Миг по-късно вратата на спалнята се тръшна.
Чудесен пример за върховен гняв, реши Травис и неохотно отново се зае с работата. Искаше му се да си беше взел още няколко хапки сладолед, преди Джулиана да избухне. Дори не беше посегнал към банана. На устата му бавно се оформи усмивка. Джулиана е от жените, които ще поддържат мъжа млад или ще го унищожат. Така или иначе, никога няма да му е скучно.
Джулиана се появи един час по-късно. Травис присви очи, когато бавно започна да осъзнава присъствието й зад себе си. Завъртя глава и я видя, застанала, страховито безгрижна, на кухненската врата. Беше облякла това, което той мълчаливо оцени като най-секси нощницата й, черна, прозрачна с малки дантелени цветчета, стратегически разположени по съответните части на анатомията й. Буйната й червена коса се беше разпиляла по раменете. Беше боса и очите й блестяха.
— Реших да ти простя — каза тя с дрезгав глас.
Травис усети как желанието стегна вътрешностите му.
— Изглежда, това е щастливият ми ден.
— Не трябваше да се опитвам да обсъждам идеята за чайна с теб тази вечер. Твърде много си затънал във „Флейм Вали“ точно сега, за да се товариш с други бизнес планове.
Травис намери момента за неподходящ да й казва точно сега, че мнението му за чайните едва ли ще се промени, независимо от заетостта му.
— Сигурна ли си, че няма да се опиташ да използваш секса, за да ми обясниш колко блестящ е планът ти?
Тя лъчезарно и чистосърдечно се усмихна.
— Никога не бих постъпила така низко.
— Много лошо. Винаги съм се чудил как ли бих се чувствал, ако стана жертва на подобна постъпка.
Джулиана подканващо протегна ръка към него.
— Винаги можем да си го представим.
— Да. Бихме могли. Много добре ни се отдава заедно да си фантазираме.
Травис се изправи на крака и тръгна към нея. Фантастична е, помисли си той. Никога по-рано не е срещал нещо като нея и дълбоко вътрешно знаеше, че няма да срещне. Не трябва да я губи. Ще се вкопчи в тази илюзия с цялата си сила.
— Травис?
Гледаше го сластно, но в погледа й се появи лека тревога, когато се загледа в него.
— Нещо не е наред?
— Не — промълви той и се спря точно пред нея. — Всичко е наред.
Но нещо не беше наред и той го знаеше. Всеки изминал ден без отговор от Бикърстаф или някоя от връзките му означаваше загуба на още частица от малката надежда, която хранеше, че ще спаси курорта. Но тази вечер не можеше да мисли за това, реши Травис, не след като Джулиана беше застанала там и го канеше да се любят.
Той я целуна, малко я стресна с внезапната си нетърпеливост. За частица от секундата тя се поколеба, след това реагира, както винаги, с всичко, което се съдържаше в нея. Нищо не можеше да се сравни с чувството, че си желан от тази жена, помисли си Травис с растяща страст.
— Имаш ли чувството, че вече променяш мнението си за чайните? — закачливо прошепна Джулиана във врата му.
— Не, но определено се чувствам щастлив.
Беше напрегнат и натежал от страст. Започна да хапе ухото й.
— Това ли е начинът, по който ще ми прощаваш, всеки път, когато се скараме?
— Вероятно. Не съм от хората, които хранят злоба.
Тя бавно започна да разкопчава ризата му, докато тя увисна разтворена и разкри гърдите му. След това прокара пръсти по къдравите косми. Погледът й се размекна като на жена, изпитваща сладка нужда, докато с нокти леко обикаляше плоските му зърна.
— Не — призна той тихо, — няма да храниш злоба, нали така? Не си такава. Ще покрещиш по мен известно време, ще тръшнеш няколко врати и след това ще облечеш секси нощница и ще дойдеш да ме съблазниш. Нямам избор.
— Пластелин в ръцете ми — съгласи се тя, притискайки гърди в него. — Дразни ли те тази мисъл?
Тя свали ципа на панталоните му и разкопча колана.
— Ще рискувам.
Ръцете му се плъзнаха надолу по мекия й заоблен корем. Напипа малкото дантелено цвете, което едва прикриваше триъгълника от червени къдрици на върха, в който се събираха бедрата й. Дланта му се затвори над цветето и божествено сладострастно чувство се разля в него, когато Джулиана простена и се стопи в прегръдката му.
Той я гали през фината материя на нощницата, докато тя ставаше все по-гореща и влажна. Пръстите й се плъзнаха в панталоните му и той изпъшка, когато тя го докосна. След като не издържаше повече на това мъчение, той вдигна Джулиана, отнесе я в спалнята и я постави на леглото.
Миг по-късно, захвърлил дрехите си на купчина на пода, Травис се промъкна в леглото, сграбчи Джулиана в прегръдките си и се търкулна по гръб. Тя го възседна и дълбоко го пое в топлината си. Краката й страстно се притискаха в хълбоците му.
Травис се изправи, за да хване гърдите й и започна да гали зърната, докато те се превърнаха в стегнати, чувствени пъпки. Когато докосна деликатните връхчета с длани, Джулиана се задъха и се опъна. Травис усети как тя се стяга около него и той едва успяваше да задържи остатъка от самоконтрола си.
Джулиана започна да диша по-бързо и отметна глава назад. Косата й като коприна се разпиля около раменете. Травис изчака още малко, пряко сили, след това се раздвижи и обърна Джулиана по гръб. Когато тя се пресегна към него, той я притегли отново още по-близо до себе си, проникна дълбоко в топлината й и се отдаде на върховната забрава.
Много по-късно Травис усети Джулиана да се раздвижва в сенките зад него.
— Буден ли си? — попита тя тихо.
— Аха.
Не можа да заспи, мислеше си дали сутринта да не позвъни още веднъж в офиса на Бикърстаф. Но не бива да изглежда твърде нетърпелив, каза си той. Бикърстаф може да стане предпазлив.
— Не трябваше да излизам от кожата си тази вечер само защото не си съгласен с мен за чайната. Въпросът е, че „Каризма“ винаги е било моя грижа. Винаги съм вземала решенията, всички решения за бъдещето.
— Знам.
Той прокара ръка по заобления й хълбок.
— Представям си го, като да си отгледал дете съвсем сам и след това да се ожениш и да оставиш някой друг да решава бъдещето на детето.
Травис не каза нищо. Обикновено избягваше всякакви теми, които и най-малко имат нещо общо с деца. Някой от близките дни ще му се наложи да се заеме с този въпрос, каза си той. Но смяташе да го отлага, колкото се може повече.
— Травис?
— Да?
— Знам, че си добронамерен и сигурно си мислиш, че знаеш, кое е най-доброто за „Каризма“, но…
— Но ти не искаш да ти казвам кое е най-доброто за „Каризма“, когато това влиза в конфликт с теб, така ли?
— Така е.
— Не го вземай лично, Джулиана. Не позволявай на емоциите да влияят на решенията ти. „Каризма“ е бизнес. Нека си остане бизнес.
— Но нали понякога двете се смесват?
Травис се замисли за сегашното си положение. Мъст, бизнес и желание бяха необратимо преплетени във възел, който той не беше сигурен дали ще може да развърже.
