахме много близки, защото нямаше семейство. Единствената му страст бяха паранормалните явления. Когато почина, ми остави солидно състояние, защото беше доста заможен.
— И с част от тези пари ти купи къщата на Сендкуист?
— Не е съвсем така, защото по това време вече бях достатъчно известна. Парите никога не са били проблем за мен. Всичко, което исках, беше отмъщение. Часове, дни, месеци, години мислех само едно и също — как да отмъстя на Сендкуист и Кинкейд. Но те бяха прекалено богати и властни, за да мога да ги достигна. Неочаквано Кинкейд започна да колекционира моите картини. Бях като втрещена, но изглежда, че стилът ми се бе променил след катастрофата, защото преди това моите работи не бяха го заинтересували.
— А защо през цялото това време Кинкейд е мислел, че си мъртва.
— Кинкейд беше планирал моето убийство да изглежда като случаен пътен инцидент. Но малко преди катастрофата бях взела едно момиче на автостоп. За съжаление, нещастното момиче загина, и преди да пристигне полицията, аз размених документите си с нейните. Така станах Кейтлин Евинджър, а Сюзън Конъли загина.
— Когато Кинкейд започна да колекционира картините ти, видя ли в това шанс най-сетне да му отмъстиш?
— Да, макар и косвено, вече имах някаква връзка с него. Чудех се как ще се добера до стария Сендкуист, но една нощ той падна от скалите.
Джонас се усмихна мрачно.
— Аз едва не го последвах тази нощ. Кинкейд е познавал мястото дотолкова, че знаеше къде оградата е повредена. Останах с убеждението, че е използвал и преди същата тактика. Дал е по-голяма доза дрога на Сендкуист, извел го е навън, уж да се разходят, и го е бутнал от скалите?
Тави за първи път проговори:
— Мислиш, че Кинкейд го е убил? Но защо?
Верити обърна очи към нея.
— Двамата със Сендкуист може да са били партньори и съучастници, но не означава, че са били приятели.
— Напълно си права, скъпа — потвърди Джонас. — Двамата са споделяли тайните си и може би Сендкуист е започнал да го изнудва или просто му се е сторил като неудобен свидетел, като негово слабо място. Все пак той е знаел всичко за мрачното му минало. Секс, насилие, наркотици. Най-лесният начин е бил да имитира нещастен случай и да затвори устата му завинаги.
— Както и да е, да продължа по-нататък. Щом разбрах, че Кинкейд колекционира картините ми, мислех си само как да ги използвам като примамка. Мечтата ми беше да го видя убит със същата рапира, с която ме обезобрази — Кейтлин докосна леко белега на бузата си. — Всяка нощ сънувах едно и също — своето отмъщение. Това започваше да се превръща в мания. Но скоро трябваше да се откажа от този план. Никога нямаше да успея да стана добра фехтовачка, особено с този сакат крак.
Джонас отпи още една глътка от чашата си.
— Дори и да си имала два здрави крака, би ти било трудно да се изправиш срещу Кинкейд. Той е истински професионалист. Продължавай, какво стана след това? Спомни си, че си ме виждала един път да използвам меч? На практика, ако не бяха ми поставили инжекция, сигурно щях да убия този нещастен лаборант.
— Аз знам доста повече за този експеримент, Джонас. Ти побърза да си тръгнеш и не прочете заключенията на специалистите.
— Изобщо не ме интересуват техните заключения. Знам много добре какво се случи. Едва не бях
