телефонът иззвъня.
Когато чаят стана, тя го занесе на кухненската маса и седна. Все още седеше там, загледана през прозореца, когато видя колата на Ели да навлиза в мястото до купето.
Телефонът лесно можеше да се пренебрегне, но нямаше смисъл да не обръща внимание на чукането по входната врата. Джулиана знаеше, че няма начин да се престори, че не е вътре.
— Ето те — каза Ели, когато Джулиана отвори вратата. — Отбих се в „Каризма“, но хората ти казаха, че не си се връщала, и след като не се обади по телефона, реших да се отбия по пътя обратно към „Флейм Вали“. Какво има?
— Няма нищо. Защо питаш?
— Не на мене тия. Никога не си се прибирала по средата на деня.
Ели мина покрай нея и влезе направо в кухнята.
— И сама пиеш чай. Какво става тук?
— Ели, моля ти се. Просто съм изморена. Не се чувствам в настроение да бъда с хора.
Ели се загледа в нея.
— Нещо май не е наред? Не се опитвай да лъжеш, Джулиана. Познаваме се от толкова отдавна.
— Имах труден ден.
Джулиана седна на масата и си взе чашата с чая.
— Също и аз. Това е и една причините, поради които исках да разговарям с теб днес. Много се тревожа за Дейвид и за това какво ще се случи, ако Травис не успее да сключи сделка с Бикърстаф.
Джулиана кимна, без да проявява много интерес.
— Знам, че се тревожиш.
— Но — Ели продължи тихо, докато сядаше срещу братовчедка си, — в момента се тревожа много повече за теб. Това не си ти, Джулиана.
— Как познаваш? Току-що мина през вратата.
— Познавам. Обикновено си ослепителна като неонова реклама. А сега изглеждаш сякаш някои току-що ти е дръпнал щепсела.
Въпреки мрачното си настроение, Джулиана успя леко да се усмихне.
— Не е зле, Ели. Сполучлива аналогия.
— Заради Травис е, нали? Кажи ми.
— Няма много за казване. Просто се чудя дали не греша. Това е всичко.
Веждите на Ели се вдигнаха.
— Не мога да повярвам. След като всичко, което ти изприказвах, не можа да те разубеди, след като не се вслуша в лекциите на родителите си и на баща ми, сега изведнъж се чудиш дали не си сбъркала? Това е шок. Добре, дай да видим. Какво стана днес?
— Попитах Травис как би се почувствал, ако забременея. Той побесня.
— Бременна ли си? — рязко попита Ели.
— Бременна? Не. Беше хипотетичен въпрос. Исках ловко да въведа темата за бебета.
— Мъжете нищо не разбират от хипотетични въпроси — отбеляза Ели с неочаквано проникновение. — Също и от тънкости. Вероятно си нанесла на човека най-големия удар в живота му. Не разбираш ли, сега не мисли за нищо друго, освен как да спаси „Флейм Вали“, а ти така го стряскаш.
— Той не се успокои, когато му обясних, че просто исках да обсъдим възможността да имаме деца. — Джулиана срещна погледа на братовчедка си. — Не мисля, че иска деца. Изглежда, че иска да се застрахова.
— Какво искаш да кажеш?
— Останах с впечатлението, че част от него не е убедена, че бракът ни ще бъде сполучлив. Мисля, че дълбоко вътрешно не иска да има потърпевши, ако нещата се провалят. Вероятно, защото като дете той самият е бил потърпевш.
— Май започвам да разбирам проблема. Но честно казано, учудвам се, че толкова си посърнала. Обикновено се нахвърляш на предизвикателството като риба на стръв. Винаги съм завиждала на самоувереността ти. Нищо не може да я разклати, нито дори когато от време на време губиш. Просто се реорганизирай и атакувай. Винаги си толкова силна, Джулиана. Всички в семейството го твърдят, знаеш го. Всички те смятаме за силния човек.
— Сега не се чувствам силна. Ако искаш да знаеш истината, чувствам се изплашена. Бях толкова сигурна в него, Ели. Толкова сигурна, че той е човекът за мен. Установих го в деня, в който премина през вратата на „Каризма“. Само дето не му се нахвърлих още тогава и не му казах, че ще се ожени за мен. Знаех, че съм го чакала цял живот. Едва изтърпях до нощта, когато той… ние… нощта, когато си легнахме заедно за първи път.
Ели огледа масата за миг.
— Беше сигурна в него дори и след като той и аз изиграхме онази сцена на терасата във „Флейм Вали“, нали така? Страшно му се беше ядосала, но продължаваше да си сигурна, че е точно човекът за теб.
Джулиана кимна.
— Вярно е. Много му се ядосах онази вечер. Бях гневна, че ме излъга за предишните му отношения със семейството и още повече се разстроих, като разбрах, че някога е искал да се ожени за теб. Искам да кажа, очевидно е, че ти и той никак не си подхождате.
— Очевидно.
— Но си мисля, че всеки има право на една или две грешки. Е, и аз самата съм правила някоя и друга дребна грешка.
— Проявяваш голямо разбиране.
— Той скоро разбра, че греши — Джулиана продължи. — Не се ли завъртя на сто и осемдесет градуса и не се ли съгласи да спаси курорта, не ми ли направи предложение?
— Вярно е. Точно това направи.
— Но тази работа с бебетата ме потресе, Ели. Съвсем различно нещо е.
— Не всички искат да имат деца, Джулиана. Самата ти до днес не си проявявала много интерес към тях.
— Но винаги съм знаела, че когато се появи подходящият мъж, ще искам да имам. В това никога не съм се съмнявала.
— За такова решение са нужни двама.
— Знам. — Джулиана въздъхна. — Ако беше просто това, че Травис не иска да бъде баща, навярно щях да го разбера. Но има и още нещо. Каза, че не иска да види наранени деца от развод. Сякаш човек като се жени, се подготвя за най-лошото.
Ели се облегна назад, мръщейки се.
— Докато ти с безграничната си сигурност и ентусиазъм си готова да дадеш всичко от себе си за брака.
Джулиана вдигна поглед, чувстваше се слаба и много уязвима.
— Точно така. Ели, не мога да се омъжа за човек, който не се чувства ангажиран като мен да направи брака ни сполучлив. Няма да се омъжа за човек, който чувства, че трябва да се застрахова, в случай че бракът не потръгне.
— Вразуми се. Какво очакваш от Травис? Той е бизнесмен. И от самото начало ти казах, че в него има някаква студенина. Той не е емоционално създание като теб. Ако питаш мен, напълно в характера на Травис е да се застрахова. Бъди благодарна, че е достатъчно честен да не иска да те зареже с бебе, така да се каже.
Студен? Травис? Никога. Но е вярно, че е бизнесмен и може да бъде невероятно упорит. Джулиана си спомни колко непреклонен ставаше, когато повдигнеше въпроса за чайните. Може би на брака гледаше по начин, по който гледа на потенциална инвестиция в бизнеса.
От самата мисъл й се повдигна.
— Джулиана? Искаш ли още чай? — Ели бързо се изправи. Ще ти направя.
По всяко друго време Джулиана би се разсмяла при самата мисъл Ели да й отнеме ролята и да стане тази, която успокоява, която дава кураж. Но когато Ели постави чашата с пресен чай пред нея, тя можа да изпита само съвсем слаба благодарност.
