Красавицата и звярът

— Много се радвам да го чуя.

Той я грабна и я вдигна във въздуха, сякаш бе лека като перце. Гидиън я караше да се чувства като нежна принцеса от приказките, помисли си Хариет.

Той я постави в средата на леглото си и легна до нея.

— Може би ще ми покажеш кои точно са онези части от анатомията ми, които ти се струват равностойни или по-внушителни от старите кокали, които събираш, мадам.

Хариет се засмя, легнала в сянката на огромното му тяло.

— Значи можеш да почнеш от пръстите на краката ми и да изброяваш наред.

— С удоволствие.

Тя нежно го побутна и Гидиън послушно се търкулна по гръб. После Хариет коленичи до него и започна да изучава огромните му стъпала със сериозно изражение.

— Трябва да призная, че рядко съм се натъквала на вкаменелости с подобни размери.

— Поласкан съм — Гидиън наблюдаваше лицето й, озарено от сиянието на огъня.

— Освен това човек рядко има щастието да попадне на пищял с такава големина — Хариет плъзна бавно пръста си нагоре по вътрешната страна на крака му. — Наистина впечатляващо.

— Значи мога да си отдъхна, че поне в това отношение печеля по точки пред онези стари кости.

— Определено печелиш — увери го тя. Пръстите й продължиха нагоре през коляното му и по вътрешността на бедрото му. — И никога не съм виждала подобна бедрена кост, освен когато имах възможността да изучавам скелета на един слон.

Дъхът на Гидиън почти спря, когато дланта й продължи още по-нагоре, разтваряйки черния му копринен халат, за да разкрие бедрата му.

— Радвам се, че ме оценяваш толкова високо.

— Наистина е така, милорд — тя наведе глава и го дари с една мъничка, влажна целувка върху горната част на крака му. Твърдите, къдрави косъмчета погъделичкаха носа й. Мъжкият аромат на тялото му я накара да осъзнае собствената си нарастваща възбуда. Тя докосна твърдия му пенис. — А сега стигаме до една много интересна находка.

— Само не ми казвай, че си намирала вкаменели образци точно на тази анатомична част! — каза Гидиън.

Не — призна Хариет. — Но това нещо е също толкова твърдо, колкото всичко, което съм намирала в камъка.

— Охо — Гидиън си пое дълбоко дъх, докато тя внимателно го галеше.

Хариет видя как мускулите на бедрата и гърдите му все повече се стягат от възбуда. Да гали тялото му беше като да гали стомана. Силата, скрита в него, направо я хипнотизираше.

— Ако някога бях открила нещо подобно — промълви Хариет, докато правеше кръгчета около него с върховете на пръстите си, — със сигурност щях веднага да напиша дописка за него до Докладите.

Смехът на Гидиън беше по-скоро вопъл от неутолено желание.

— Не мисля, че ще издържа на тази лекция. Елате насам, мадам. Смятам да заровя известна част от анатомията си на топличко във вас, преди да се е превърнала в истинска вкаменелост заради така нежеланото отлагане.

Хариет се усмихна, когато той я хвана и я издърпа върху тялото си. Изведнъж се озова седнала върху него. Усещаше силните му бедра между своите и това и се стори много възбуждащо. Чувстваше под себе си как мъжествеността му пулсира. Това я накара да осъзнае с огромно удоволствие своята женска сила.

Наведе се напред, като избута настрани халата му, за да разпери пръсти върху широките му гърди. След това наклони глава и прокара езика си по плоските му зърна.

— Мм, хубаво е — Гидиън си пое дъх и отново дълбоко издиша. — Толкова е хубаво!

Той постави ръце върху коленете й и бавно прокара дланите си нагоре по вътрешната страна на бедрата й. Откри онази мека част, която търсеше, и разпали в нея огън. После бавно плъзна пръста си в нея, за да провери дали е готова.

