— Да — промълви той тихо. — Понякога се смесват.
Джулиана изчака още два дни, преди да повдигне въпрос, който още не беше обсъждан и който се надяваше, че Травис ще повдигне пръв. До този момент не го беше сторил и, както обикновено, тя беше твърде нетърпелива да чака нещата да се случат в удобното за тях време.
Реши да го направи съвсем небрежно. Ловко тя успя да го придума да се откъсне от бюрото и да се разходят по брега. Бавно подходи към въпроса.
— Нали нямаш нищо против да живеем в моя апартамент, докато решим къде да живеем постоянно? — попита тя.
— Апартаментът ти е хубав.
Ръката на Травис се стегна около нейната, крачеше бос до нея по влажния, спечен пясък до ръба на водата. Ако питаш мен, можем да живеем там постоянно.
— Не е ли малък?
— Предостатъчно място за двама. — Звучеше несигурен. — Едва съм се нанесъл и, както изглежда, нещата вървят прекрасно.
Дотук всичко беше вярно. За Джулиана все още беше новост да отвори гардероба и да открие цяла редица мъжки бели ризи с консервативна кройка, окачени вътре, но започваше да свиква. Оплака се, че Травис използва всичката гореща вода за сутрешните си душове, но той реши въпроса, като я накара да споделя душа с него. До този момент проблемите, свързани със съжителството, са предизвиквали само съвсем незначителни конфликти.
Очевидно размерът на апартамента нямаше да открие възможност да обсъдят въпроса, който изцяло владееше мисълта й днес. Трябваше да потърси друг подход. Хитро, каза си тя. Трябва да стане с хитрост.
— Всичко е готово за годежа — съобщи тя. — Седем часа в петък вечер. Почти всички поканени ще дойдат. Дори родителите ми идват от Сан Франциско. Много пъти разговарях с шефа на „Трежър Хаус“, храната ще бъде фантастична.
— Добре.
Неутралният тон на гласа му я смути. Напоследък на Джулиана й се струваше, че все по-често и по- често чува този тон. Потърси начин незабелязано да премине от разговора за плановете за годежа към по- важния въпрос, но се отказа. С хитростта дотук. Не можеше повече да чака да повдигне един все още необсъждан въпрос. Трябва да улови бика за рогата.
— Ами — смело се обади Джулиана — какво ще кажеш, ако ти кажа, че съм бременна?
Не й трябваше много време, за да усети, че е сбъркала.
Травис рязко се спря и се завъртя, така че да застане срещу нея със сурово, ядосано изражение.
— Ти си какво?
На Джулиана й мина мисълта, че очевидно е шокирала клетия човек.
— Просто се чудех как ли ще се почувстваш, ако се окаже, че аз…
— Не си бременна — отряза я той бързо. — Не може да си бременна. Вземахме предпазни мерки. Нямаше никакви злополуки.
— Знам, но…
— Да не би да искаш да ми кажеш, че си бременна? — попита той през зъби.
— Не, не, всичко е окей, Травис. Прав си. Не съм бременна. Беше просто хипотетичен въпрос.
— Хипотетичен въпрос? Да не си превъртяла? Така не се подхвърлят хипотетични въпроси. Какво те е прихванало?
— Добре де, не се изразих правилно.
— Не.
Той стоеше и я гледаше с изражение, което я развълнува така, както нищо не я е вълнувало от момента, в който го видя да разговаря с братовчедка й Ели онази нощ на терасата. Джулиана бързо се съвзе.
— Съжалявам, Травис — каза тя тихо. — Не исках да те тревожа. Просто си помислих, че е време да поговорим за деца. Това е нещо, което все още не сме дискутирали.
Безизразните му очи огледаха лицето й и след това се преместиха над лявото й рамо към хоризонта над океана.
— Не, не сме говорили за деца, така е. Впечатлението ми е, че не ти се иска особено много да имаш деца. Откакто те познавам, изглеждаш изцяло погълната от плановете си за „Каризма“. Не си споменавала нищо, че искаш да имаш бебета.
— Не съм мислила много за бебета, преди да те срещна — призна си тя и за първи път установи истинността на твърдението. — Никога не е имало време или мъж, който да ме накара да се замисля за деца. Но сега с теб и след като се женим, а и никой от нас не е точно млад, ами добре…
Изречението се провлече.
— И реши, че искаш деца.
Травис уморено затвори очи, след това пак ги отвори. Кристалният му поглед беше по-непроницаем от всякога.
Джулиана си пое дълбоко въздух.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че не искаш?
Той започна да масажира тила си.
— Това е невероятно време за повдигане на този въпрос.
— Кога е по-добре? — Тя тревожно го изгледа. — Ако не искаш деца, трябва да ми го кажеш сега, Травис.
— Децата усложняват нещата.
— Животът е сложен бизнес. От какви усложнения се опасяваш?
— По дяволите, Джулиана, знаеш какви са усложненията. Не ставай наивна. Ако нещата не потръгнат между нас, нали не искаме да нараним, когото и да било другиго?
Тя шумно преглътна.
— Да не би вече да мислиш за развод?
— Разбира се, че не. Но днес хората са реалисти. Половината от всички бракове се провалят и вероятно още много биха се провалили, ако малко им помогнат.
— Е, и за какво намекваш? Че хората престават да раждат деца? — отсече тя.
— Намеквам, че те много мислят, преди да пристъпят към нещо толкова необратимо като решението да имат дете — измърмори той и продължи да крачи напред.
Тя избърза, за да го настигне.
— Съгласна съм с теб, Травис. Бебетата трябва да се планират и да са желани. Спор няма. Но ако двама души са сигурни в ангажимента си един към друг и ако и двамата искат деца, те не бива да се страхуват да ги родят.
— Сега ли трябва да го обсъждаме, Джулиана?
Дланите й бяха влажни, смътно си даде сметка тя. Обзе я неприятно чувство. За първи път, откакто срещна Травис, се усъмни в собствената си преценка. В края на краищата, да не би да е избрала неподходящ мъж?
— Не — каза тя. — Няма нужда да го обсъждаме сега.
— Добре. — Той погледна часовника си. — Време е да се връщам в офиса. Бикърстаф все още не се е обадил, а има още един, двама, на които искам да се обадя този следобед.
— Разбира се. Разбирам. По-добре и аз да се връщам в „Каризма“. Днес има много работа. Искам да поговоря с персонала си да направим опит да опечем по-тъмно някои от новите кафета, които купих.
Опита се широко и лъчезарно да се усмихне и реши, че се получи.
Травис й хвърли кратък кос поглед, кимна, обърна се и тръгна нагоре по брега към мястото, където Джулиана беше паркирала колата си. По пътя обратно към града не си казаха почти нищо.
Джулиана остави Травис в офиса му и бавно потегли към дома си. Ще се опита да поговори за намерението си да опекат в по-тъмен цвят новото кафе някой друг път.
Паркира червеното купе пред къщата си и влезе вътре. Първото нещо, което направи, беше да сложи чайник с вода на печката. Второто, което направи, беше да не се обади, когато две минути по-късно
