родителите ти не са дошли на сватбата ти?
Травис се ядоса, задето не си държа устата затворена. Наистина никак не му се искаше да задълбава във всичко това тази вечер. Но вече беше много късно.
— Джийни и аз бяхме женени по-малко от година. Беше секретарка във фирмата, където получих първата си работа. Имаше известно неразбиране и от двете страни. Мислех, че тя иска да гради успешно бъдеще с мен. Тя мислеше, че мога да я накарам да забрави първия си съпруг.
— Какво се случи?
Травис лапна голяма хапка царевичен хляб.
— Върна се при първия си мъж. Аз напуснах фирмата, за да заработя за собствена сметка. Оказа се, че и двамата сме взели правилното решение.
— Деца?
— Няма деца. Това е цялата история, Джулиана. Беше много отдавна.
— Защо родителите ти не са дошли на сватбата? Да не би да си избягал?
— Не.
— Да не би родителите ти да не са одобрявали бъдещата ти съпруга?
— Те никога не са я виждали. Не одобрението беше проблемът. Нито мама, нито татко дойдоха на сватбата, защото всеки знаеше, че съм поканил другия.
Джулиана се намръщи.
— Не разбирам.
Травис си взе още царевичен хляб.
— Разведоха се, когато бях на четиринадесет. Беше много тежка раздяла и нито един от тях не можа да каже една цивилизована дума на другия или за другия след приключването на съдебните процедури. Не че имаха много какво да си казват преди развода. Когато ги поканих, на сватбата, всеки искаше да знае дали и другият е поканен.
— О, Боже.
Очите на Джулиана се изпълниха със съчувствие.
— Когато каза „да“, майка ми даде ясно да се разбере, че няма да дойде, ако не обещая да отменя поканата на баща ми. Баща ми постави същото условие. Отказах да бъда по средата и двамата бяха квит, като не дойдоха на сватбата.
— О, Травис, това е ужасно. Поставили са те в ужасно положение. Не са ли си давали сметка как ще се почувстваш?
— Не мисля, че чувствата ми са имали някакво значение — каза Травис сухо. — И двамата се бяха вглъбили в собствените си емоции. Винаги са били такива. Мразех уикендите, които прекарвах с татко, защото винаги ми казваше колко противна майка съм имал, а когато се връщах при мама, тя непрекъснато ме разпитваше за това какво прави баща ми и с кого излиза.
Джулиана направи гримаса.
— Колко ужасно!
— Не нещо необичайно в днешно време и в нашата епоха, и двамата го знаем. Честно казано, за всички беше по-добре, че никой от родителите ми не дойде на първата ми сватба и мисля, че спокойно мога да обещая, че така ще стане и този път. Не си давай труд да каниш моите роднини, скъпа.
— Имаш ли сестри или братя?
— Двама природени братя и две природени сестри. Не ги познавам много добре. Мама и татко се ожениха малко след развода и създадоха нови семейства. Но аз постъпих в колеж три и половина години след раздялата и не съм прекарал много време с новите бебета — братя и сестри. Единствения път, когато ме поканиха да се намеся в живота им, беше когато родителите ми ме помолиха да направя вноска за колежанските им фондове.
Джулиана сбърчи нос.
— И се обзалагам, че си го направил.
— Разбира се. Защо не? Мога да си го позволя и те всички го знаят. Все още плащам сметките на трима от тях. Най-големият завърши миналата година и постъпи на работа в компания, където познавам някои хора.
— И всички просто ей така те оставят да го правиш? Оставят те да финансираш образованието на природените си братя и сестри и да им помагаш да си намират работа? А те не могат да си дадат труд да дойдат на сватбата ти?
— Вярвам, че плащането на разноските за колежите се приема като вноска за семейството. Всички определено са съгласни, че аз съм този, който е в състояние да решава финансовите проблеми. И по дяволите имат право. Виж какво, не се вживявай много в това, окей? Не си струва. Ще оставиш този сос от сирене да се втвърди или ще го сервираш върху макароните?
Джулиана въздъхна и скочи на крака.
— Господи, макароните. Не понасям преварени макарони. Не са хубави, ако не са ал денте.
— Сосът от сирене не е много лош и върху царевичния хляб — каза Травис, опитвайки го на чинията си.
— Травис — обади се Джулиана от мивката, където изсипваше макароните в цедка. — Искам да ми дадеш адресите на родителите си. Наистина мисля, че трябва да ги поканим независимо какво са направили последния път, когато си се женил. В края на краищата било е толкова отдавна. Вероятно вече са поомекнали.
— Съмнявам се, но прави каквото искаш.
— Срещаш ли се някога с родителите си?
— От време на време. Обаждам се на рождените им дни, те се обаждат на моя, направил съм им няколко кратки посещения. Достатъчно за всички.
— Защо казваш това?
Травис си взе още царевичен хляб и продължи експеримента със соса от сирене.
— След като отново се ожениха, родителите ми съсредоточиха цялото си внимание върху новите си семейства. Мисля, че и двамата искаха да започнат отначало.
На Джулиана й хрумна нещо и широко отвори очи.
— Но нали ти непрекъснато си им напомнял за миналото? Ти си бил живото свидетелство за техния провал. Вероятно са се чувствали виновни за начина, по който са разрушили твоя свят и са те накарали да бъдеш свидетел на битките им в продължение на толкова години. По-лесно е да не се срещаш с хората, които те карат да се чувстваш виновен.
— Мисля, че беше облекчение за всички, когато постъпих в колежа. Интересното нещо — каза Травис и наля още сос от сирене върху царевичния си хляб, — беше, че те се оказаха доста добри родители втория път поне доколко аз мога да преценя. Природените ми братя и сестри изглеждаха щастливи и добре устроени. И вторите бракове на родителите ми, изглежда, са сполучливи.
— Уф. По дяволите.
Джулиана завъртя крана на студената вода и постави пръста си под струята.
Травис тревожно я погледна.
— Какво стана? Изгори ли се?
— Малко. Няма нищо — побърза да отговори Джулиана. — За миг ще мине. Мисля, че все пак имаме малко късмет. Макароните не са се разкашкали напълно.
„След като отново се ожениха, те съсредоточиха цялото си внимание върху новите си семейства.“
Вечерта лаконичното обяснение на Травис, задето не е бил много близък с родителите си, ечеше в мисълта на Джулиана, докато седеше в леглото и го чакаше да излезе от банята. Беше ясно, че след развода и повторния брак на родителите му Травис е бил оставен сам на себе си. Той не е станал част от нито едно от новите семейства.
Няколко години по-късно първият му брак завършил с развод, след като жена му се върнала при първия си съпруг. Преди пет години годежът му приключил, след като годеницата му го използвала да помогне на семейството й и след това развалила годежа.
Като се вземе всичко това предвид, реши Джулиана, Травис не е имал особено добър опит със семейния
