всяко време на деня и нощта?
Хариет вече наистина бе вбесена. Не беше свикнала друг, освен леля й Ефи, да й чете конско, а и отдавна се бе научила да пренебрегва нейните съвети. Но с Гидиън беше различно. Беше невъзможно просто да го пренебрегне, когато се извисява над нея по този начин и ръмжи насреща й.
— Не се интересувам какво ще кажат хората — заяви Хариет. — Не се интересувам особено от репутацията си. Нямам причина да съм загрижена за нея, тъй като нямам намерение да се омъжвам.
Очите на Гидиън блестяха в мрака.
— Каква глупачка сте! Нима мислите, че единственото нещо, което рискувате, е предложение за брак, което така и така не желаете?
— Да.
— Грешите — голямата му длан се обви около врата й, като повдигна брадичката й така, че тя бе принудена да го гледа право в очите. — Нямате представа какво рискувате. Не знаете какво означава да изгубите репутацията си и честта си. Ако знаехте, не бихте говорили такива глупости.
Хариет долови свирепата болка в гласа му и гневът й се стопи. Внезапно разбра, че думите извират от дълбините на душата му, където тежеше собственият му горчив опит.
— Милорд, нямах намерение да намеквам, че честта на човек е без значение. Просто имах предвид, че не ме интересува какво казват другите за нея.
— Значи наистина сте глупачка — изсъска той. — Трябва ли да ви обяснявам какво значи целият свят да вярва, че нямате чест? Да разкъсат на парченца репутацията ви? Да знаете, че всички, включително и семейството ви, ви смятат недостоен дори да носите благородническа титла?
— О, Гидиън — Хариет нежно докосна ръката му.
— Трябва ли да ви казвам как се чувства човек, когато влезе в балната зала и знае, че всички присъстващи започват да си шепнат за миналото му? Можете ли да си представите какво е, когато изиграете ръката си на карти в собствения си клуб и случайно спечелите, да се чудите дали някой няма да ви обвини зад гърба ви, че лъжете? В края на краищата един мъж, чиято чест е под съмнение, вероятно ще лъже и на карти, нали?
— Гидиън, моля ви…
— Знаете ли какво значи да загубите приятелите си?
— Ами, не, но…
— Знаете ли какво е всеки да мисли за вас най-лошото?
— Гидиън, престанете.
— Знаете ли какво е собственият ви баща да поставя под съмнение честта ви?
— Собственият ви баща? — Хариет бе потресена.
— Когато си богат и имаш власт — продължи Гидиън, — никой не те предизвиква открито, давайки ти възможност да обясниш истината. Всички шепнат зад гърба ти. Не ти оставят никакви средства, за да изчистиш петната от името си. И след време разбираш, че няма никакъв смисъл дори да се опитваш да го направиш. Никой не иска да знае истината. Всичко, което се иска от тебе, е да им даваш поводи да наливат още масло в огъня на клюките. Шепотът става толкова силен, че понякога мислиш, че би могъл да се удавиш в него.
— Мили боже!
— Ето какво означава да загубите честта и репутацията си, госпожице Хариет Поумрой. Добре си помислете за това, преди да поемате други рискове — Гидиън я пусна. — А сега тичайте в къщи, преди да съм решил да се вслушам в думите ви и да ви покажа какво наистина означава да пренебрегнеш общественото мнение.
Хариет се уви по-плътно в наметалото си, чувствайки се малко по-сигурна в него и го погледна право в очите.
— Искам да знаете, че не ви смятам за лишен от чест, милорд. Не мисля, че човек, лишен изцяло от чест, би се грижил толкова за моята собствена. Или да скърби толкова за онова, което той самият е изгубил. Съжалявам ви за всичко, което сте изстрадали. Виждам колко болка ви е причинило то.
— Не ми трябва проклетото ви съжаление — изрева Гидиън. — Махайте се от тук. Веднага!
