видя, че облаци закриват отчасти луната. Имаше отлив и се виждаше посребрената ивица пясък в подножието на скалите.
Видя и още нещо. Светлинката на някаква лампа.
Крадците се бяха върнали.
Обхвана я силно вълнение. Хариет отвори прозореца и се надвеси навън, за да вижда по-добре. Малко по-далеч проблесна още една светлинка, издавайки присъствието на втори крадец. Точно така, почти винаги крадците бяха двама, но понякога на брега се появяваше и трети човек.
Хариет потърси с поглед трета светлинка, но след известно време реши, че този път третият мъж сигурно не придружава останалите.
Чудеше се дали Добс, полицаят, вече е започнал да действа. Вероятно точно сега изпращаше сигнали на Гидиън. Опитвайки се да види какво става, Хариет едва не падна от прозореца.
Без съмнение това бе най-вълнуващото преживяване в живота й. Затова ужасно съжаляваше, че няма да може да наблюдава как Добс арестува злодеите.
Спомни си строгото предупреждение на Гидиън да стои далеч от пещерите. Естествено все така ще стане: мъжете ще преживяват нещата наистина, а тя, човекът, които бе забелязал какво става и бе предупредил другите за това, трябваше да виси на прозореца и от там да наблюдава събитията.
Хариет се надяваше, че ще забележи Гидиън, когато пристигне, за да се присъедини към господин Добс. Но накъсаната от облаците лунна светлина не й позволяваше да види кои знае колко от действията, които се развиваха на брега.
После й хрумна, че ще вижда много по-добре, ако застане на върха на пътеката, която води надолу към брега.
Нужни й бяха само няколко минути, за да навлече набързо една топла вълнена рокля, да завърже обувките си и да грабне наметалото и ръкавиците си.
Малко по-късно, вдигнала качулката на пелерината, за да я предпазва от режещия нощен въздух, Хариет излезе от къщата и се отправи към върха на пътеката в скалите.
От новата си наблюдателница тя можеше да види далеч по-обширна част от брега. Ивицата пясък едва забележимо започна да се стеснява, тъй като приливът бе започнал. След около половин час морската вода щеше да нахлуе в пещерите.
Крадците сигурно знаеха точно кога настъпва приливът, помисли си Хариет. Много пъти преди това бяха действали по същия начин. Гидиън и господин Добс също трябваше да са наясно с това. Трябваше да се действа бързо, тъй като крадците нямаше да се бавят много. В противен случай щяха да се озоват хванати в пещерите като в капан от нахлуващата вода.
Хариет забеляза някакво леко раздвижване на сенките по брега. Две сенки, каза си тя. И не използваха лампи, за да осветяват пътя си. Несъмнено това бяха Гидиън и неговият иконом, които пристигат по сигнала на Добс.
Хариет пристъпи напред, досами ръба на скалите. Изведнъж я обзе страх. Крадците сигурно бяха въоръжени и ето че всеки момент щяха да излязат от пещерата.
За пръв път й хрумна, че Гидиън може да се намира в сериозна опасност. Мисълта я разтревожи и напълно прогони досегашното й вълнение. Разбра, че не може да понесе мисълта той да бъде ранен.
Към сенките, за които Хариет бе сигурна, че са Гидиън и иконома му, сега се присъедини и трета сянка, която несъмнено беше господин Добс. Сега тримата се скриха зад скалите.
В този миг откъм входа на пещерата се появи малка светлинка. Оттам излязоха двама мъже, които веднага бяха пресрещнати от Добс. Сред шума на морето и вятъра Хариет едва успя да долови вика на дребния човек:
— Спрете, крадци!
Откъм брега се разнесоха викове на изненада и уплаха. Хариет тъкмо се опитваше да види по-добре какво точно става там долу, когато изведнъж около врата й се уви нечия дълга мъжка ръка и я стегна като в менгеме. Хариет замръзна на място от изненада.
— По дяволите, какво си мислите, че правите, госпожице Поумрой? — изсъска тихо Крейн.
—
— Стоя на стража, госпожице Поумрой. И много хубаво съм направил, нали? Иначе можеше и мен да хванат заедно с ония бедни, тъпи нехранимайковци долу на брега — той допря острието на нож до гърлото й.
Хариет потръпна, отвратена от неприятната миризма на високия костелив мъж, както и от силата на змийската му ръка.
— Нямам представа за какво говорите, господин Крейн. Да не би да се е случило нещо на брега тази нощ? Мислех, че в този район отдавна са се справили с контрабандата.
— Не вярвайте на глупости, госпожице Поумрой — той стисна още по-силно гърлото й, като така почти спря дъха й. — Сам виждам какво става там долу. Другарите ми са попаднали в капан.
— Нямам представа за какво говорите, господин Крейн.
— О, нима? Е, скоро ще разберете, когато и ние слезем там долу.
Хариет преглътна.
— Защо ще слизаме там долу?
— Ще изчакам, докато ония се разкарат, и тогава ще ида да прибера, каквото мога. Утре, още при изгрев слънце, полицията ще дойде, за да конфискува всичката стока от пещерата. Ще си взема, каквото мога, преди да са я отмъкнали. А вие ще дойдете с мен като заложница. Просто за всеки случай, например ако някой се опита да ме спре.
— Но приливът вече започва, господин Крейн — отчаяно рече Хариет. — Няма да имате достатъчно време.
— Е, добре, значи просто трябва да побързам, нали? Както и ти. Мърдай по-бързо, госпожице Поумрой. Предупреждавам те, ако извикаш, ей тоя нож ще мине през гърлото ти.
Крейн я избута към пътеката в скалите. Хариет погледна надолу и видя, че Гидиън и останалите вече бяха заловили крадците. Сега отвеждаха злодеите нататък по брега, към една от другите пътеки нагоре. Дори и някои от тях случайно да погледне назад, сигурно нямаше да забележи как Крейн и тя слизат надолу към брега, скрити в тъмните сенки.
А след малко Гидиън и останалите щяха да са достатъчно далеч, за да не могат и да ги чуят.
6.
Приливът настъпваше бързо. Докато припряно се свличаха по стръмната пътека, Хариет виждаше как вълните лакомо поглъщат все повече от пясъчната ивица. Хариет вървеше доста трудно, защото Крейн бе стиснал здраво ръката и над лакътя и опираше острието на ножа в гърлото й.
Когато стигнаха края на пътеката, Хариет погледна брега пред себе си с надеждата Гидиън или Добс да се обърнат и да видят какво става зад гърба им. Но вече едва различаваше отдалечаващите се фигури на непостоянната лунна светлина.
— Помни, нито думичка — щом стигнаха брега, Крепи стисна гърлото й. — Имам и нещо по-хубаво от ножа. В джоба си нося пистолет. Ако се отървеш от ножа, ще ти пусна няколко куршума, кълна се.
— Ако стреляте с пистолета си, другите непременно ще чуят изстрела — предупреди го Хариет. Вече цялата трепереше от страх.
— Може би. А може би не. Вълните вече реват доста силно. Не ме предизвиквай, госпожице Поумрой. Просто продължавай да вървиш. Бързо.
Хариет изведнъж разбра, че тя не бе единствената, която трепери от страх. Крейн също беше уплашен. Усещаше как трепери ръката, с която стискаше гърлото й. Тя просто подушваше страха му. Той се излъчваше от него като неприятна миризма.
Хариет разбра, че явно и нещо друго, а не само ограниченото време, го кара да се страхува толкова. Усети, че той се бори с ужаса, който изпитва от пещерите.
Много хора изпитваха подобен ужас. Както бе обяснила на Гидиън, имаше доста хора, които не смееха
