— И какво, по дяволите, смятахте да сторите, когато се появи?
Тя повдигна брадичка.
— Ще го уведомя, че имам изключителни права върху тези пещери, които се намират под вашите земи, сър. Смятам да го предупредя, че ако продължава да бракониерства тук, ще го арестувате.
Гидиън поклати глава с отвращение.
— Пак вашите проклети вкаменелости — явно смяташе да продължи в този дух, когато бе прекъснат от тихо подсвирване откъм тунела.
— Ето го — бързо рече Хариет. Тя се обърна и видя как някъде дълбоко в прохода мъждука светлина. — Чудесно, че сте тук, милорд. Така ще потвърдите, че няма право да тършува в тези пещери.
Човекът продължаваше да си подсвирква, като звукът се засили и светлината на лампата му стана по- ярка. Миг по-късно един дребен, сух човечец, облечен с дебело палто, шапка с ниско дъно и много износени обувки се появи от прохода. Това беше същият човек, който Хариет забеляза от прозореца си. Светлината на лампата му разкриваше неговото тясно, някак заострено лице и чифт очи като мъниста. Той се закова на мястото си, когато видя Гидиън и Хариет, застанали в началото на прохода.
— Добрутро, милорд. Виждам, че сте успели да пристигнете навреме. Не познавам хора от вашата класа, които да стават по-рано от обяд. О, виждам, че сте довели и една приятелка — дребният човек се поклони на Хариет изненадващо ниско. — Добрутро и на вас, мадам.
Хариет се намръщи.
— Кой сте вие, сър, и какво си мислите, че правите в моите пещери?
— Вашите пещери? — лицето на човечеца се разля в сплескана усмивка. — Не бях чувал, че нещата стоят точно така.
— Единствено аз имам право да работя в тези пещери — твърдо заяви Хариет. — Негова светлост ще ви обясни.
Гидиън отправи към Хариет ироничен поглед.
— Май наистина е добре да го направя, преди нещата да се объркат още повече. Госпожице Поумрой, позволете да ви представя господин Добс от полицията.
Хариет зяпна дребния човечец.
— Полицията? Вие сте полицай?
— Имам тази чест, мадам — Добс я удостои с още един дълбок поклон.
— Колко вълнуващо — Хариет стрелна с поглед Гидиън. — Значи вече планът е готов и в действие?
— С малко късмет ще заловим крадците още при следващото им появяване — Гидиън кимна към дребния човек. — Добс ще стои на пост през нощта край пещерите през следващите няколко седмици.
— Радвам се да чуя това — Хариет погледна Добс. — Мисля, че идват поне двама мъже, но понякога и трети човек придружава останалите. Ще успеете ли да се справите с толкова много престъпници, господин Добс?
— Ако се налага — отвърна Добс. — Но все пак очаквам известна помощ. Негова светлост и аз се споразумяхме за един сигнал. Когато забележа злодеите на брега, ще използвам фенер, с който ще подам сигнал от върха на скалите.
— Икономът ми и аз ще се редуваме да следим за сигнала всяка нощ, когато няма прилив, докато крадците бъдат заловени — обясни Гидиън. — Когато забележим сигнала на господин Добс, ще слезем на брега и ще се погрижим всичко да тръгне по план.
Хариет кимна одобрително.
— Струва ми се, че това е чудесен план. Точно толкова съобразен с обстоятелствата, колкото беше и моят.
— Благодаря — сухо отвърна Гидиън.
— Само че — продължи Хариет, — искам да ви предложа една малка поправка, ако може.
— Не — отсече Гидиън. — Не мисля, че е необходимо, благодаря. — Той погледна Добс. — Открихте ли пещерата, където са складирани предметите?
— Да, сър, успях да я намеря, като следвах малката ви скица. Много внушително количество плячка, наистина — очите на Добс заблестяха. — А и успях да разпозная доста от събраните предмети. Беше ни съобщено, че са изчезнали, та ние следяхме пазара за тях. Но нищо чудно, че не са се появили в града. Държали са ги тук, за да мине достатъчно време и всеки да ги забрави. Много хитро. Наистина, много хитро.
— Тъй като господин Добс ще получи награда, когато върне предметите на собствениците им — тихо рече Гидиън към Хариет, — можете да сте спокойна, че ще стои на пост изключително съвестно.
— Да, разбира се — Хариет се усмихна на Добс. — Знаете ли, господин Добс, никога през живота си не съм виждала истински полицай. Бих искала да ви попитам за толкова много неща, свързани с работата ви.
Добс засия и си придаде важен вид, примесен с подобаваща доза скромност.
— О, разбира се, мадам. Питайте направо.
Гидиън вдигна ръка.
— Не сега. Добс, сигурен съм, че бихте искали да се отдалечите от околността колкото може по-скоро, особено след като се запознахте с терена. Няма смисъл да рискуваме. Нали не искаме някой да ви види да се навъртате тук.
— Много сте прав, сър. Е, тогава, по-добре да си вървя. Довиждане и на вас, мадам — Добс дари Хариет с още един от учтивите си поклони и се измъкна от пещерата.
Хариет изгледа как той се отдалечава.
— Е, определено си отдъхнах. Трябва да призная, че съм много доволна от скоростта, с която действате. Чудесно се справяте, милорд. Но ми се щеше да се консултирате с мен.
— Рядко се консултирам с когото и да е, госпожице Поумрой. Предпочитам да действам сам.
— Разбирам — Хариет свъси вежди, но май нямаше смисъл да спори с него по въпроса за авторитарните му методи. Планът бе задействан и изглеждаше достатъчно подходящ. Трябваше да е доволна. — Предполагам, че е най-добре да си тръгна, преди да усетят у дома, че ме няма.
Гидиън се надвеси над нея застрашително, препречвайки пътя към изхода на пещерата.
— Един момент, госпожице Поумрой. Искам да си изясним едно нещо, преди да ви позволя да се приберете у дома.
— Да, милорд?
— Трябва да стоите далеч от тези пещери, докато си свършим работата — Гидиън говореше през зъби, наблягайки на всяка дума. — Повече няма да ви го повтарям. Разбрахте ли?
Хариет примигна.
— Да, естествено, разбрах. Само че, милорд, аз не съм дете. Напълно способна съм да бъда предпазлива, когато се налага.
— Предпазлива? Нима наричате това предпазливост? Да слезете призори на брега, за да преследвате непознат мъж в тази пещера? Това не е предпазлива постъпка, това е постъпката на малка безумна глупачка.
— Не съм глупачка — извика Хариет ядосана. — Предположих, че господин Добс е някакъв колекционер, а и той се бе запътил право към пещерите ми.
— Е, но сгрешихте, нали? Въобще не беше колекционер. Също толкова вероятно бе да е един от крадците, изпратен тук да нагледа плячката.
— Казах ви, крадците никога не идват през деня. Освен това ще съм ви много благодарна, ако престанете да ми крещите, милорд. Аз съм тази, която ви предупреди какво става тук, помните ли? Преди всичко аз съм тази, която откри крадците. Трябва да ме считате, ако не за друго, то поне за партньор в тази работа. Аз просто се опитвам да спася вкаменелостите си.
— Да вървят по дяволите вашите вкаменелости. Само за това ли сте способна да мислите, госпожице Поумрой?
— Общо казано, да — изсъска Хариет.
— Ами репутацията ви? Не ви ли е хрумвало какво ще се случи, ако продължавате да се мотаете наоколо и да преследвате крадци и полицаи и всякакви други непознати, които се навъртат около брега? Нима не давате и пет пари за онова, което ще си помислят хората, ако открият с какво се занимавате по