В този миг Хариет осъзна, че няма начин да проникне през стената от гняв и лично страдание, която Гидиън бе издигнал около себе си. Тя бе провокирала звярът в него и сега той заплашваше да я връхлети.
Без да проговори повече, Хариет го заобиколи и се насочи към изхода на пещерата. Там тя се обърна, за да го погледне още веднъж.
— Довиждане, милорд. Ще очаквам с нетърпение развръзката на чудесния ви план.
Пристигането на госпожа Тредуел в пасторския дом същия ден следобед накара цялото домакинство да се разтича оживено. Но Ефи се справи с неочакваното посещение прелестно. Хариет трябваше да признае, че леля й определено беше факир в това отношение. Майсторлъкът й личеше най-добре именно когато й се наложи да управлява кораба в опасните води на учтивия разговор.
Госпожа Тредуел бе съпруга на един от по-едрите земевладелци в района. Съпругът й се беше отдал изцяло на ловните си кучета, а госпожа Тредуел — на обществените и моралните въпроси в околността.
Тя беше доста едра жена, която предпочиташе роклите в тъмни цветове, съчетани с тюрбани в съответните тонове. Днес представляваше внушителна гледка в сивата си рокля от алпака и с обемист сив тюрбан, който напълно скриваше оредялата й сива коса.
Въпреки че ненадейното посещение я свари неподготвена, леля Ефи моментално се окопити. Буквално за секунди тя успя да се погрижи гостенката й да бъде разположена удобно в гостната и чаят да бъде сервиран. Хариет бе принудена да напусне кабинета си, а Фелисити учтиво изостави ръкоделието си, за да забавлява госпожа Тредуел.
— О, каква приятна изненада, госпожо Тредуел — Ефи приседна на канапето и грациозно започна да налива чай. — Винаги толкова се радваме, когато някой ни посети тук, в енорийската къща — тя се усмихна любезно, докато подаваше чашката на гостенката си. — Дори и без предупреждение.
Хариет и Фелисити си размениха по една многозначителна усмивка.
— Опасявам се, че е нещо повече от обикновено посещение — каза госпожа Тредуел. — До знанието ми достигна вестта, че на снощния бал се е случило едно доста неприятно събитие.
— О, нима? — Ефи отпи от чая си и не й помогна нито с думичка.
— Разбрах, че Сейнт Джъстин се е появил.
— Да, наистина, така беше — съгласи се Ефи.
— И е поръчал да се свири валс — продължи злокобно госпожа Тредуел. — И след това го е танцувал с вашата племенница, Хариет.
— Всъщност, беше много забавно — жизнерадостно се обади Хариет.
— Да, така беше — Фелисити се усмихна на госпожа Тредуел. — Всички много харесаха валса. Надяваме се да го свирят и на следващия бал.
— Ще видим, госпожице Поумрой — госпожа Тредуел изправи вече и без това прекалено изправените си рамене. — Колкото и скандално и неприемливо е да се свири и танцува валс, аз съм далеч по-притеснена от факта, че Сейнт Джъстин е танцувал с вас, Хариет. И то
— Предполагам, че е бил прекалено отегчен от нашето малко събиране — хладнокръвно заяви леля Ефи, още преди Хариет да успее да отговори. — Един танц несъмнено му е бил достатъчен, за да разбере, че едва ли ще се забавлява, ако остане. Сигурна съм, че е свикнал с по-възвишени забавления.
— Заобикаляте въпроса, госпожо Ашкомб — госпожа Тредуел повиши тон. — Сейнт Джъстин е танцувал с племенницата ви. И то валс, а не нещо друго. Наистина, избрал е Хариет, а не Фелисити, на която, слава богу, не е обърнал внимание. Въпреки това въпросът е много сериозен.
— Аз бях там през цялото време — твърдо отвърна Ефи. — Бъдете спокойна, нито за миг не ги изпуснах от погледа си.
