живот. Той винаги е бил изоставеният. Никога не е бил избраникът, когато е трябвало да се прави избор — никога не е бил истински член на семейство. Но хората с готовност са го използвали, когато това е отговаряло на целите им.
Вратата на банята се отвори и Травис се появи с пешкир около кръста. Той се прозя и Джулиана реши, че е страшно секси дори когато се прозява. Изглеждаше като голямо, лъскаво, диво животно, което някак е влязло в много цивилизованата й спалня в бяло върху бяло.
Травис забеляза, че тя го гледа. Очите му заблестяха.
— Все още ли мислиш, че съм твърде нисък?
— Има компенсации — обяви Джулиана благородно. — Днес се обадих на Мелвин.
— Човекът, който ти доставя кафето?
— Точно така. Попитах го дали може да снабдява заведението и с чай. Каза, че може.
— Аха.
Травис не изглеждаше много заинтересован от разговора. Разтърка тила си и се запъти към леглото. Джулиана въодушевено продължи.
— Смятам сериозно да се захвана с чая. Травис, не си ли забелязал, че безброй кафенета се отварят по крайбрежието чак до щата Вашингтон, но никакви чайни?
— За това си има добра причина — обясни Травис и хвърли пешкира на стол. — Парите са в кафето, не в чая. Никой не пие чай.
— Не е вярно. Много хора пият чай.
Джулиана веднага беше отвлечена от гледката на голото тяло на Травис.
— Обзалагам се, че има хиляди хора като мен.
— Домашни пиячи на чай? Съмнявам се.
Той издърпа назад завивките и се вмъкна в леглото до нея.
— Не сме домашни пиячи на чай, просто не пием много чай на публични места, защото в ресторантите обикновено не го приготвят, както трябва. Някакви жалки торбички, натопени в хладка вода едва ли могат да съблазнят любителя на чай. Повечето хора, които пият чай, предпочитат в заведение да пият кафе, вместо да си дават парите за лош чай.
— Какво искаш да кажеш?
Травис изправи възглавниците и се облегна на тях. Посегна към купчината документи, които беше оставил на нощното шкафче.
— Искам да кажа, че ако любителите на чай знаеха, че могат на някъде да получат добре приготвен чай, ще отидат там и ще си поръчат. Тонове. Ще купуват големи количества, за да ги отнесат по домовете си. Ще опитват различни чайове от целия свят и ще им се наслаждават така, както любителите на кафе се наслаждават на кафето.
Травис прегледа цифрите пред него и силно се намръщи.
— Искаш да предложиш и чай в „Каризма“? Никакъв проблем. Направи го.
— Травис, не разбираш. Не искам просто да започна да предлагам и чай. Искам чайни. От много месеци го мисля. Реших да отворя заведение, посветено изцяло на чая. Първото във веригата.
— Не, няма.
Травис дори не си даде труд да вдигне поглед от документите.
— Хайде, Травис, сериозна съм. Чайните ще бъдат първите тук.
— И последните, защото тук всички пият кафе. Ще загубиш парите си, а точно сега, Джулиана, не можеш да си позволиш да загубиш и един цент. Вярвай ми, в състояние съм да го знам.
— Ще се насочим към изисканата публика по начина, по който го правим в „Каризма“. Ще направим пиенето на чай модно. Ще сервираме силни чайове на бизнесмените и клиентите и ще предложим опаковки на цяла гама чайове с наш собствен етикет.
Травис изсумтя и накрая вдигна поглед, тъй като въодушевлението и решимостта в гласа й най-после дадоха резултат. Загледа се в нейното нощно шкафче.
— Пак ли четеш тази книга?
Джулиана невинно го погледна.
— Коя книга?
— Книгата за бостънската наследница на чай, чиято предшественичка била гадателка. Листа от това или онова от Линда еди-коя си. Виждал съм я на нощното ти шкафче и друг път.
— „Листа на Късмета“ от Линда Барлоу — автоматично го поправи Джулиана. — Чудесна книга, какви ли не идеи са ми хрумнали благодарение на нея, Травис.
— Измамни илюзии за величие. Късметът ти не е в чая, Джулиана. Търси си късмета в кафето и с „Каризма“ си в идеална позиция да се възползваш от него. Като твой консултант и партньор няма да ти позволя да си пилееш парите и енергията в преследване на нереалистични цели.
— Много съм мислила по този въпрос — настоя Джулиана. Прекъсна, когато Травис започна отново да разтрива врата си отзад. — Какво има?
— Нищо. Малко съм скован и ме боли, дето съм стоял наведен цял ден над декларациите за подоходния данък на Къркуд за четири години.
Травис промени малко позата си на възглавниците.
Джулиана отхвърли завивките.
— Легни по корем, ще масажирам гърба ти.
Той се поколеба, след това сви рамене.
— Съгласен.
Травис се обърна по корем и тежко въздъхна, когато Джулиана го възседна през ханша. Дългата й френска нощница от ефирна материя се развя около стройните му бедра.
Мускулите на гърба му са гладки, силни и добре очертани, помисли си тя, докато се навеждаше напред, за да започне да обработва раменете му. Много секси, много мъжествен. Усещаше грубата окосменост на краката му отвътре по меките си бедра. Размърда се, за да заеме по-удобна позиция.
— Какво е това гърчене — гласът на Травис прозвуча глухо във възглавницата.
— Съжалявам.
Джулиана се зае с масажа, освобождавайки напрежението от раменете и врата на Травис с гладки, дълбоки движения.
— Господи, приятно е. Ако ми беше казала, че можеш така да масажираш, вероятно щях да ти предложа да се омъжиш за мен още първия път, когато те срещнах.
— Исках да оцениш интелекта ми, не мускулатурата ми. А сега за идеята ми за чайната. Напоследък обмислях проекта от най-различни ъгли и вече имам основен план. Когато ти остане малко време, ще ти го представя. Добре, Травис. Знам.
Травис не каза нищо. Насърчена от липсата на отговор, Джулиана продължи да говори, докато го масажираше. Постепенно стегнатите мускули под дланите й се отпуснаха. Докато галеше силния гръб на Травис, тя започна да мисли и за други неща, освен за бъдещето на чайните си. Тя все повече усещаше втвърдяването на хълбоците му под себе си и се зачуди колко ли е изморен. Може би масажът ще му подейства ободряващо, както и релаксиращо. А междувременно продължи да говори за чай.
Петнадесет минути по-късно, когато накрая тя се спря за малко в разгара на монолога си, установи, че Травис е заспал. Тя изпъшка.
Със съжаление си даде сметка, че докато усилията й очевидно са подействали напълно релаксиращо на Травис, върху нея са имали точно обратен ефект. С кисела усмивка, слезе от спящия си жребец и пропълзя в собствената част на леглото си.
— Не мисли, че толкова лесно ще можеш да се измъкнеш от плановете ми за чайна — прошепна тя, докато загасваше лампата.
Травис не отговори.
Два дни по-късно Санди надникна в офиса на Джулиана.
— Не забравяй за дегустацията на кафе по обяд — каза тя.
След това се намръщи, като видя разпръснатите измачкани хартии по пода.
— Ей, какво става тук? Да не би да си пишеш оставката или нещо такова? Ще прехвърлиш „Каризма“ на
