материя на роклята. Усмихна му се още по-широко — този път с усмивката, с която успокояваше недоволните клиенти в ресторанта си.
— Много хубаво, че сте подишал свеж въздух навън. Залата е прекалено пренаселена.
„Колко време ще му е необходимо на Джонас само да погледне една картина? Дали ще се върне през централното стълбище или отново през черното?“
— Съгласен съм с вас. Хората са твърде много. Мисля, че ще ви придружа до стаята ви.
Кинкейд пристъпи още една крачка и Верити се принуди да отстъпи назад. Поведението му вече ставаше прекалено опасно. Държеше се самоуверено и агресивно като истински Борджия.
— Съжалявам, но първо ще отида до тоалетната. Извинете ме, ще се видим след малко отново в залата.
Верити рязко се обърна и тръгна към втория етаж, но тактиката й се оказа погрешна. С няколко бързи скока Кинкейд я настигна, стисна я за гърлото и опря малък пистолет в слепоочието й.
— Нито звук, скъпа госпожице, или ще ти изтръгна гръкляна!
Натискът му се усили и тя отвори уста, чувствайки, че се задушава. Спомни си какво казваше баща й за подобна ситуация: „От лошо, стана по-лошо! Къде, по дяволите, е Джонас?“
— Какво си мислите, че правите?
— Променям малко сценария за тази вечер. Хайде, продължавай нагоре. Когато Треслар си свърши работата, ще те преместим на някое по-безлюдно местенце. Искам да поговоря на спокойствие с теб, Верити. Ти ще отговориш на някои въпроси, които нямах време да задам на Куоръл.
— За какво говорите изобщо? Кой е този Треслар? И къде е Джонас.
— Треслар работи за мен. Колкото до Джонас Куоръл, той вече не е съществен фактор в тази игра. А ти, Верити, си ми нужна, за да науча всичко, което ме интересува. Но ще оставим разговора за по-късно. Трябва да се върна в залата, преди някой да е забелязал, че и тримата ни няма.
— Ти си луд? Какво си направил на Джонас?!
— Не си губи времето да се тревожиш за своя бивш любовник. Той вече е напуснал този свят.
— Гадно копеле, какво си му направил?!
Кинкейд затегна хватката си и всичко се завъртя пред очите й. Опита се да замахне и да го удари с юмрук, защото тежката рокля й пречеше да го ритне.
— Престани веднага, мръсна курво!
Кинкейд загуби търпение и я удари по тила с дръжката на пистолета. Ударът не беше достатъчно силен, за да изпадне в безсъзнание, но я замая и обезсили. Отпусна се върху него и двамата едва не се строполиха надолу по стълбите.
— Бъди по-внимателна, госпожице Еймс, защото може да реша, че не си заслужава труда да те оставя жива.
Верити не можа да му отговори. Всичко пред очите й се въртеше. Кинкейд я вдигна на ръце и тръгна нагоре към втория етаж.
— Ще те оставя в твоята стая, скъпа. Ще бъдеш там в безопасност докато Треслар дойде да те вземе.
Отвори вратата и я блъсна силно навътре.
Верити залитна и се опита да изпищи. Кинкейд й зашлеви толкова силен шамар, че я събори на леглото. Полите на роклята й се вдигнаха високо над коленете. Той остави пистолета на нощното шкафче и разголи съвсем бедрата й. После тежко се отпусна върху нея и хвърли възглавницата върху лицето й. Все още замаяна и обезсилена от удара, Верити се превръщаше в лесна плячка. Меката материя запушваше носа и устата й и не й позволяваше да си поеме дълбоко въздух. „Тук ще си умра в това проклето легло! Ще се задуша, без да има кой да ми помогне. Джонас сигурно вече е мъртъв…“
Кинкейд плътно я бе покрил с тялото си. Верити усети, че е възбуден. Възбуждаше се от нейното страдание, от нейната смърт. Отвращението от това заключение сякаш й придаде нова енергия. С всички сили заби ноктите си дълбоко в ръцете му и той изкрещя от болка.