— Гидиън! — Хариет наклони глава назад и изви цялото си тяло като дъга в отговор на нежното посегателство.

— Постави ме в себе си — прошепна той с дрезгаво ръмжене. — Хвани ме в ръцете си и ме насочи навътре.

Тя протегна треперещите си пръсти надолу и намери, каквото търсеше. После се повдигна на колене и бавно се спусна обратно. Той навлизаше в нея бавно, като я остави тя да определя темпото.

Хариет чувстваше как той все повече я изпълва и разпъва. Усещането беше неописуемо вълнуващо. Винаги беше така. Тя не бързаше, искаше да се наслади на всеки сантиметър от него.

И тогава Гидиън бе изцяло в нея и двамата бяха свързани така, както само мъж и жена могат да бъдат. Хариет за пореден път се остави да бъде завладяна от неизразимата наслада да бъде в силните прегръдки на Гидиън.

Дълго, дълго време тя не се сети нито за Брайс Морлънд, нито за ужасните неща, които бе причинил на Гидиън. Когато се събуди след известно време и си спомни грозната история, Хариет видя, че Гидиън дълбоко спи до нея.

Искаше да го събуди, за да му напомни отново да не предизвиква умишлено Брайс, но Гидиън спеше толкова спокойно, че Хариет реши да почака до сутринта.

Но когато на сутринта тя се събуди. Гидиън го нямаше.

15.

Тържището Татърсолз беше вече пълно с народ, когато Гидиън влезе в двора. Това място по принцип винаги бе оживено, особено в пазарни дни като този, когато имаше големи разпродажби. Тъй като тук се организираха търгове на най-расовите коне в Лондон, мястото привличаше господата от града, както витрините с бонбони привличат малки деца. Наддаванията достигаха внушителни суми и в тях се включваха както тези, които можеха да си го позволят, така и онези, за които разкошните коне едва ли бяха по джоба.

Част от двора бе покрит с покрив, поддържан от колонада в класически стил. Гидиън подпря рамо на една от огромните колони и с безразличие изгледа как изведоха един ловен кон. Но той не беше дошъл, за да купува ловни коне.

След това бяха изложени чифт дорести коне за карета. По цвят си подхождаха идеално, но Гидиън забеляза, че и двата нямат особено добре развит гръден кош. Външният вид нямаше никакво значение за един кон за карета. Най-важното нещо беше издръжливостта и мощта на дробовете. Освен това днес не беше дошъл на пазара и за коне за карета.

Гидиън бързо изгуби интерес към дорестите коне и започна да оглежда тълпата. Беше почти сигурен, че ще открие жертвата си тук. Някои дискретни проучвания снощи в клуба му бяха разкрили, че Брайс ще е на тържището тази сутрин.

Миг по късно Гидиън го откри сред множеството. Морлънд стоеше на другия край на колонадата и разговаряше с някакъв пълничък мъж с палто, което му стоеше доста зле.

В този момент излезе един коняр със следващото предложение за покупка, една прелестна арабска кобилка, сива и петниста. Гидиън се поколеба за момент, тъй като в съзнанието му внезапно бе изникнал образът на Хариет, възседнала красивото животно.

Той спря и огледа кобилата по-внимателно. Изглеждаше загладена, но с яка мускулатура, която обещаваше сила и издръжливост. Малките й уши се движеха с особена чувствителност, винаги нащрек. Интелигентните очи бяха разположени доста настрани на изящно изваяната й глава. Хариет щеше да оцени интелигентността на един кон.

Гидиън оглеждаше изящните крака на животното, когато до ухото му прозвуча гласът на Морлънд.

— Не е в твой стил, а, Сейнт Джъстин? Повече ще ти подхожда някой от онези огромни, тромави зверове, които явно предпочиташ. Трябва ти нещо, дето да не се размаже под тежестта ти, като го възседнеш.

Гидиън не го погледна. Вниманието му бе изцяло съсредоточено върху кобилата.