мен и на Мат? Знаех, че някой от тези дни ще ти просветне. Вече имаме планове за салон за сладолед отпред.
Джулиана не вдигна поглед от поредната версия на писмото, което цяла сутрин се опитваше да напише.
— Проблемът с това, че си собственик на собствения си бизнес, е, че не можеш да си подадеш оставката. Забрави за сладоледената империя. Всъщност пиша на родителите на Травис.
— Представяш се?
— Да, и ги каня на сватбата.
Санди огледа всички провалени опити.
— Какво му е толкова трудното да напишеш просто съобщение, че Травис вдига блестяща сватба с теб?
— Искам да намеря верния тон. Те не са отишли на първата му сватба и той мисли, че и на тази няма да дойдат. Разведени са и отново женени. Очевидно има натрупана много горчивина помежду им след раздялата. Не се понасят заедно на едно място, не дори на сватбата на сина си.
— Хмм. Объркано положение, искам да кажа от светска гледна точка.
Джулиана въздъхна и се облегна назад на стола. Тя потропа с върха на писалката по бюрото.
— Такова детинско поведение при възрастни. Невероятно. Отвратително.
— Но е нещо доста обичайно напоследък. Всъщност почти няма какво да се направи.
— Родителите на Травис са разведени от години и са създали второ семейство. Време им е да си спомнят за първородния си син.
Санди сви рамене.
— Навярно ще си спомнят достатъчно скоро за него, ако и когато им даде внук. Според моите наблюдения колкото повече хората остаряват, толкова повече се интересуват от потомците си.
Джулиана се загледа в нея.
— Знаеш ли, Санди, току-що направи блестящо изказване.
— Откакто си ме назначила, ти повтарям, че съм блестяща.
Санди скръсти ръце и се облегна отстрани на вратата.
— Как ще накараш родителите на Травис да дойдат на сватбата?
— Ами работя върху любезен, помирителен подход. — Джулиана махна с ръка към измачканите бележки по пода. — Нещо като каква страхотна снаха ще бъда и как искам да се запозная с родителите на съпруга си и т.н. и т.н. Но след като разговарях с теб, вероятно ще опитам различна тактика.
— Каква?
— Заплахи.
Санди вдигна вежди.
— Какви заплахи?
— Още не знам. Ще помисля. — Джулиана се изправи. — Готово ли е всичко за дегустацията?
— Да. Нали искаше днес да се сравнят индонезийското, хавайското и мексиканското кафе?
Джулиана сбърчи нос.
— Точно така.
Санди се изсмя.
— Ентусиазмът ти е поразителен. Трябва да се приготвиш и да се появиш навън след няколко минути. Серията сравнителни дегустации, които организира през последния месец, наистина помогнаха да се увеличат продажбите. Заведението вече е препълнено.
— Проблемът с дните за дегустации е, че всъщност и аз трябва да пия кафе — изохка Джулиана. — Жертвата, която правя за бизнеса си.
Телефонът иззвъня точно когато Джулиана се канеше да последва Санди навън от офиса. Тя се пресегна и сграбчи слушалката, надявайки се, че от другия край на линията е Травис.
— О, здравей, Мелвин.
— Звучиш разочарована. След всичко, което направих за теб.
Джулиана се изсмя.
— Хвана ме на път за обедната дегустация на кафе.
— Няма да те бавя. Искам само да ти кажа, че се снабдих с отлежало „Суматра“ за теб. Ще ти го доставя днес следобед.
— Чудесно. Чакат на опашка за него. Клиентите, изглежда, много си падат по думата „отлежало“.
— Мислят си за хубаво вино, предполагам — каза Мелвин разсеяно. — Макар че никакво сравнение не може да се прави между отлежало кафе и отлежало вино. В повечето случаи отлежалото кафе има блудкав вкус. Но „Суматра“ не е лошо. Хубаво, тежко зърно. Сигурно добре ще се смесва. Как вървят плановете ти за чайните?
— Все още обсъждам концепцията с партньора си.
— Което с други думи означава, че все още не си го убедила? Учудваш ме, Джулиана. Що за човек е този твой годеник? Сигурно има желязна воля, след като още не си успяла да го вкараш в пътя. Не мога да си представя някой мъж толкова дълго да ти се опъва, когато спорите.
— Ние не спорим, ние обсъждаме възможностите — отряза го Джулиана раздразнено. — Представяш ме като някаква опърничава жена, Мелвин. Като една от тези жилави, заядливи, агресивни делови жени, които винаги отблъскват мъжете.
— Ей, не ме обвинявай в неща, които не съм казал — побърза да отговори Мелвин. — Искам просто да кажа, че си много напориста жена и когато искаш нещо, обикновено го получаваш, това е всичко. Само се чудя, как този човек, за когото си сгодена, все още не е вдигнал бялото знаме и не е признал колко велика е концепцията ти за чайната, това е всичко.
— Довиждане, Мелвин — измърмори Джулиана. — Погрижи се „Суматра“ да бъде тук до три часа или ще си намеря друг доставчик.
Тя хвърли слушалката на мястото й и се втренчи в Санди.
— Нещо не е наред? — попита Санди любезно.
— Кажи ми истината. Намираш ли ме за напориста? Дори агресивна може би? От тези жени, които обикновено получават това, което искат, независимо колко злощастни мъже се изпречват на пътя им?
Санди се усмихна.
— Определено. И искам да знаеш, че страшно ти се възхищавам. Смятам те за мой наставник. Когато порасна, искам да бъда точно като теб.
Джулиана лъчезарно се усмихна.
— Добре. Радвам се, че не губя стила си. Известно време се тревожех, че от годежа мозъкът ми малко се е размекнал. Хайде, да вървим да пием кафе.
Осма глава
Травис се беше задълбочил над документите, разхвърляни по кухненската маса, когато чу вратата на фризера крадешком да се отваря и затваря.
С крайчеца на окото си той видя Джулиана да вдига капака на съда, който извади оттам. Вече от няколко минути тихо работеше на плота с гръб към него и той не можеше да види какво точно правеше. Знаеше само, че има нещо общо с банани.
— Предавам се — каза той и хвърли молива. — Какво правиш там?
— Приготвям ти нещо специално. Мисля, че е време да си дадеш почивка. Работиш, откакто свършихме вечерята.
Тя не се обърна, но беше очевидно, че е много заета. Травис шумно въздъхна.
— И аз мисля, че е време да си дам почивка.
— Днес обаждал ли се е Бикърстаф?
— Не.
— Това означава да или не?
— Означава — каза Травис, — че още мисли.
— Добре. Сигурна съм, че ще се съгласи.