— По дяволите, кучко! Престани да се съпротивляваш, или ще те убия още сега.
Вратата се отвори и Джонас светна лампата.
— Ти си този, който ще умре, Кинкейд.
— Куоръл!
Кинкейд гледаше недоумяващо, но после ловко се преметна и сграбчи пистолета. Верити отхвърли възглавницата и, кашляйки, си пое дълбоко дъх. Джонас направи няколко крачки напред, но се спря.
Пистолетът вече не беше насочен към него, а към Верити.
— Спри, където си, или ще й пръсна черепа!
Съзнанието на Верити започна да се прояснява. Кинкейд държеше пистолета към нея, но вниманието му изцяло беше заето с Джонас. Нейният насилник изглеждаше объркан и дишаше тежко.
— Къде е Треслар?
— Треслар падна от скалите. Нещастен случай.
— Лъжеш.
— Да се обзаложим.
— Не знам как си успял да се измъкнеш от него, но за това ще се тревожа по-късно. Както се вижда, и в последния момент настъпват неочаквани промени, но пък става все по-интересно. Тримата заедно ще слезем долу по задното стълбище. Пистолетът ми ще е под плаща, но ще е насочен към тази рижа кучка. Чуваш ли ме, Куоръл? Едно погрешно движение и първа си отива тя. Хайде, да тръгваме.
Верити имитира, че се е примирила и се готви да стане от леглото, но вместо това се изтърколи на пода, стисна краката на Кинкейд и ги дръпна към себе си. Хватката, научена от баща й, подейства. Той загуби равновесие и падна на колене.
— Гадна кучка, ще те очистя!
Джонас вече летеше и Верити усети, как подът се разтърси, когато събори противника си по гръб. Пистолетът изхвърча от ръката на Кинкейд и тупна някъде под леглото. Тя се надигна, събра полите си и заобиколи от другата страна, за да търси оръжието. Джонас и Кинкейд се биеха мълчаливо, но шумът, който вдигаха, сигурно се чуваше из цялата къща. Столове, нощни лампи и други предмети свистяха във въздуха и се разбиваха с трясък на пода. Двамата имаха почти еднаква физика и никой не можеше да надделее.
Верити реши да излезе в коридора и да изпищи. Някой трябваше да я чуе и да дойде на помощ. Отвори вратата и едва не се сблъска с тичащата Кейтлин Евинджър с рапира в ръка. На няколко крачки зад нея я следваше Тави.
— Ох, Кейтлин, добре, че си тук! Кинкейд и Джонас се бият вътре, трябва да извикаме помощ. Тави, моля те, слез долу и извикай някой от гостите или се обади на шерифа.
— Твърде късно е за това, Верити. Часът за отмъщението ми настъпи.
— Кейтлин, какво говориш? Тави, моля те, повикай помощ!
— Тя е права, плановете й бяха по-различни, но изглежда, че и съдбата се намеси.
— Боже Господи, вие луди ли сте?! Няма ли кой да извика полиция?
Верити се опита да заобиколи Тави, но Кейтлин препречи пътя й с рапирата.
— Ти ще останеш тук, Верити. Не искам никой да ми попречи да си отмъстя.
Нов трясък се чу от вътрешността на стаята и Верити открехна леко вратата. Джонас бе нанесъл силен удар на Кинкейд и той се беше озовал с гръб към стената. Точно над него висеше рапира, подобна на тази в ръцете на Кейтлин.
Кинкейд изтри кръвта по брадата си, сграбчи оръжието и атакува напред с ловкостта на професионален фехтовач.
Верити изпищя, защото Джонас едва в последния момент отскочи от острието, насочено в гърдите му. Кинкейд отново се готвеше за атака.
— Джонас, дръж! — Кейтлин Евинджър се бе приближила и му подаваше рапирата. — Вземи я Джонас, защитавай се!
Той не чака втора покана и бавно започна да отстъпва към вратата, без да изпуска от очи противника си.
— Не! Джонас, не я докосвай, това е рапирата…
Но предупреждението на Верити дойде твърде късно и пръстите му вече се свиваха около дръжката.
