— По-добре да нямате много общо. Не бих искала да те заловя да бягаш с дребна блондинка.

— Никакъв шанс. Напоследък се интересувам само от червенокоси, високи червенокоси, които знаят как да готвят.

Травис се спря и замислено се загледа в нея, като си спомни как Къркуд се страхуваше, че може да загуби жена си, също и курорта.

— Много ли те заболя?

— Много да ме заболи какво? — попита Джулиана, като се съсредоточи върху соса.

— Когато Къркуд те изостави заради Ели?

— Е, не беше кулминацията на емоционалния ми живот, това мога да кажа. Но когато се случи, вече малко или повече бях подготвена. Усетих го, че идва, преди който и да е от двамата да го беше разбрал. Когато се случеха двамата в една стая, въздухът се зареждаше с електричество. Те просто миришеха. Завиждах на силата на привличането, но от самото начало знаех, с мен не може да се случи същото. Поне не с Дейвид.

— И просто го пусна и им пожела всичко най-хубаво?

— Такава съм. Великодушна дори когато търпя поражение — съгласи се тя оживено.

— Така ли е? Странно, никога не бих си помислил, че си великодушна, вечерта, когато целия ме заля с гуакамоли.

Травис се усмихна при спомена.

— Това беше различно — отвърна тя.

— Така ли?

— Точно така. Своевременно разбрах, че съм сгрешила, като съм си мислила, че Дейвид е мъжът за мен. Но се уча от грешките си и този път бях сигурна, че съм избрала мъжа, който ми трябва. Наистина се раздразних, когато установих, че и ти слепешката не си го осъзнал.

— О, бях го разбрал. В известен смисъл — замисли се Травис. — Но случаят с „Флейм Вали“ и миналото попречиха. Сляпото осъзнаване понякога се нуждае от време, за да се проясни. Джулиана?

— Хмм?

Тя се намръщи на соса от сирене и ожесточено го разбърка.

— Ако нещата между нас се влошат, би ли се била малко по-ожесточено, отколкото си се била за Къркуд? Не бих искала да бъдеш великодушна в случай на поражение в моя случай.

Тя не вдигна поглед от сгъстяващия се сос. Докато с едната ръка усилено бъркаше, с другата хвърли щедра шепа макарони във врящата вода.

— Ако някога те заловя да се въртиш около дребни блондинки, ще закова кожата ти на вратата на офиса. Това е. Какво ще кажеш за тази женска мъжественост?

— Много успокояващо — измърмори Травис и му се поиска положението с „Флейм Вали“ да бъде толкова просто и ясно като с дребните блондинки.

— Имате ли някакъв напредък ти и Дейвид днес? — попита Джулиана, променяйки темата, докато отместваше от котлона тенджерата със соса от сирене.

— Не много. Той е в по-лоша форма, отколкото мислех, и това ми даде идея. Реших да рискувам и се обадих на човек на име Бикърстаф. Предложих му чудесна възможност да плати на кредиторите на курорта и да налее един тон пари в него. В замяна му предложих да управлява преструктурирането на „Флейм Вали“ и лично да гарантира, че ще изправи сегашния собственик на крака.

Джулиана се усмихна, изглеждаше много доволна.

— Добра идея. Знаех си, че си изобретателен. Хвана ли се Бикърстаф?

— Каза, че ще си помисли и ще ми се обади.

— Какво значи това?

— Както познавам Бикърстаф, това значи, че ще си помисли и ще се обади.

— О. — Джулиана прехапа долната си устна, докато преливаше соса в купа.

— Звучи ми като добра идея. А ти можеш да бъдеш много убедителен. Обзалагам се, че ще се съгласи.

Травис поклати глава. Неугасващата вяра на Джулиана в находчивостта му, когато ставаше дума за бизнес, го накара тихичко да въздъхне.

— Не разчитай много. Аз не разчитам. Бикърстаф обича добре премерените рискове и избягва големите рискове.

— Ще видим.

Джулиана отвори вратата на фурната и в кухнята се разнесе апетитен аромат. Тя се наведе, за да извади тавата със златистия царевичен хляб.

— Готов ли си за вечеря?

Травис отпи още една глътка вино и огледа пастелените джинси на Джулиана, плътно опънати по извивката на ханша й.

— Умирам от глад — рече той. — Кажи ми искаш ли аз да направя нещо.

— Не, не тази вечер. Напоследък и без това работиш толкова усилено.

Тя се изправи с димящата тава с царевичния хляб в ръка.

— Знаеш ли, Джулиана, ти наистина имаш страхотно правилен мускул в горната част на бедрото. Фактически от световна класа.

— Ами благодаря. Това само показва, че си в състояние да кажеш нещо хубаво за някого, ако се напрегнеш достатъчно. Честно казано, мисля, че и твоят е доста хубавичък.

Тя се зае да слага масата за вечеря.

— Казах ли ти, че имах много хубав разговор с дамата, която ще ми помогне да планирам годежното и сватбеното ни тържество?

Виното се разклати застрашително в чашата на Травис и стомахът му, който беше започнал приятно да се отпуска, отново изведнъж се сви.

— Не, не си ми казвала. Не избързваш ли малко? Съгласи се да се омъжиш за мен едва снощи.

— Какъв е смисълът да чакаме?

— Ами не. Мисля, че няма.

Беше като зашеметен. Какво ли щеше да стане, ако тя наистина се омъжи за него, преди да е открил как да спаси курорта? — зачуди се Травис.

— Трябва да се заемем да съставяме списък на гостите. Започни да нахвърляш имена, които намериш за добре, окей?

Травис за малко се замисли, опита се да я догони.

— Нямам имена за нахвърляне.

— Не ставай глупак. Разбира се, че имаш.

— Не мога да се сетя за никого, когото да поканим. Е, може би персонала от новия офис. Това е всичко.

— Само персонала ти?

Джулиана го изгледа със сериозен поглед, седна срещу него и започна да реже царевичния хляб.

— Ами родителите ти, за Бога?

Той сви рамене, вниманието му беше насочено към царевичния хляб, наблюдаваше я, докато подаваше комат в чинията му. Не е вкусвал домашно направен царевичен хляб от години.

— Не виждам защо трябва да си давам труд да каня родителите си. Те не се помръднаха да дойдат на предишната ми сватба.

Ръката на Джулиана замръзна над хляба. Погледът й се сблъска с неговия, топазените й очи се напълниха с настоятелните въпроси.

— Бил си женен? — произнесе тя с гърлен шепот.

— Беше много отдавна.

Травис разтърка тила си, съзнаваше, че не е направил съобщението, както трябва. Естествено, не е искал да го изтърси така. Тази вечер мисълта му не беше бистра. Вероятно е твърде изморен. Господи, колко е изтощен.

— Бях едва на двадесет и няколко години. Беше грешка. Не продължи дълго.

— Какво се случи? Коя е била тя? Къде е сега? Има ли деца? Точно колко време си бил женен? И защо

Вы читаете Изборът
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату