Травис поклати глава, стъписан, както обикновено, от безграничната й вяра в него. Можеше да си представи какво ще се случи, ако тази вяра бъде разклатена. Джулиана е делова жена. Тя сигурно очаква той да изпълни своя ангажимент по сделката, и ако не го изпълнеше…
— Как вървят плановете с годежа?
— Чудесно.
Джулиана отвори един бюфет и извади пакет с ядки.
— Всичко е уредено за четиринадесети в „Трежър Хаус“. Там или никъде другаде.
Травис изсумтя.
— Защо „Трежър Хаус“?
— По сантиментални причини, разбира се. Нали там ми направи предложение?
— Не точно. За разлика от другите мъже, които са ти правили предложение в ресторанта, аз проявих известна изобретателност. Заведох те долу на пристана, не помниш ли?
— Подробности, подробности. Просто си раздразнителен на тази тема, защото онази нощ падна във водата.
Тя се пресегна за буркан с шоколадов сос.
— Не паднах във водата, бутнаха ме. Какво правиш?
— Казах ти, изненада. Имай търпение. Днес говорих с Мелвин.
— Е? — Травис вътрешно се подготви за битка. Знаеше какво следва.
— Искаше да знае как вървят плановете за чайните. Казах му, че ти и аз все още обсъждаме концепцията, но че нещата бързо напредват.
— По дяволите, сигурно напредват — каза Травис тихо. — Не са помръднали и един сантиметър напред и ти го знаеш. Няма да отваряш чайна, Джулиана, и това е окончателно.
— Настроен си леко отрицателно, защото толкова много неща са ти на главата — успокои го тя. — Ще се заемем с подробностите, когато работата с курорта бъде уредена.
— Никога няма да се заемаме с подробности, защото няма подробности, с които да се заемаме. Бих бил повече от глупак, престъпно лекомислен, що се отнася до отговорностите ми, ако те оставя да продължиш с този странен план.
— Ти сам каза, че съм много добра делова жена, Травис.
— Вярно е. Много разумна и много реалистична. Предприемчива по природа. С изключение на случаите, когато емоционално се забъркаш в нещо по начина, по който се забърка, когато си дала пари на заем на Къркуд, и както сега правиш с идеята за чайна. Когато се стигне до подобни неща, ти позволяваш на чувствата и емоциите ти да вземат връх. Това е лош начин за правене на бизнес и двамата знаем това.
Само погледни в каква ситуация се оказах заради личните си чувства и емоции, помисли си Травис, като мрачно се загледа в листовете пред себе си.
— Наистина мисля, че има прекрасни възможности за чайни — решително каза Джулиана и отвори буркан с череши „Марасчино“.
— Няма никакви възможности за чайни.
— Аз ще ги разработя.
— Никой не може да ги разработи. Можеш да предложиш чай в „Каризма“ и с това да се свърши с чаения ти бизнес.
— Ценя опита ти на консултант — отряза го Джулиана. Тя рязко отвори едно чекмедже и грабна една от сребърните си лъжици.
— Уверявам те, че ще държа сметка за забележките ти, когато вземам решение.
— Не можеш да вземаш решения с такъв обхват без мен — спокойно й припомни Травис. — Аз не съм ти просто бизнес консултант. Аз съм ти партньор. Не помниш ли?
— Помня. Вярвай ми, помня.
Джулиана се обърна към него, държейки кулинарния си шедьовър с две ръце. Очите й войнствено искряха.
— Но трябва да разбереш, че с „Каризма“ стигнах дотук, докъдето съм, съвсем сама. Знам какво правя.
— Повечето време. Но всеки си има слабо място. Изглежда, чаят е твоето слабо място. Разбира се, заедно с „Флейм Вали“.
— Господи, колко си кисел тази вечер. Може би това ще те ободри малко.
Травис изостави спора, за да насочи вниманието си към най-сензационния бананов сплит, който някога е виждал. В голяма стъклена купа три огромни топки сладолед се бяха разположили между половинките на тлъст банан. Трите топки и бананът изобилно бяха покрити с шоколад, ядки, разбита сметана и три черешки. Устата на Травис се напълни със слюнка.
— Може би — съгласи се той.
— Как изглежда?
Джулиана се загледа в него очаквателно. Избута настрани няколко листове и постави деликатеса на масата.
— Не съм виждал подобно нещо, откакто бях на осем години, а и този, който поръчах тогава, далеч не беше толкова голям.
Травис взе лъжицата и се зачуди откъде да започне.
— Реших, че се нуждаеш от бърз прилив на енергия.
Джулиана се пресегна през масата, потопи връхчето на собствената си лъжица в една от сладоледените топки и поднесе хапката към устата си.
— А сега за чайните.
Дамата е упорита като териер, помисли си Травис, възхищавайки й се въпреки настроението си.
— Вече ти казах, забрави за чайните. Съдбата ти е да забогатееш като търговец на кафе.
Той грижливо избра първата хапка сладолед и ядки.
— Искам да направя опит с чайните, Травис.
— Виж какво. Като имам време, ще седна с теб и ще ти покажа точно защо не можеш да спечелиш от чайните, окей? Точно сега съм зает до козирката да спасявам задника на Къркуд.
— По дяволите.
Джулиана скочи, очите й изведнъж засвяткаха.
— Дори не искаш да ме изслушаш.
Травис загреба нова порция сладолед.
— Слушах те. Идеята ти е глупава. Като твой партньор, няма да се съглася и да ти позволя да продължиш с тези планове. Това е всичко.
— Добре, продължавам плановете си и това е окончателно — изсъска тя с ръце на кръста.
— Няма да правиш нищо без мое съгласие.
— Не можеш да започнеш да ми даваш заповеди, Травис. Мисля, че все още не си спечелил хонорара. Не си спасил „Флейм Вали“ и докато не го направиш, не си истински партньор на „Каризма“.
— Напротив. Ти вече се съгласи, че партньорството е хонорарът ми и ще прибера хонорара си, независимо от успеха на работата ми с „Флейм Вали“.
Джулиана скръсти ръце на гърдите си и зае предизвикателна поза, леко разкрачена, в средата на кухнята.
— „Каризма“ е мое творение. Аз го създадох и го направих това, което е днес. Дори и да си ми партньор, ти си младши партньор. Никога не забравяй това, Травис. Аз вземам решения за бъдещето на бизнеса и това е окончателно. Не си мисли, че само защото ще се ожениш за мен, можеш да ми казваш какво да правя.
Травис въздъхна. Очакваше тази сцена. Искаше само да не се беше случвало тази вечер. Главата му беше заета с толкова много други неща.
— Не си мисли, че само задето ме накара да ти направя предложение, можеш да ме водиш като говедо с халка на носа — каза той спокойно.
— Защо, ти опърничаво магаре, инат, упорито, твърдоглаво коп… Приличаш ми на говедо. Много дебелоглаво говедо.
Джулиана се завъртя на токчетата си и излезе от кухнята.
