Ефи хвърли бърз поглед към Фелисити, която й кимна окуражаващо. После Ефи се обърна отново към Гидиън.
— Слава богу, че ви намираме у дома, сър.
— Смятах тази вечер да вечерям в къщи — промърмори той, за да даде някакво обяснение. После кръстоса ръце на бюрото пред себе си и зачака търпеливо Ефи да изплюе камъчето.
— Всичко това е доста конфузно, милорд — Ефи отново погледна несигурно към Фелисити, която отново й кимна лекичко. — Не съм много сигурна, че трябваше да ви безпокоим. Доста трудно е да ви го обясня, ако разбирате. Все пак ако наистина се е случило онова, което подозираме, то тогава сме изправени пред още едно бедствие, и то огромно.
— Бедствие? — Гидиън повдигна въпросително вежди към Фелисити. — В такъв случай това е въпрос, който засяга Хариет, нали?
— Да, милорд — твърдо отвърна Фелисити. — Така е. Леля ми явно не иска да ви обясни, но аз ще ви кажа точно как стоят нещата. Чистата истина е, че тя е изчезнала.
— Изчезнала?
— Мислим, че е била отвлечена и в този момент я карат към Гретна Грийн.
Гидиън се почувства така, сякаш току-що бе стъпил отвъд ръба на отвесна скала. От тях бе очаквал да чуе какво ли не, но не и точно това.
— За какво, по дяволите, говорите? — попита той много тихо.
Ефи трепна при грубия му език.
— Не знаем със сигурност дали е била отвлечена — побърза да каже тя. — Тоест, има малка вероятност да се е случило нещо подобно. Но дори и да се е отправила на север, има голяма вероятност да го е направила по свое желание.
— Глупости — каза Фелисити. — Не би тръгнала по свое желание. Тя е твърдо решена да се омъжи за Сейнт Джъстин, въпреки факта, че я излага на показ като екзотично животно.
Гидиън погледна Фелисити намръщено.
— Екзотично животно? Какви са тия приказки за екзотични животни, по дяволите?
Ефи се обърна към Фелисити още преди момичето да успее да отговори.
— Тя е с лейди Иънгстрийт, Фелисити. И макар че лейди Иънгстрийт е прочута с ексцентричността си, досега не съм чувала да е отвличала някого.
Гидиън вдигна ръка.
— Искам да получа точно и ясно обяснение, ако позволите. Мисля, че е по-добре да започнете вие, госпожице Поумрой.
— Няма смисъл да се преструваме или да се опитваме да придадем благоприличен вид на тази история — Фелисити погледна Гидиън право в очите. — Мисля, че Хариет е била отвлечена от някои прекалено загрижени членове на Дружеството за вкаменелости и древни изкопаеми.
— Мили боже! — измърмори Гидиън. В съзнанието му веднага изникнаха боготворящите погледи, които бе забелязал, че Епългейт хвърля към Хариет. Колко ли още са членовете на Дружеството, които са попаднали в плен на чара й, чудеше се той. — Какво ви кара да мислите, че тази банда е духнала заедно с нея?
Фелисити го гледаше напрегнато.
— Днес следобед Хариет отиде на сбирка на Дружеството. Преди малко получихме бележка от нея, в която ни съобщава, че няколко приятели ще я заведат при някакъв господин, който колекционира вкаменели зъби, но имам основания да смятам, че това не е истина.
Гидиън не обърна внимание на Ефи, която мърмореше нещо в смисъл, че не могат да са съвсем сигурни за събитията. Той съсредоточи вниманието си върху думите на Фелисити.
— Какво ви кара да предположите, че Хариет не е отишла някъде, за да разглежда вкаменели зъби, госпожице Поумрой?
— Поразпитах младия лакей, който ни донесе бележката. Той каза, че Хариет, лейди Иънгстрийт, лорд Фрай и лорд Епългейт са се качили задно в пътната карета на лейди Иънгстрийт, а не в градската й карета. Освен това, когато го поразпитах още малко, научих, че на каретата били натоварени няколко пътни чанти.
Ръката на Гидиън неволно се сви в юмрук. Той с усилие на волята успя да отпусне пръстите си един по един.
— Разбирам. И какво ви кара да предположите, че става въпрос за Гретна Грийн?
Фелисити стисна прелестните си устни в сериозно изражение.
— Двете с леля Ефи идваме направо от дома на лейди Иънгстрийт. Разпитахме иконома и няколко от прислужниците. Кочияшът явно е доверил на една от камериерките, малко преди да потеглят, че е получил инструкции да се отправи на север.
Ефи въздъхна.
— Фактът, че лорд Епългейт напоследък доста често мърмореше за спасяване на племенницата ми от брак с вас, сър, ни кара да подозираме, че може да е решил да поеме нещата в свои ръце. Лейди Иънгстрийт и лорд Фрай очевидно са му помогнали в това.
Гидиън чувстваше как в стомаха му всичко се превръща в лед.
— Не знаех, че Епългейт се тревожи за спасяването на годеницата ми.
— Е, едва ли би споменал идеята си във ваше присъствие, милорд — съвсем практично отбеляза Фелисити. — Но истината е, че е говорил достатъчно много за спасяване на Хариет, за да плъзнат слухове на тази тема.
— Разбирам — слухове, които не са достигнали до ушите му, осъзна Гидиън. Той погледна Ефи. — Интересно, защо сте решили да дойдете направо при мен, госпожо Ашкомб? Мога ли да заключа от постъпката ви, че предпочитате племенницата ми да се омъжи за мен, а не за Епългейт?
— Не е точно така — откровено призна Ефи. — Но е прекалено късно, за да променим нещата. Само откачената идея за бягство и брак с Епългейт ще е достатъчна, за да плъзнат още по-скандални слухове от тези, с които ни се налагаше да се справяме досега.
— Значи аз съм по-малкото зло — отбеляза Гидиън.
— Точно така, сър.
— Колко приятно е да знаеш, че предложението ти за брак се оценява по подобни критерии!
Ефи леко присви очи.
— Положението е далеч по-лошо, отколкото си го представяте, Сейнт Джъстин. Възможно е до града да са достигнали слухове за онази нощ, която вие и Хариет прекарахте в ужасната пещера. Снощи, на соарето в Рексхъм, ми се стори, че чух нещо като намек за това. Освен всички досегашни клюки, хората скоро може да започнат да се чудят дали Хариет наистина е била компрометирана от вас. Репутацията й не би издържала след тази история с отвличането.
— Нещата щяха да са далеч по-различни, ако Хариет действително се омъжи за Епългейт — съвсем прагматично обясни Фелисити.
— А, да. Наистина — пръстите на Гидиън стиснаха силно някаква малка фигурка на птичка, която се намираше на бюрото му.
— Само че — продължи Фелисити, — знаем, че дори и да стигнат до Гретна Грийн, Хариет няма да се омъжи за Епългейт.
Гидиън прокара палеца си по крилото на птицата.
— Така ли мислите?
— Тя смята, че е обвързана с вас, милорд. Хариет никога не би нарушила подобно обвързване. Когато се върнат от там и Хариет не е омъжена за Епългейт, историята ще се разказва из целия град. А и така си имаме достатъчно проблеми с предположенията относно бъдещия ви брак със сестра ми.
Ефи простена.
— Всички ще кажат, че горкичката Хариет се е опитала да се спаси от лапите на Звяра от Блекторн Хол, като избяга към Гретна Грийн, но когато са стигнали там, Епългейт е променил решението си. Милото ми момиче ще бъде двукратно съсипано.
Гидиън се изправи на крака и дръпна връвта на звънеца, за да повика иконома си.
